Ами сега?

Благодаря ви!
Не съм чакала дълго, познават се от тази седмица, вчера видях писаното. Усетих го в деня, в който се запознаха, че нещо е по-различно. Та нещата са още на свалка, но не искам да проверяваме до къде би стигнала тя. Не съм ревнива за нещо като еднодевно флиртче. Но писане+тел.разговори+излизане, не звучи така. А и тя изглежда склонна.
Сигурна съм, че той не иска нищо сериозно с нея. Напълно. Тя не е жена, която мъж ще иска вкъщи, особено пък моя. Той е и практик човек, влюбен не влюбен, чуждо дете трудно ще се реши да гледа. Тя не е и жена,която да представи на роднини, приятели, няма да му е удобно, той е суетен, горд. Пооочти съм убедена, че и тя не иска нищо сериозно, заигравка, някой да и плаща питиетата, да и купи нещо, секс може би, но не мога да съм сигурна, може пък да се е влюбила от пръв поглед
Но това мен не ме успокоява...не искам да го чакам да и се насити..или да го загризе съвестта....или тя да го игнорира. А аз да му пресоля манджата и да си чакам.
Не съм плакала пред него. За жалост само пред детето.
Случва се понякога човек да има нужда да си излее душата.
Аз съм само студена, то ще е много изкуствено да съм усмихната и крайно нелепо да съм щастлива, в такава ситуация. Буца ми е на гърлото как да се усмихвам.
Отвращава ме мисълта да го примамвам обратно,...той ако реши да си тръгва. Се едно аз съм виновната и трябва да се поправя, белким го склоня.
Бебето плаче доста с него и суче активно, много ми е трудно в момента да му го оставя и да изляза, не е невъзможно, ама не ми се ще да му причинявам такъв стрес, то вина няма. Само за да карам някой да ревнува.
Родителите ни са много далеч.
Напълно съм убедена, че искам да си запазим семейството, но да го чакам да му мине е унизително
Аз като цяло не изглеждам зле, но е факт,че за разходка в парка с бебето, не се гримирам ежедневно.

Леко хаотично отговорих, на което помня. Ако някой чувства, че не му е отговорено да пита

Моето предложение е да започнеш да излизаш, да се обличаш секси, да се чувстваш секси и да търсиш ухажване в очите на другите мъже( не казвам да хукнеш подир други). Когато твоя мъж забележи промяната ще започне да се пита какво става, колкото повече му се измъкваш толкова по-интересна ще ставаш. Оставаш му детето и излизаш. Или излизате двамата заедно. Задължително го карай той да прави някакви неща в семейството като го помолиш мило, а не да му казваш че това му е задължение. Да изкъпе детето, да го преоблече, да му вземем храна и т.н и т.н.  Той трябва да се чувства ангажиран и свързан с това семейство. А не само ролята му да е да се прибира в къщи и да носи пари.
За мацката може да е флирт ... да е било забавно в началото, после евентуално да става още по-забавно все някога може да хлътне и трябва да пресечеш този момент. Чуждото винаги ще е по-интересно, защото не ти е в къщата.

Ужас, направо се чудя на хора, които все още пускат такива теми, разкриват си душата, а ги заливат с вякакъв род откачени и откровено злобни и вредни коментари.
Не се отказвай от  любовта си , от мъжа си, направи така, че да се прибира с кеф, припомни му колко е хубаво да е с теб и детето. Не зная дали си вярващ, но ако си-моли се, намери си добър духовен отец и така нещата стават доста по-ясни и лесни. Не го дебни, не се тормози и в никакъв случай не плачи. Няма мъж, който да избяга от жена, която е щастлива със себе си.Просто намери начин да се заредиш ти самата. Една щастлива жена променя атмосферата във всяка къща. Нека види колко е хубаво да си е вкъщи с вас, сигурна съм, че съвсем малко ще трябва за да забрави изобщо за въпросната предизвикателна дама. такива са само за забавление, не достигат до сърцето, а само до други части на тялото.

Благодаря ви!
Не съм чакала дълго, познават се от тази седмица, вчера видях писаното. Усетих го в деня, в който се запознаха, че нещо е по-различно. Та нещата са още на свалка, но не искам да проверяваме до къде би стигнала тя. Не съм ревнива за нещо като еднодевно флиртче. Но писане+тел.разговори+излизане, не звучи така.

Когато прочетох написаното, се втрещих - все едно аз съм го писала   ... преди около 2-3 години обаче... даже описанието на мъжа ти като характер съвпада ... описанието на колежката също... КЛАСИКА!
Съвети няма да давам - глупаво е, защото всеки върви по своя път и няма рецепта за посоката. Ще ти кажа какво направих аз.
Казах му, че знам всичко (бях си направила труда да се сдобия с доста информация). Говорихме. Плакахме (аз най-вече). Споделяхме. Карахме се. Даже той си позволи и да ми посегне, защото "съм го следяла". После простих. В името на дете, семейство и прочее. Започнах да не му обръщам внимание, да го оставям да прави каквото иска. Започнах повече да се грижа за себе си, да се срещам с приятели. И уж всичко тръгна по вода. Успокоих се и даже се разхубавих - всички го забелязваха.
Резултатът? От една година вече сме разделени. И съжалявам, че не го направих по-рано, но нямаше как - дете, финансова несигурност, съвети от доброжелатели .... В един момент срещнах човек, който ми показа, че има и друг тип хора, а не само такива комплексари като бившия ми съпруг. Не ме разбирай погрешно - не сме се разделили, защото аз съм му изневерявала или заради друг. Просто в един момент разбрах, че компромиси не трябва да се правят с никого, най-вече със себе си. Стигнах до този извод трудно и мъчително. Какъв ще е твоят извод не знам, но се успокой и го търси вътре в теб - там е отговорът!  

Какво щеше да направи една силна жена в такава позиция? Аз лично мисля, че първо може и никога да не й се случи, защото ще държи мъжа си на каишка и второ ако й се случи така ще му свие сърмите, че ще се чувства до края на живота си гузен, че си го е помислил.

Жива да не бях