НВ-ВМХ, част 90 - за здравословното хранене

При нас не минава номера като и кажа че е слаба, красива и умна. Отговаря ми че аз съм и майка, разбира се че ще кажа така. За това смених тактиката опитвам се да и обясня че не тялото и я прави човек, че има много качества, които са важните и които я правят това което е, в същото време говорим и за здравословното хранене, нашият режим най-вече, тя знае кое е добре за нея.
Спортува много, не смея да казвам за диети и режими, говоря на НВД като храната която е ок за нас, но не е диета, за това и позволявам сладолед, шоколад и хляб от време на време, защото не искам да има забрани, от себе си като дете помня как майка като ми кажеше не яж, аз се криех и ядях.
В същото време повтарям че е най-важно какво тя мисли за себе си, да има самочувствие, да вярва в себе си и да не слуша много много какво говорят другите, което разбира се е супер трудно.
Тялото е последното което ни прави умни, успешни, целеустремени, но помага в увереността и самочувствието.  Здравето не го обсъждам въобще то е на първо място. Проблема е че на тази възраст децата са лабилни и приемат всяко нещо за истина. След като нормално по телеосложение дете се приема за дебело ... Най-вече между другото говоря че трябва каквото и да е да ми го споделя, за да знам как да реагирам. Не знам как е в България в училищата но тук има много bullying и въпреки че има много кампании за защита на децата, най-важното е да се споделя за да се намери правилният подход и решение на ситуацията.

Но приемам всякакви съвети, защото е много трудно, особено когато засяга детето ти

Абсолютно съм съгласна с Шоки! Откакто осъзнах, че дъщеря ми буквално е като ксерокопиран мой вариант (естествено, има си и своите лудости, не са само взетите от мен  ), влагам много повече време в това, да градя себе си, отколкото в пряко и целенасочено въздействие върху детето чрез обяснения и внушения.
Лично аз гледам изобщо да не проблематизирам цялата работа с външния вид. Основните послания, които внушавам (с дела, с отношение към себе си и другите и с коментари по разни ситуации), са: всеки е красив и уникален по своему, защото всеки е само един - друг като него няма; човек е такъв, какъвто се направи - във всяка ситуация има право на избор как да постъпи, но според избора си си носи и последствията (на 10 години смятам, че детето следва вече да може да прави избори, когато майка му я няма - да си преценява какво да купува в училище и какво да яде, но като е наясно, че последствията от всяка изядена хапка са за него); няма смисъл да се тюхкаш за станали неща (ако цял ден си хранил нездравословно, глупаво е да изпадаш в съжаление и депресия), помисли дали искаш утре да е същото и съобрази поведението си с това; важното е основно здравето - когато си дебел, има по-голяма вероятност да се разболееш, да се обездвижиш, да усещаш дискомфорт и болка. Наскоро коментирахме момичетата от гимназията. Детето видяло, че има доста с по много целулит (видях ги и аз, с повече от мен са даже  ). Та обсъждахме, че да, всеки може да има целулит, да е малко по-закръглен в някакъв момент, но е важно да съобразява как е облечен, за да не си показва зорлем тези особености на тялото си. Също заглеждаме каките по улицата, аз винаги посочвам такива, които спортуват и са с нормално тегло. И не пропускам да й покажа разни, дето са много слаби. Знае, че има всякакви случаи – болни и дебели от прекомерно ядене, но и такива, които са станали, каквито са, заради болест; слаби по рождение, заради структура и метаболизъм, но и твърде слаби от недохранване, нездраво отношение към храната и към себе си. Говорили сме, че какво наднорменото, така и поднорменото тегло е нездравословно, за поднорменото сме обяснили също защо. Знае за анорексията. Знае, че когато човек не се харесва и има проблеми с храненето, всъщност проблемът не е в храната, а някъде другаде. Знае, че трябва да се обича, защото е прекрасна. Никога не й казвам: ти си еди-каква си, както казва Шоки, винаги й давам личен пример чрез моето поведение. Аз все повече се заобичвам и постоянно го показвам. Не мисля, че уверенията наговото ти си умен, добър, прекрасен действат много добре, защото човек подсъзнателно смята, че щом има нужда да се уверява, значи съществуват съмнения относно фактите.
От друга страна, гледам да не прекалявам с всички приказки за тегло, хранене, спорт, понеже не искам да има фиксиране в тази посока и изобщо да я проблематизирам твърде много.
Ако ме пита защо не ям еди-какви си храни, обяснявам, че не ми действат добре (което всъщност би следвало да бъде водещо), отслабването-напълняването изобщо не го споменавам в тази връзка. Говорили сме за това, че някои храни не са полезни за хората; че за всеки човек е възможно да има такива, които не са подходящи, макар че масово се смятат за здравословни и нужни; че тялото следва да се наблюдава и слуша. Не насилвам никога за ядене, не правя драма от изядените нездравословни храни, не следя всяка изядена хапка, не се тревожа, ако в някои дни ядат много малко. В резултат децата ми са с урегулиран добре апетит, сладко ядат, но бързо им става твърде сладко и за тях то не е някакво голямо изкушение. Здравословните храни ги привличат и са им вкусни. Не купувам сладки неща, за да имаме вкъщи. Изобщо пазаруването на щандовете за джънк не е част от програмата ни за пазаруване, съответно нямаме проблем просто да минаваме покрай тях, без изобщо да ги забелязваме, без да се нужно да се увещаваме, да се пазарим и т.н.
За спорта при децата – аз малко съм с особено мнение. Дълги години играх народни танци, доста натоварено и накрая на почти професионално ниво. Проблеми с кг започнах да имам, след като спрях с танците, при това без да си променям храненето (не че е било идеално). Така че лично аз обяснявам на детето, че спортът не е за отслабване (както масово се внушава), за да изразходиш изяденото или за да не си дебел, а защото тялото има нужда да се движи – затова е направено.
Изобщо във всичко уча, че гледни точки има много, информация – също. Трябва да се мисли, да се чете, да се търси, да не се възприема наготово отвън. Затова винаги я питам: а ти какво смяташ, как мислиш?...
Говорили сме също, че красотата е нещо относително – това, което за един е красиво, за друг може да е отблъскващо и абсолютно неприемливо. И че винаги ще има някой, който нещо няма да харесва и няма да приема в нея. Това обаче не бива нито да я натъжава, изобщо трябва да го приема като факт, защото всеки има виждания и има право на мнение. Обсъждали сме и защо хората се вглеждат толкова в другия – че обичайно това значи, че имат проблем с нещо в себе си. Че трябва основно да гледаме себе си и да мислим какви сме и какви желаем да бъдем. Говорили сме, че не е нужно да се етикират хората, защото днес един може да е много умен (тоест да постъпва умно), а утре да стане неразумен и да постъпва глупаво; че всеки си има силни и слаби страни. И изобщо трябва да приемаме себе си и другите каквито са.
Тоест по въпроса с храненето възпитавам както възпитавам по всички останали въпроси. Защото всичко е свързано и нищо не е само за себе си – важно е цялостното отношение към себе си към света.
И разбира се – личното поведение на родителя говори много по-силно от всичко останало. И наистина не става дума само да учим децата да се хранят здравословно и да се движат, а да показваме, че е важно човек да се грижи за себе си, да обича тялото си, защото то ще му е нужно цял живот; да знаят, че изборите, които правим, определят как ще живеем, и че винаги имаме избор какви да бъдем; че трябва да се сравняваме със себе си – да знаем къде сме и къде искаме да отидем, но и да си спомняме откъде сме тръгнали; да бъдем щедри към себе си, да знаем, че да правим грешки е неизбежно, но тъкмо от тях се учим; да ценим високо всичко, което правим за себе си; да не живеем механично, а пълнокръвно и осъзнато; че понякога ще се справяме по-добре, друг път – не толкова, но важното е да се стараем; че трябва да сме щастливи, защото сме, а не да чакаме да имаме нещо, за да бъдем щастливи; че животът е път и радостта е в пътуването...Изобщо не става дума за здравословно хранене, за спорт, за отношение към дебелите хора - винаги  въпросът е в базисната представа за нещата. Когато тя е каквато е здравословно да е, всичко се нарежда без усилия и както трябва! Ох, пак станах патетична, извинете!