Доколко имаме право да се караме на чуждо дете?

А когато забележката не помага, а майката блее баирите, трябва да чакам камъка да изкара окото на детето ми ли?

Изразът "блее баирите" не ми е познат, но вероятно означава, че нехае какво се случва с и около детето ѝ. Което ще рече, че и да му теглиш якия бой на рожбето ѝ, най-много да спре да ги блее тези баири и да ти покаже, че може да прави панаири.

Въпросното посягане на чуждо дете за мен има и друг аспект- от една страна е това, какво ти всъщност показваш и демонстрираш на своето, удряйки/посягайки/нагрубявайки чуждо? И всичко това в стремежа да има ред, възпитание и спазване на правила за културно и безопасно поведение, защото това са случаите, в които някой възрастен би пожелал физически и/или вербално да нападне дете- когато не са спазени горните условия за мирни и тихи игра и общуване.

Понеже аз не зная какво ще постигна когато се правя на бабаит, то предпочитам, ако нормална забележка, поднесена с тон на нормален разговор, а е назидателна сказка, не сработи, да си дръпна детето на безопасно разстояние, така че, да не бъде наранено- физически или с думи. Да продължа участието си в "боя", разбирай пребиваването на мястото, където има заплаха за неговата цялост и здравина и за моя душевен мир, не ми е от приоритетните битки.

Напълно съм съгласна с всичко, Касита. Просто понякога няма какво друго да се направи. Як бой няма да хвърля, но камъка ще бъде насилствено отнет от палавника. Аз дори не говоря за мирни и тихи игри, искам само да са безопасни.

Не си позволявам да се карам на чужди деца, стремя с усмивка и шеги да им покажа, когато играят опасно, но ми прави впечатление, че някои деца имат много агресия и злоба, не бих казала защото са малтретирани вкъщи, просто са си такива, предимно сред момчетата. 

Касита "Физическото насилие е абсолютен признак на безсилие. Който бие, той няма друг начин да се справи."

И аз съм съгласна с това. Ако детето ми прави нещо, което може да нарани някого и му бъде направена забележка от друг - няма да възразя. Но ако някой му посегне ще има Големи последици! Аз не удрям детето си и не искам друг да го прави. Няма право!

Безсилие е, но един приятел наскоро ми разказа как за първи път е ударил сина си, който е на 12г.
Да вземе да открадне ключовете от колата на майка си докато била в банята, качил се в колата и се забил в барбекюто на съседите. Добре, че няма пострадали, но боя си го е изял.

Моето дете беше на 8-9 месеца в количката, когато насила дете на 7 години(с аутизъм) й извади биберона от устата и й удари шамар. Бях до нея, детето уж искаше да я погледне, случи се за секунди. Скарах се и я изгоних да стои далеч от детето ми. Майката си стоеше на пейка спокойно. Отидох и възможно най-спокойно й обясних, че от тук насетне искам да си държи детето далеч от моето. Видях, че не вдява, обичала бебета, радвала им се, да ама моето дете не е кукла. Моето с виждането й почваше да реве( за протокола седим си пред блока на нашите, те идват от по-далечен блок. По това време още се захласваше и все се налагаше я да я скубя или вдишвам въздух. Още един случай, когато тичайки към детето ми, успях да я гушна, но се опита да й събуе обувката и й изкълчи крачето. Тогава майката идвайки 5 мин след случката ми заяви директно, че няма да си мръдне детето от тук. До полиция стигах. На следващия ден това дете блъсна 86 годишна баба в гръб на асфалта.
До колко имам право да защитя детето си от това, не бих ударила детето, но на майката темерут съм й казала, че при следващ опит ще я шамаря нея.

Объркан ми стана поста, надявам се да ме разберете правилно.

Зависи какво е направило детето и какво се разбира под "карам се" (това може да включва доста неща от спокойно обяснение през нравоучителна лекция до назидателно говорене, съпроводено с обидни думи и агресия).
Ако има опасност някое дете да нарани моето или друго, намесвам се и хич и не чакам да видя къде е майката, какво прави, кога ще се усети и т.н. Не се карам, но използвам императивни реплики от сорта на: Моля, спри да удряш, блъскаш и т.н. Ако не помогне, направо заставам между децата, дори може да преценя да грабна едното и да го отместя от ситуацията. Не чакам нечия глава да се счупи.
От друга страна, кой, ако не аз, ще покажа кое поведение е приемливо и допустимо за мен, къде са ми границите? Някоя майка може да няма против чуждите деца да ходят да й ровят по чантите и под количката, може да го намира за забавно и нормално поведение, част от процеса на израстване. На мен лично обаче подобно поведение ми е изключително неприятно. Та ако някое дете започне да го прави, "карам" му се и още как. Но никога с груб тон, винаги казвам нещо от сорта на: "Моля, не ми пипай чантата, не ми е приятно." или "Може ли да спреш да ми пипаш чантата, защото не обичам някой да ми пипа нещата?". Ако детето не чуе, направи се на разсеяно или продължи, вкарвам по-твърд тон.
Или просто се премествам.
А ако някое посяга на моите и видя, че те не се справят, обичайно използвам репликата: Хей, не ми е приятно да ми биеш детето! (казана със сърдит, но и полушеговит тон). Това ми го каза една приятелка, винаги сработва, другото дете много се изненада и не знае точно как да тълкува репликата ми, започва да се чуди колко съм ядосана и ситуацията се разрешава бързо.
А реплики от сорта на "малки са", "не разбират", "какво толкова?", ако някое счупе, бутне, блъсне, не приемам. Ако не когато са малки, кога ще бъдат научени, че следва личното пространство, вещите, целостта и благополучието на другия да се зачитат?!...
Така че ако моето дете счупи нещо на друго, оставям го да си изтърпи последствията, включително реакцията на другото дете и на другия родител. Обичайно обаче следя какво става на детската площадка и не се стига до такива ексцесии. Обаче в никакъв случай не бих замазала ситуацията с реплики като посочените горе. Напротив, ще накарам детето да разбере, че има вина; че е голяма работа, защото не е било внимателно; че от невнимание другия път може не само вещта да пострада, но и друго дете; че вярно, вещите се чупят, но те имат някаква значимост за собствениците си, така че следва да имаме това предвид; бих предложила даже да измислим как да овъзмездим детето - да подарим наша вещ, която е подобна или нещо друго, на което би се зарадвало. В крайна сметка, ако някой дойде и ви разбие Поршето, няма да си кажете: какво толкова, случва се...
Подобно отношение от страна на майката оставя грешно впечатление у детето за значимостта на ситуацията и за отношението към другите, което то следва да има.
Постави се на мястото на другата майка и се замисли как би се почувствала и как би реагирала. Тогава вероятно темата щеше да бъде: Помощ! Невъзпитано 5-годишно блъсна едногодишното ми дете на площадката!
Иначе категорично на чуждо дете не бих посегнала и не оправдавам боя като реакция в подобни ситуации.

И как така,ще си остави едногодишното дете само,а тя ще стои настрани? Ни и да не го блъсне никой ,то само може да се пребие! То си е бебе! Моят е на две и все още ходя подир него Не толкова,за да не го блъснат или ударят по-големите...че и по-малките,ами за да не падне от пързалка ,от люлка..още е пате и не разсъждава .Лично аз не си представям майка на 5-годишно да търчи след него,яхнало колелото.Естествено,че трябва да обясни и да говори много,че трябва да внимава с другите деца,но все пак е на 5,разсейват се,зазяпват се,има големи шамандури Аз бях такава ,като малка.Ако майката си беше стояла до бебето,както е редно,щеше да се избегне това.Виждайки колело засилено към детето й лесно би предотвратила инцидента,ако е до детето си.Изобщо е нямала право да крещи на детето,още повече че нейното си е живо и здраво!

+1

Който не може да си възпита децата, ще търпи чуждите възпитателни методи.
Още от реакции в ранна възраст тип "маменце, не така дее хехе" се раждат отрепките с чувство за безнаказаност и когато е не на 5, а на 25 вече ще има голямо значение.

Понеже и бащата на нашето 6-годишно, след като й взехме 24" колело със скорости, не си го представя, започна и той да кара колело заедно с нея: lol: Старото колело й умаля, новото й беше на долната граница на ръста. Свястно колело без скорости не открих, а в магазина на въпроса ми дали скоростите могат да се заключват (представях си нещо като родителски контрол) само дето не ми се изсмяха. Хората пари давали по-лесно да си превключват скоростите, аз съм искала да ги заключвам.

И как реши от кой възпитаващ тип съм и колко възпитано е детето ми,само от един пост. Реторичен въпрос,не ми отговаряй.

Елементарно- по начина ти на реакция. Твоето е връхлетяло 5 пъти по- малко дете и не просто го е закачило. Ако беше на място, нямаше да се жалваш, че са се скарали на скъпоценната ти, щеше сама да го направиш. Защо да не се скара чуждата майка? Засегнато е нейното дете. Назад някой много добре отбеляаза, че оправдания от типа "малки са, не разбират, детски работи" са плиткоумни. Ако твоето го блъснат по детски от катерушка, падне на главата си и умре, дали ще си на същото мнение. Днес е блъснало с колело, утре ще е нещо по-сериозно.

Как е възможно "инцидент" с колело с помощни да се сравнява с травма, водеща до смърт...Бива, бива преувеличаване, ама да изкараш дете, бутнало друго бъдещ престъпник, ми идва в повече. Не знам колко големи ви се струват 5-годишните, но не напразно са много далече от наказателна отговорност. Такава май носят родителите, обръщайте се към тях. Как пък моето дете като бебе никой не го бутна с колело? А, да, може би съм стояла неотлъчно до него вместо да чопля семки на сенчестата пейка.