Ще полудея ли ?

Публикувана: 2 юни 2015, 10:53 ч.
Последно мнение: 15 юни 2015, 22:17 ч.

12 896
47

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са методите за лечение на паническо разстройство?
Какви са симптомите на паническото разстройство?
Възможно ли е да полудея?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са методите за лечение на паническо разстройство?
  
  Лечението на паническото разстройство включва психотерапия, прием на антидепресанти и успокоителни, както и практики като йога, медитация и спорт. Важно е да се поддържа здравословен начин на живот и да се избягват стресови ситуации.
- Какви са симптомите на паническото разстройство?
  
  Симптомите на паническото разстройство включват усещане за задушаване, страх от смърт, чувство за полудяване, свиване на гърлото и други физически и психически прояви на тревожност.
- Възможно ли е да полудея?
  
  Не, няма да полудеете. Пандиагнозата на паническо разстройство не води непременно до психично разстройство. Тревожността, която изпитвате, може да бъде управлявана с помощта на терапевт и подходящо лечение.
- Какви са потенциалните последици от паническото разстройство?
- Как мога да управлявам паническото разстройство?

# 15 5 юни 2015, 14:07 ч.

Цитат на: Фри в пт, 05 юни 2015, 13:37

Аз пък съм против така да се успокояват хора с паническо растройство и да се казва, че нищо им няма. Напротив има им нещо, и то съвсем не е безобидно. Да - не е фатално, не е опасно, да - лекува се, да - поддържа се. Но не се излекува.
Пиша това, колкото и гадно да звучи, защото приятелката на сина ми е с ПР. Година и половина вече бяха заедно и тя не беше му казвала, че е имала такива проблеми. Когато получи внезапно кризата беше много зле и всички бяхме много изненадани.... Синът ми дори мислеше, че тя се глези, и повтаряше "стегни се, стегни се..." въпреки че му казах, че това е болест и трябва да идем на лекар. В момента когато тя изпищя "Не искам на лекар, те ще ме бодат" разбрах, че не й е за първи път. Лежа в болница и уж е добре.... Хванала го е здраво за гушата и не го пуска, естествено от нея сега по-добра няма...
Не че нещо, аз нямам нищо против, нямам право да влияя и да налагам мнение, той ще живее с нея, не аз. Друг е въпросът дали ще има деца. Не защото тя не може да забременее или роди, това е най-лесното.
Въпросът ми е - опасно ли е и морално ли е да забременееш ако си на АД. Как лекарствата ще повлияят на зародиша и после кърмата как влияе на бебето?
Още един реторичен въпрос - когато имаш такъв проблем не е ли задължително да го споделиш преди да започнеш връзка, или поне след като я започнеш. Все пак партньорът ти е този който ще ти е по-близък и важен и от майка и от баща и от всички други хора на света, не е ли така....

Надявам се да съм останала с грешното впечатление, че не одобрявате сина ви да има връзка точно с това момиче - защото има ПА.
В противен случай, консерватизмът и грешните нагласи, смея да твърдя, са доста по-лоша "диагноза" от паническото разстройство.
Дали и кога някой ще сподели за свое емоционално/ментално състояние зависи най-вече от платформата на доверие, която му е предоставена. Личното ми мнение е, че при сериозна връзка, трябва да се сподели. И то не, за да си направи сметка партньорът дали иска да е с човека, а именно, за да е подготвен при една внезапна атака как да отреагира правилно, как да даде подкрепа и разбиране.
За хиляден път в този форум казвам, че ПР не е болест - неприятно изненадана съм колко много хора го приемат по този начин. Това, че фигурира описано в МКБ, не го прави заболяване.
По въпроса за бременност и ПР - има медикаменти, които могат да се използват по време на бременността, ако е толкова наложително. Но това, че някой има ПР не означава, че задължително трябва да приема лекарства по време на бременност - атаките се появяват епизодично в живота, с различен интензитет, който не винаги налага употреба на медикаменти. Възможно е периодът на бременността да не изисква никакви намеси, или пък само психотерапия.