Ами сега?

  • 22 055
  • 289
Здравейте!
Пиша изключително рядко, но в последните две години покрай детето, чета редовно. Интересни са ми мненията на много от вас.
Затова сега, когато имам проблем, реших да видя какво е. Да си кажеш всичко на познати-непознати. Честно казано ми е притеснено, някой от историята ми да не се познае, а и от упреците се притеснявам. Ама четейки темите виждам, много хора като мен, изпитват нужда да разкажат, да споделят, да помолят за съвет.
И тъй – Аз и мъжът ми, щастливи сме, малко изнервени покрай детето. Той не полага прекалени грижи за него, което мен ми тежи, караме се. Той е избухлив, аз от както родих също.
Съпругът ми има нова колежка. Мда. Мноооого е хубава. Работи ммм атрактивен тип работа, трябва да е добре гримирана и много добре, прелъстително облечена. Има дете и е разделена с таткото.
И класика – прочетох фейсбук, естествено имаше повод да се усъмня и да чета. Трие си съобщенията с нея, т.е. много и не съм вдяла. Щом трие значи хептен не е за виждане. Общо взето една част от парите ни той изгуби напоследък, уж в неуспешни сделки, сега вече не му вярвам съвсем. 
Звънят си да се чуват, нямат съществени професионални ангажимети заедно. Той каза естествено, че има полза от нея, но реално не е така. Пишат си, а той принципно много рядко пише. Прави и комплименти. Ходили са на дискотека една вечер, излъгал ме е.
Не знам дали ми е изневерил физически още, но май натам вървят. А със сигурност иска. То повечето мъже биха я искали. Аз изглеждам много добре, тя изглежда много предизвикателна и естествено всеки ден на работа е супер секси. Аз с детето вероятно не съвсем, къде спала къде не.
Глупости пиша…той нали ако ме обича..
Тъй де, криво ми е. Боли ме много. Вярвах че няма да ме лъже така грозно. Представям си как и разказва на нея, колко не се разбираме вкъщи, как не му обръшам внимание. Още по-криво ми е.
Хич не мога да приема семейството ми ей така да се провали. Яд ме е, срам ме…
Ако се е влюбил кво..няма виновни, но си боли. Да се изнесем с детето? Да го обсъждаме с него? Ма той не ме е питал като се занася с девойките, та аз да го питам.
Не знам как да се държа утре, кое е разумното поведение. Спирам се да отида да говорим, защото ще премина в рев и разговор няма да има.
Посъветвайте ме нещо. Глупава история, ама ей на гледам си детенцето, спи до мен и се скъсвам да рева.




Виж целия пост
# 1

Не се притеснявай,нещо се отчуждихме хората,та социалните мрежи вършат работа.За мен се нареви и спри.Изчакай.Не бързай да обсъждаш,поне докато не спреш  да плачеш.Възможно е  да е залитнал,у вас вече е  на второ място,след детето.Възможно е да си права ,да се усеща влюбен,всичко е възможно ,дори да се разделите.Но какво ще промениш,ако  се карате постоянно,няма данни как си финансово,ще издържиш ли  сама,а и  детето има нужда от двама родители.Опитай  да се държиш все едно нищо не подозираш,знам колко е трудно.Просто изчакай развитието и в това време психически се приготви за всякакъв развой.С малко бебе си на минимални доходи,дори в момента да вземаш  достатъчно ,идва период  на друго.Прецени имаш  ли подкрепа отвън-родители,близки ,сподели с някого всичко ,без задръжки.Или  ще му мине  емоцията и  ще се  свърти на д-то ,или   ще ти трови душата,рано е да се знае.Каквото и да прочетеш тук , пречупи го  през твоите очи. Не  пренасяй механично.
Виж целия пост
# 2
Сега ще се излеят стотици коментари да си вземеш детето и да се махаш от него. За мен винаги е било много грешно да се дебнем по телефони, ФБ, скайпове, мейли... Има една приказка  Дебнем ли се, ще се хванем.  И като се хванем какво? Първо трябва да си наясно със себеси, дори и да има връзка или дори само заигравка, нищо  не зависи от теб. Дай си време и помисли хубаво какво точно искаш да му кажеш.
Виж целия пост
# 3
Защо пък да се изнасяш? Да  им освободиш терен ли?
Наплачи се и обмисли хубаво, дали е само невинно увлечение.
Покрай малко дете е нормално да си изнервена и да преекспонираш фактите.
Виж целия пост
# 4
При съмнение дебненето е задължително. Все пак става дума за много сериозни неща. Не е като да си отговаряш само за собствения задник, има дете, за което явно само ти поемаш отговорност. Затова трябва да си наясно със ситуацията и да се подсигурите. Защото както днес изчезват пари, така утре ще изчезнат всичките.

Като оставим колежката настрана, огледай хубаво отношенията ви и виж устройва ли те този тип семейство - имам предвид детето ти да расте с баща, който не се грижи за него и е избухлив. Ако смяташ, че тази среда е ок за детето, остани. Ако не - постави въпроса и искай конкретни действия, на думи не се хващай. Дано има желание от негова страна, защото в случай, че няма нищо не можеш да направиш.
Виж целия пост
# 5
Не виждам вече за кога можеш да отлагаш този неизбежен разговор. Трябва да го проведеш възможно най-скоро, защото в момента вредиш най-вече на себе си, а нямаш никаква вина за отвратително поведение на съпруга ти и въпросната повлекана (аз по друг начин не мога да опиша такава 'работна изкусителка', че и дете има... кошмар  Rolling Eyes).
Ако реално е толкова хлътнал по нея, че да те лъже и да се крие, или ще трябва да преглътнеш изневяра, или ще му поставиш ултиматум и най-вероятният изход едва ли ще е благоприятен.

Кураж!  Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 6
Кога изгуби въпросните пари? Т.е. след като се появи новата колежка ли или по-рано?
Виж целия пост
# 7
Благодаря за отговорите.
То е грешно да се дебнем, но по-добре ли е да ме лъже в очите, предпочитам да знам.
Аз не знам, дали съм ок и с увлечение...колко е невинно пък съвсем не знам. Изключвам да са правили секс и пак ме боли
Последно уж бяхме се договорили в отношенията си, желание имаше. Уж бяхме се изяснили, всичко беше наред. Тъй че това ми дойде изненадващо.
Жена с дете е, май е ок да се занимава с мъж с дете. То не се знае той баш какво и е казал.
Личното ми мнение е че тя не го приема сериозно, занася се както с интересен клиент мъж, според мен се оценява по-високо от това което той може да предложи дългосрочно.
Някак съм убедена че като поставя ултиматум той няма да избере нея, но няма и мен. Т.е. ще отрича, ще настоява че няма нищо и си въобразявам, че нормални колегиални отношения. Така аз нищо не постигам освен още нерви рев и да си ме боли.
Предполагам, че ако той не предприеме нищо за сдобряване след разговора, следва да си тръгнем,но ще ми е много, много трудно с детето. Изобщо да намеря квартира, да се изнеса с багажите...а и той няма да е съгласен никак.

Не съм убедена, за парите. Абсолютно никога не съм се съмнявала в него и парите са ни общи, на няколко места, достъпни за двамата заедно. Работим рисково понякога, някога губим, друг път печелим. Но сега днес забелязах, една по-голяма сума липсва, по-голяма от обичайните загуби....
Виж целия пост
# 8
не знам защо се сетих за една песен, докато ти четях мнението:


Не се притеснявай, докато си в добрата си воля да имате отношения, да му дадеш шанс, да изтърпиш, ще си силна  Peace
Виж целия пост
# 9
Когато на мен ми се случи изпаднах в шок. Една година живях в ада, превърнах се в абсолютна истеричка, докарах се до такова положение, че чух въпроси имам ли анорексия. Не бях пълноценна майка, не бях пълноценна в работата си, не бях нормален човек. Мълчах и се сърдех, след това ревах, крещях, заплашвах ..... накрая реших да го оставя да си изживее тръпката. Най кофтито беше, че очевадно беше болен от любов по другата, но не искаше да ме остави да си тръгна, да се съвзема и да пренаредя живота си, а аз нямах сили да го направя. Както казах, в един момент го оставих на мира. Кога приключи увлечението така и не разбрах, не ме интересуваше. Прекалено много бяха нещата, които накланяха везната към раздяла, а това беше капката. Аз смятам, че любовта и увлечението се случват когато си отворен към такъв тип общуване, случи ми се без да го искам е глупаво оправдание.
Авторката, щом интуицията ти говори, че има нещо едва ли те лъже. Имаш два варианта. Единият - панаир, ултиматум, отрезвяване. Другият - мълчиш и си траеш докато той не вземе някакво решение. Аз лично втория не мога да го приложа, против моята природа е. Единствения съвет, който бих ти дала е -  не прави моите грешки ( описани по горе ), това те унищожава и опустошава, прави те тотална развалина. Съхрани себе си с цената на всичко. Аз все още изпитвам огромна вина, че детето ми понесе много от настроенията ми и простотиите ни.
Виж целия пост
# 10
Когато на мен ми се случи изпаднах в шок. Една година живях в ада, превърнах се в абсолютна истеричка, докарах се до такова положение, че чух въпроси имам ли анорексия. Не бях пълноценна майка, не бях пълноценна в работата си, не бях нормален човек. Мълчах и се сърдех, след това ревах, крещях, заплашвах ..... накрая реших да го оставя да си изживее тръпката. Най кофтито беше, че очевадно беше болен от любов по другата, но не искаше да ме остави да си тръгна, да се съвзема и да пренаредя живота си, а аз нямах сили да го направя. Както казах, в един момент го оставих на мира. Кога приключи увлечението така и не разбрах, не ме интересуваше. Прекалено много бяха нещата, които накланяха везната към раздяла, а това беше капката. Аз смятам, че любовта и увлечението се случват когато си отворен към такъв тип общуване, случи ми се без да го искам е глупаво оправдание.
Авторката, щом интуицията ти говори, че има нещо едва ли те лъже. Имаш два варианта. Единият - панаир, ултиматум, отрезвяване. Другият - мълчиш и си траеш докато той не вземе някакво решение. Аз лично втория не мога да го приложа, против моята природа е. Единствения съвет, който бих ти дала е -  не прави моите грешки ( описани по горе ), това те унищожава и опустошава, прави те тотална развалина.
Съхрани себе си с цената на всичко. Аз все още изпитвам огромна вина, че детето ми понесе много от настроенията ми и простотиите ни.
Peace



Виж целия пост
# 11
Ще си намериш нов, тогава няма да ревеш, а ще пишеш, колко съм щастлива.  yes

Пък и нали имаш дете, най-важното нещо.  Laughing



А, да, и следващия път малко повече старания със заглавието. Ами сега? Стига де, можеш и по-добре!
Виж целия пост
# 12
Много съм се чудила на съвети от типа, нареви се, изчакай и премълчи. Ей това е нещото, което не мога да направя, колкото и да искам. В момента в който разбера за нещо, ми проличава, не съм прикрит човек, емоциите ме хващат и искам или не, не мога да премълча. Не бих могла да изчакам, не бих могла да си затрая. Не пишеш нищо за родители, те поне не могат ли да помогнат? Аз бих провела разговора, с идеята и съзнанието че ако нещата стигнат до там се разделяме. Детето не е фактор да живея с някой които ме лъже. И какво значи залитнал? Не го разбирам аз това като нещо незначително.
Виж целия пост
# 13

Някак съм убедена че като поставя ултиматум той няма да избере нея, но няма и мен. Т.е. ще отрича, ще настоява че няма нищо и си въобразявам, че нормални колегиални отношения. Така аз нищо не постигам освен още нерви рев и да си ме боли.


Това е така.
Съчувствам ти, искрено, защото това е най-най-ужасната част от приключението отчуждаване - изневяра - вземане на решение - раздяла. Не можеш да вземеш решение, защото не си сигурна в нищо, а няма как да разбереш как реално стоят нещата, защото той никога няма да каже, ще те изкарва луда, ревнива истеричка.
Много полезни ходове нямаш, аз, подобно на I.Hr живях така, две години. От една страна - две години от живота - моя и на детето ми - които никой няма да ми върне; от друга страна, когато дойде момента и взех решението, бях абсолютно категорично и непоколебимо убедена в него и дори само заради това си струваше.
Ако се върна сега назад, не знам какво точно бих направила, наистина. Пожелавам ти кураж!  Hug
Виж целия пост
# 14
Много ми е тъжно да чета такива теми...съпреживявам болката на авторката. Според мен в такива ситуации трябва да се рови, следи и да се провери всяко едно нещо. Защото мъжете лъжат. И никога не е така, както казват. И защото, според мен, жената трябва да е с крачка напред, особено имайки преимуществото да подозира нещо без нейничкия да знае.
Пожелавам и много сила, за да се справи с това предизвикателство!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия