Никога не бих си причинила това. И никога не се виждам с бившия си мъж заради децата. Според мен наистина още имаш надежди да се съберете, виждат ми се ужасни тези "семейни вечери" 
Виж целия пост
Как преодоляхте болката от раздялата след дългогодишен брак?
- Публикувана: 6 юни 2015, 18:48 ч.
- Последно мнение: 17 юли 2016, 10:16 ч.
# 46
7 юни 2015, 17:12 ч.
Не си се провалила като жена, не са зависели само от теб нещата. Ако беше те просто напуснал, да се замисли човек, но заради 20 години по-млада...
Само се замисли, че той е наранил не само тебе, а и дъщеря ви, дал е лош пример за мъжко отношение, а ти, с твоята безмислена любов, й даваш лош модел и за женско. Нашите модели влияят на бъдещите на децата ни, така че хубаво си помисли би ли искала да я видиш след време в собствената си роля.
Приемам да кажеш, че те боли, нормално е да преживяваш предателството, но любов?! Направо го чакаш да се върне и да го приемеш с отворени обятия... И после? До следващата на двайсет и?!
Я се стегни и преориентирай приоритетите си! Момиченцето ти е на 15, много важна възраст. Все още е плътно до теб, възползвай се да се сближите. Разговаряй, споделяй, искай мнението й как да подредиш отново живота си. Без страдалчески изблици, още по-малко пък любовни терзания. Просто като с равен, разумно. Не забравяй, че ти си примера, прави нещата така, както би искала тя да постъпва в бъдеще. Изобщо не го включвай в разговорите, не бива с лошо - за нея си е баща, но и да го оправдаваш - още по-малко. Просто - вън от картинката.
Хубаво са те посъветвали, ако можеш, да пътувате заедно, на почивка да отидете. Знаеш ли колко бързо минават годините и възможностите за постоянна физическа близост с детето си! Сега сте си двете, възползвай се.
Сега прочетох последния ти пост. Лош, лош, лош пример даваш с тая игра на семейство. Тя нека си го среща, ако той не иска, ще е наясно с отношението му, а ти ще се погрижиш да не го възприема като своя вина. Неслучаен е израза "По-добре ужасен край, отколкото ужас безкрай."
Виж целия пост
Само се замисли, че той е наранил не само тебе, а и дъщеря ви, дал е лош пример за мъжко отношение, а ти, с твоята безмислена любов, й даваш лош модел и за женско. Нашите модели влияят на бъдещите на децата ни, така че хубаво си помисли би ли искала да я видиш след време в собствената си роля.
Приемам да кажеш, че те боли, нормално е да преживяваш предателството, но любов?! Направо го чакаш да се върне и да го приемеш с отворени обятия...
И после? До следващата на двайсет и?! Я се стегни и преориентирай приоритетите си! Момиченцето ти е на 15, много важна възраст. Все още е плътно до теб, възползвай се да се сближите. Разговаряй, споделяй, искай мнението й как да подредиш отново живота си. Без страдалчески изблици, още по-малко пък любовни терзания. Просто като с равен, разумно. Не забравяй, че ти си примера, прави нещата така, както би искала тя да постъпва в бъдеще. Изобщо не го включвай в разговорите, не бива с лошо - за нея си е баща, но и да го оправдаваш - още по-малко. Просто - вън от картинката.
Хубаво са те посъветвали, ако можеш, да пътувате заедно, на почивка да отидете. Знаеш ли колко бързо минават годините и възможностите за постоянна физическа близост с детето си! Сега сте си двете, възползвай се.
Сега прочетох последния ти пост. Лош, лош, лош пример даваш с тая игра на семейство. Тя нека си го среща, ако той не иска, ще е наясно с отношението му, а ти ще се погрижиш да не го възприема като своя вина. Неслучаен е израза "По-добре ужасен край, отколкото ужас безкрай."
# 47
7 юни 2015, 17:26 ч.
Ilinalina, семейни вечери "както преди"??? Сериозно?
И това с идеята, че се прави за детето?
Пълни глупости....
Относно парите, директно в сметка на 14г. дете ли се превеждат? И какво се случва с тях ми е интересно?
Документи за развод имате ли подадени? Ако не, някой от двамата да го направи в най-кратък срок.
Виж целия пост
И това с идеята, че се прави за детето?
Пълни глупости....
Относно парите, директно в сметка на 14г. дете ли се превеждат? И какво се случва с тях ми е интересно?
Документи за развод имате ли подадени? Ако не, някой от двамата да го направи в най-кратък срок.
# 48
7 юни 2015, 17:36 ч.
Говори ти наборка с 3 приключили дълготрайни връзки и момче на 14 год. Имам същите притеснения за детето си, когато ги игнигнорират, те стават "невидимите" деца /ако имаш време, прочети повече за тях/ Това, което аз правя е да съм постоянна подкрепа и всякакси го уверявам, че е обичан /неговият баща му е дал 400лв. за десет години/
Безсмислено е да се обвиняваш и да се питаш "къде сгреших?" И аз, като теб, никога не разчитах на партньорите си, а мъжете не харесват оправни жени, карат ги да се чувстват непотребни и малоценни и намират кукли, които им реват на рамото.Тъй като не искам да рева сега съм сама и никак не ми е самотно
Виж целия пост
Понеже се повдигна въпросът дали съпругът ми е игнорирал бащинството, реших да споделя нещо и за това. През първия месец, след като ни напусна, не общувахме изобщо и тогава той видя дъщеря ни два пъти, за по два часа на пицария. Дъщеря ни е особено дете - много е сдържана и не обича да изразява емоциите си. Колкото и пъти да съм я питала как се чувства, все отговаря добре и сякаш е затворила ситуацията с нас някъде дълбоко в себе си. Това ме тревожи, защото, колкото и да е зряла за възрастта си, тя все пак е тинейджър, а и е много привързана към баща си. Аз бях лошото ченге, което я кара да учи, прави забележки и т.н, той винаги й позволяваше всичко. Според баща й, тя го разбирала, но, разбира се, тази теза е толкова удобна за него. Затова, реших да посмекча ситуацията за нея, а и за мен. Предложих му да ни идва на гости, когато иска, да вечеряме заедно, изобщо да имаме вечери, както преди. Така правим вече почти 2 месеца - гостува ни веднъж седмично, не говорим за ситуацията, държим се сякаш всичко е като преди. Мисля си, че на нея й е по-добре така. Аз също при срещите си с него го демитолигизирам и после един, два дни, не страдам толкова. Сигурно така удължавам агонията, но наистина съм съгласна със Зандали, че няма как
изобщо да не общувам с него, заради нея. Той и без това понякога по цяла седмица не се обажда на дъщеря ни, което сигурно я наранява. Тя казва, че й е все едно, но не съм сигурна. Иначе, като материална грижа също не се е престарал - досега й е превел по сметката 400 лева и два пъти е пазарувал. Това за неговите възможности е много малко, но сигурно е доста скъпо да си с млада любовница. Слава богу обаче, че засега аз нямам проблем с издръжката й и парите му не ме интересуват, а и никога не съм разчитала на него в това отношение, по-скоро е било обратното.
изобщо да не общувам с него, заради нея. Той и без това понякога по цяла седмица не се обажда на дъщеря ни, което сигурно я наранява. Тя казва, че й е все едно, но не съм сигурна. Иначе, като материална грижа също не се е престарал - досега й е превел по сметката 400 лева и два пъти е пазарувал. Това за неговите възможности е много малко, но сигурно е доста скъпо да си с млада любовница. Слава богу обаче, че засега аз нямам проблем с издръжката й и парите му не ме интересуват, а и никога не съм разчитала на него в това отношение, по-скоро е било обратното.
Говори ти наборка с 3 приключили дълготрайни връзки и момче на 14 год. Имам същите притеснения за детето си, когато ги игнигнорират, те стават "невидимите" деца /ако имаш време, прочети повече за тях/ Това, което аз правя е да съм постоянна подкрепа и всякакси го уверявам, че е обичан /неговият баща му е дал 400лв. за десет години/
Безсмислено е да се обвиняваш и да се питаш "къде сгреших?" И аз, като теб, никога не разчитах на партньорите си, а мъжете не харесват оправни жени, карат ги да се чувстват непотребни и малоценни и намират кукли, които им реват на рамото.Тъй като не искам да рева сега съм сама и никак не ми е самотно
# 49
7 юни 2015, 17:40 ч.
За идеята за развод определено още не съм узряла. Мисля, че е прибързано. Би ми било адски болезнено на този етап. Мисля, че първо трябва да го преодолея емоционално - нещо, за което всички много ми помагате. После разводът е само една формалност, която ще мине. Трябва обаче, да съм достигнала онова толкова лелеяно ниво на безразличие към него. Нямам намерение да се боря за пари и имоти с него. Под достойнството ми е. Ако иска нещо да даде на дъщеря ни - да й дава, ако не иска, негова воля. Ще се оправим с нея. Тя е много отговорно дете. Следя сметката - не е изхарчила дори и половината от нея за повече от месец, а сме се разбрали оттам да си взема за джобни и ежедневни разноски.
Виж целия пост
# 50
7 юни 2015, 17:42 ч.
Добре де, съгласна съм с вас, ама как да постъпи жена, която е имала семейство, държала е на него и някак детето е виждало това. Ми то е не по-малко в стрес в момента, за това сигурно и казва, че й е все едно - такова нещо каже ли дете за родител си е силна червена лампа. Ilinalina се опитва да балансира, както може. Не е като да се разделиш, докато е две-три годишно неориентирано с кой, какво и как е живяло. А и как да говори с нея , като с възрастен без да я натовари с излишна възраст. Това е много тънковъжесто упражнение. Сигурно и малката е сърдита, даже в повече на баща си...Как се процедира с това...не мога да кажа с увереност...дано психолозите се включат по-дейно по въпроса, защото и това в цялата гадна картина, е важен елемент.
Виж целия пост
# 51
7 юни 2015, 17:45 ч.
Ако сте придобили нещо през брака си, и без това половината е твое, независимо дали ти е под достойнството да търсиш и искаш.
Ако след 2 изневери и изнасяне на съпруга ти не си узряла за развод, не знам какво ти трябва... Наистина ли си представяш, че може отново да сте заедно и щастливи с този човек?
Виж целия пост
Ако след 2 изневери и изнасяне на съпруга ти не си узряла за развод, не знам какво ти трябва... Наистина ли си представяш, че може отново да сте заедно и щастливи с този човек?
# 52
7 юни 2015, 17:48 ч.
И аз това се чудя. Аз една не бих простила, пък какво остава за две.
Но има хора прощават. Не ги разбирам.
Виж целия пост
Но има хора прощават. Не ги разбирам.
# 53
7 юни 2015, 17:51 ч.
Защо правите "семейни вечери"? Не помагат с нищо, а да се правят в името на детето - по каква причина? Какво печели момичето, освен да види един изключително странен модел за семейство? Или сте разделени, или не. Естествено, че ще общувате заради дъщеря ти, но под това се разбира разговори кога при кого да е, специфични ситуации като например екскурзия с класа, и други подобни. Не това дето вие в момента творите. Направо не ми се мисли какво е в главата на детето ти 
Ilinalina, разбирам че страдаш. Но вероятно вече и ти си разбрала, че имаш по-голям проблем от предал те съпруг. По някаква причира си изключително зависима от него. Иначе неговото напускане щеше да те нарани, но не и да загубиш смисъл на живота, всичко да е сиво, и каквото още беше писала. За зряла жена изглежда ти е изключително трудно да разделиш емоциите от разума (т.е. "искам" от "може"). Никой не казва че трябва да спреш да го обичаш. Но това че обичаш не означава че прощаваш всичко, и се оставяш да си изтривалка, или че като не те обичат живота ти ще свърши. Та ти си жена, майка, професионалист, на стабилна възраст - много малко неща в живота би трябвало да могат да те разклатят така, както описваш...
И оправете развода документално. Не се оставяй на течението, светът не спира да се върти заради твоята любов. Хвани живота си с две ръце и го вкарай в рамки, които ти харесват, преди някой друг да започне да се разпорежда с него.
Виж целия пост
Ilinalina, разбирам че страдаш. Но вероятно вече и ти си разбрала, че имаш по-голям проблем от предал те съпруг. По някаква причира си изключително зависима от него. Иначе неговото напускане щеше да те нарани, но не и да загубиш смисъл на живота, всичко да е сиво, и каквото още беше писала. За зряла жена изглежда ти е изключително трудно да разделиш емоциите от разума (т.е. "искам" от "може"). Никой не казва че трябва да спреш да го обичаш. Но това че обичаш не означава че прощаваш всичко, и се оставяш да си изтривалка, или че като не те обичат живота ти ще свърши. Та ти си жена, майка, професионалист, на стабилна възраст - много малко неща в живота би трябвало да могат да те разклатят така, както описваш...
И оправете развода документално. Не се оставяй на течението, светът не спира да се върти заради твоята любов. Хвани живота си с две ръце и го вкарай в рамки, които ти харесват, преди някой друг да започне да се разпорежда с него.
# 54
7 юни 2015, 17:54 ч.
Елора, дано никога не ти се налага да провериш верността на думите си. И аз съм си мислела, преди да ми се случи, че не бих простила, но...
Виж целия пост
# 55
7 юни 2015, 17:56 ч.
Изглежда все още живееш с илюзиите, че този човек може да се върне.
Не вменявай обаче същото и на дъщеря си, с измислената игра на семейство и "семейните" вечери.
Има достатъчно други начини баща и дъщеря да се срещат.
Изискай от него да се виждат веднъж седмично, някъде, където тя пожелае.
Бъди сигурна, че той хич не иска да вижда и теб и това само го дразни и изнервя....скоро ще спре да иска да вижда и дъщеря си, ако продължаваш с подобни манипулации.
Виж целия пост
Не вменявай обаче същото и на дъщеря си, с измислената игра на семейство и "семейните" вечери.
Има достатъчно други начини баща и дъщеря да се срещат.
Изискай от него да се виждат веднъж седмично, някъде, където тя пожелае.
Бъди сигурна, че той хич не иска да вижда и теб и това само го дразни и изнервя....скоро ще спре да иска да вижда и дъщеря си, ако продължаваш с подобни манипулации.
# 56
7 юни 2015, 17:57 ч.
Аз пък винаги съм мислила, че бих простила изневяра и че заради това не бих си развалила семейството 
Е, като ми се случи, веднага изстинах. Поне говоря от опит
Виж целия пост
Е, като ми се случи, веднага изстинах. Поне говоря от опит
# 57
7 юни 2015, 17:58 ч.
Леле, сега прочетох за неузрялата идея за развод Бе, момиче, какво зреене, та той те е предал повече от веднъж и от месеци не е част от семейството 
Махни го документално, поне издръжка да плаща, пък ако иска да се върне и ти все още си готова с обятията, си се оженете на ново. Не ти трябват имоти и пари, ами на детето ти/ви/ може и да трябват. "Под достойнството" е не да изискваш подобаващото, а да се правиш, че нищо не се случва и да объркваш близките си с това. Съжалявам, че така рязко звуча.
Виж целия пост
Бе, момиче, какво зреене, та той те е предал повече от веднъж и от месеци не е част от семейството Махни го документално, поне издръжка да плаща, пък ако иска да се върне и ти все още си готова с обятията, си се оженете на ново. Не ти трябват имоти и пари, ами на детето ти/ви/ може и да трябват. "Под достойнството" е не да изискваш подобаващото, а да се правиш, че нищо не се случва и да объркваш близките си с това. Съжалявам, че така рязко звуча.
# 58
7 юни 2015, 18:00 ч.
Ами случвало ми се е и не съм прощавала. Естествено не става въпрос за такава дълга връзка, брак и дете.
Но хората са различни. Имам приятелка прости изневяра с най-добрата и приятелка. Само че с времето съвсем охладня към мъжа си. И започна да се оглежда по другите мъже.
Впрочем аз съм дете на разведени родители и такива "семейни вечери" не е имало.
В определеното време сме се виждали и това е. Естествено ако сме искали и извън това време не ни е спирал никой.
Приключване на взаимоотношенията м/у мъж и жена, не е причина за приключване на взаимоотношения м/у родител и дете.
Просто мисля, че ако те измъчват теб тези срещи, не е редно да ги правиш.
Но ти си знаеш най-добре.
Виж целия пост
Елора, дано никога не ти се налага да провериш верността на думите си. И аз съм си мислела, преди да ми се случи, че не бих простила, но...
Но хората са различни. Имам приятелка прости изневяра с най-добрата и приятелка. Само че с времето съвсем охладня към мъжа си. И започна да се оглежда по другите мъже.
Впрочем аз съм дете на разведени родители и такива "семейни вечери" не е имало.
В определеното време сме се виждали и това е. Естествено ако сме искали и извън това време не ни е спирал никой.
Приключване на взаимоотношенията м/у мъж и жена, не е причина за приключване на взаимоотношения м/у родител и дете.
Просто мисля, че ако те измъчват теб тези срещи, не е редно да ги правиш.
Но ти си знаеш най-добре.
# 59
7 юни 2015, 18:12 ч.
що бе, ако сега му прости, ще има още 7 години до следващата изневяра 
Виж целия пост
Препоръчани теми