Как преодоляхте болката от раздялата след дългогодишен брак?

Мила авторке,
Изборът на съпруга ти да сложи край на брака си няма нищо общо с теб и способността ти да предизвикваш любов, да я поддържаш и така нататък. Никой никого не може да накара да го заобича и обича. Нямаш вина и не трябва да мислиш въобще в тая посока. Грижата за външния вид я прави най-вече за себе си, за да се харесваш и обичаш ти самата. Временно мъжете ги остави настрана. Мисля, че в момента нямаш нужда от нова връзка, ама въобще. И мъжа си се накарай да не го търсиш. даже може повече да се зачуди какво става и защо не го преследващ. Имаш нужда да обикнеш себе си и живота, а той може да бъде много пълноценен и без хора, на които да е нужно да доказваш стойността си на Човек.
Някой по-горе беше писал, изживей си болката и мъката. Опитай се да не се самосъжаляваш. Нещата ще се оправят! Животът не е свършил.

Едно към едно го мисля.
И бих добавила - пътувай! Пишеш, че имаш добри финансови възможности, ако можеш да си го позволиш, просто не можеш да си представиш колко е приятно да отидеш някъде САМ, не ти трябват компании, светът е голям, ще срещнеш нови хора, с които ще прекараш времето си в пъти по-приятно от семейните двойки и общи познати, които ще ти напомнят за съпруга ти.
Грижи се за себе си заради себе си, не заради някакъв мухъл, който го е треснала кризата на критиката. Не се подценявай и имай самочувствие, ако ти самата не се харесваш и обичаш, не очаквай другите да го направят.

Не мисля, че заместване с друг мъж ще помогне. По-скоро би навредило. Има опасност да се нарани човека, защото ако се възприеме като залъгалка и отдушник ще стане грозно. Ами ако той хлътне по нея, а тя осъзнае, че въобще не го харесва.
Лично аз след раздели се опитвам да си намирам разни неща, които да ме държат заета и да ми отвличат вниманието. Може да е някакво ново хоби, курс по нещо си, абе каквото и да е.

Аз влязох в сайт за запознанства от любопитсво, честно казано не вярвах, че там мога да срещна човек, но мои приятели ме подтикваха да опитам, а и самата аз познавах хора, които се бяха запознали така. На самочувствието не ми е помогнало, а и аз не с такава цел си направих профил. (Нямах и профилна снимка.) По-скоро бях неприятно изненадана от простотията, която се ширеше в тия сайтове и от това съвсем се отчаях, но после срещнах човек и бях много щастлива. Там се намират и свестни хора. Години  по-късно пак прибягнах да такъв сайт и отново срещнах много свестен човек, макар, че си останахме само приятели, попадах и на други свестни хора, но въпроса е да имаш търпение, защото хората, на които си струва да обърнеш са много малко.

На прима виста и в кратки срокове:
1. Ако още не си го направила, уреди си максимално бързо развода, в твоя полза, с добра издръжка за детето.
2. Идва лятна ваканция, подарете си двете едно хубаво пътуване навън, с повечко атракции. Не почивка, а нещо с повече обикаляне и нови емоции, не е задължително да е дълго.
3. Ако т.1 вече е уредена, пласирай щерката на таткото за поне месец, а ти замини на почивка - море, спа - каквото ти харесва.
4. Щом дъщеря ти е на 14, значи й предстои 8 клас, вероятно в ново училище. Новите емоции и за нея, и за теб не ви мърдат, създайте си запас от положителни такива, в които бившия ти съпруг не е намесен.

Ако съм на мястото на авторката бих била толкова разочарована от съпруга си, по такъв начин който ще убие всяка любов която е съществувала помежду ни. Той ще тръгне с някаква си фръцла в която толкова е влюбен, че с лека ръка загърбва 17 годишен брак, а аз ще стоя и ще лея сълзи по него? В такъв случай просто бих го намразила, игнорирала тотално (което не е толкова хувбаво), но това ще убие всяко положително чувство което е съществувало към него.

Първата ми "голяма" любов завърши по сходен начин, господинът реши, че ей така ще ме остави заради някаква си. Аз малка пилка ревях за него и се превърнах буквално в призрак, не излизах, провалих се на важни изпити. Най-накрая се осъзнах, човек който постъпва така с мен не заслужава дори и капка от любовта ми, приех случилото се като предателство. Любовта се превърна в омраза  но след време омразата се превърна в тотално безразличие. Наскоро го видях, засякохме си погледите в една тълпа и той ми се усмихна, тръгна към мен, но аз се извъртях и обърнах гръб.

Изглеждаш силна жена която обаче се е поддала на емоцията, но се замисли и си кажи, че човек като него с нищо не заслужава твоето внимание. Спри да му вдигаш като се обажда, изобщо покажи му, че не ти пука за него, защото така, както сама казваш, само му помпаш егото. Човек като него не заслужава да проливаш сълзи и да си съсипваш живота, та той те е предал, теб, дъщеря ти, любовта.... Ако осъзнаеш това  ще ти е по-лесно. Следващата крачка е да промениш ежедневието си, защото не е лесно 17 години да живееш по един начин и изведнъж това да трябва да се промени.
 

Мили дами, не можете да си представите колко добре ми се отрази да си говоря с вас. Толкова добронамереност и топлота има във всеки ваш съвет, че съм истински трогната. Тази сутрин не бях отваряла компютъра си, защото реших да последвам съвета на Зандали и да разчистя /иначе, нейното майтапчийско предложение да намеря по-готина мацка съвсем не е за изхвърляне, защото познавам добре съперницата ми, помагала съм й адски много и долната й постъпка спрямо мен ме отвращава дълбоко. Но няма да падаме на ниски нива, нали/. Та реших да пристъпя към разчистването първо от външна страна, защото  вътрешната чистка е по-сложен процес. Не се скандализирайте моля, но в хладилника ми все още имаше неща, които той е купувал и които нямах сили да изхвърля - неотворени сирена, с вече изтекъл срок, салата "айсберг" в целофана, някакви репички - спирам, че ме е срам да описвам. Та, сутринта хвърлях, търках, лъсках. Като се огледах, освен нещата от хладилника, нямаше друго за хвърляне. Аз съм купувала всички неща вкъщи, той с битовизми не се занимаваше. Дрехите му той си ги изнесе. Отворих гардероба си и не открих там нищо купено от него. Той не ми правеше подаръци. Като идваше някакъв повод, все казваше да си харесам нещо и да го водя той да ми го купи, което за мен бе адски разочароващо, защото интересното в един подарък е изненадата и посланието, което носи. Не е въпросът в това някой да ти купи нещо, то и аз мога да си купя. Така, че външното почистване доведе и до мисли, които ще допринесат и за вътрешното.  Иначе, съветите за нов мъж не знам как да изпълня - дори съм забравила как се флиртува, а и ходя на работа с едни строги костюми, мисля, че създавам впечатление за сухарка. Идеята за психоаналитик ми допада, но като пуснеш търсачката в Гугъл, има толкова предложения, че не знаеш кого да избереш. Ако имате контакт с такова лице, подходящо за моя случай, ще съм благодарна, да го споделите. В заключение, сложих църквите и врачките на един ред, защото не мисля, че ходенето на църква винаги е тъждествено с вярата в Бог. Аз имам такава вяра, макар и не винаги да я практикувам чрез ходене на църква. Вече се издадох, че съм бъбрива по природа, нали...       

Чудесно се справяш! 

Досега само четях, защото не съм изпадала в подобна ситуация. Но те подкрепям и виждам, че си на прав път. Много се радвам.

Най-вече се реших да ти пиша заради това:


Напълно подкрепям. Това е и моята философия.

Вярвай в себе си, обичай себе си и детето, вярвай, че всеки рано или късно плаща за всичко, което е сторил на другите.

Стискам ти палци, късмет и съм сигурна, че ще се справиш! 

Ще напиша, с най-добри чувства, всичко, което ти трябва, за да се справиш. Минала съм през нещо подобно, говоря от опит, говоря и от чужд опит, също имам голям запас професионални мнения по подобни въпроси. На теб ти се случва за пръв... поправка, втори път... и не си подготвена как да реагираш. Ще ти кажа как, ти си прецени сама, разбира се.

Хайде сега драма, животът ти изгубил посока, защото някакъв п*тьо ти е изневерил за втори път (ти как не го изхвърли като мръсно псе на улицата след първия... се питам аз То бива бива любовта е сляпа, но в твоя случай е направо тъпа). Ти не си съпруга си, не си брака ви, не се отъждествявай с него и с това, че сте създали дете. Ти си свързана завинаги само с дъщеря си.
Ти си жена с успешна професия, чудесно дете, и ако си дадеш шанс - щастлив живот. Радвай се, че вече гнилото си тръгна от живота ти.

Какви са тия глупости, че като жена на струваш, не можеш да предизвикаш любов и не знам си какво?? Ти с колко мъже си била? Някакъв п*тьо, когото на 26 си преценила, че става за нещо, те зарязал, и животът ти вече свършил! Абе я се стегни. Има къде-къде по-качествени мъже от тоя смотльо, ти си седнала да се депресираш, че един си тръгнал... за втори път. Защо пък не реши, че ТОЙ е тъп идиот, който не знае какво иска, не е в състояние да поддържа сериозни отношения с някого, не може да носи отговорност, т.е. този мъж не струва! Ти да не мислиш, че с тая новата ще се задържат повече от няколко месеца?? Смяташ, че тя ще го търпи ли? Ще му види хубавите страни в началото, после като мине "медения месец" на връзката, ще види, че е с един дърт чичко и ще го зареже. Ако не го зареже, той и на нея ще изневери... с някоя на 18... Криза на средната възраст се нарича. И не е оправдание за идиотско поведение.

Уикендите и ваканциите те плашат... Душа, имаш дъщеря на 14. Заведи я на море, отидете с още някое приятелско семейство, съберете се 3-4 възрастни с децата и отивайте. Този п*тьо не ти е необходим за абсолютно нищо! Акъла ми не побира как си го прибрала преди 7 години, колко пъти трябва да ти изневерят, за да се осъзнаеш, че си с боклук??

Ето как ще го преодолееш и е доста вероятно дори да го накараш да те иска обратно, в който случай, чети внимателно... не го приемай! Ти не искаш да си с този боклук. Той не може да създаде здраво семейство, не ти трябва такъв. Семейството ти е по-здраво без него! (и съм убедена, ама на 100%... че той ти е изневерявал многократно, докато сте били "заедно", само дето сега едното от девойчетата се е вързало с него, явно връстниците са й скучни и има комплекси във връзка с бащината фигура в живота й). Та... Златни правила, не ги нарушавай при никакви обстоятелства, и ще се справиш завидно лесно, при това 90% гарантирано ще го привлечеш обратно и ще трябва да му обясняваш, че боклуци не ти трябват.

1. Прекрати всякакъв контакт с него. Абсолютно всякакъв.
1.1. Подразбира се, но аз да кажа... повече никакво съвместно съжителство с този индивид.
1.2. Не разбрах дали сте разведени, но... ако не сте, подай на развод веднага!

2. Не отговаряй на нито едно обаждане, нито един смс, нищо. Пълен игнор.

3. Вещите му и всичко негово - изпрати му ги с куриер или ги хвърли в близкия контейнер. (препоръчвам първото - посланието е красноречиво)

4. Излез на среща с друг мъж. Излез на среща с трети мъж. Ако това стигне до ушите на п*тьото, още по-добре, но в никакъв случай не прави контакт с него само заради това. Дали той знае или не, теб не те вълнува.

5. Започни да обичаш и уважаваш себе си! Имаш сериозна нужда да работиш върху самоуважението, самочувствието и достойнството си. Ако трябва, посещавай психотерапия, за да ти помогне, ако сама не можеш. Изгради си живот, който искаш да имаш (и който не включва боклуци, моля!) и си докажи, че можеш! Ти си силна и борбена. Как ще се предаваш заради някакъв п*тьо? Нещата се промениха. Промени и ти себе си.

Направи това... и ти гарантирам, че ще го преживееш доста по-бързо, отколкото смяташ, и след време ще си мислиш "каква глупачка бях изобщо да се забърквам с такъв боклук".

П.С. Напълно ми е ясно, че той е най-умния, най-нежния, най-милия, най-добрия в секса, най-отговорния (хахаха, позволи ми да умра от смях тук), най-старателния, най-амбициозния, най-решителния и т.н. мъж на света... според теб... и според едно 24-годишно момиченце. Само вие двечките го мислите за такъв, с малката разлика, че най-вероятно на малката акъла ще й дойде в главата доста по-рано от теб и ще му тегли една, а ти още ще го мислиш (колко самарянско от твоя страна - кой ще го обича толкова, колкото ти... моля ти се?? Всеки може да обича. Въпросът е да не обича боклуци. Този няма нужда от любов, има нужда реалността да му забие един).
Та... да ти кажа, понеже и аз общувам с мъже. Има поне няколко десетки хиляди мъже, които притежават всичките негови качества в комбинация + неща, които той няма, като чувство за отговорност към партньора и семейството си. Той не е единственият мъж, който знае как да те докосне на емоционално ниво, да те успокои, да те зарадва, да те гушне, да те целуне, да те задоволи, да изкарва пари, да преследва целите си, да изглежда добре и т.н. и т.н. Изобщо не е единственият. Убедена съм, че ако срещна въпросния п*тьо, после няколко месеца ще се чудя какво изобщо си намерила в него.
И докато действаш по възстановяването си, замисли се защо ти го обичаш, а никоя друга не? И не се залъгвай, дори онова 24-годишното още не го обича, а надали и ще започне, такива връзки тип "гаджето ми може да ми е баща" статистически не просъществуват достатъчно дълго, за да има време другата страна да развие силни чувства. Всяка жена си мисли,ч е нейния мъж е по-по-най, а даже и немалко жени са осъзнали, че мъжете им изобщо не са по-по-най... Така че ти не си изгубила в тази ситуация, ти си спечелила, че един боклук е решил доброволно да се махне от живота ти без да се налага да го изхвърляш сама. Аз бих се радвала на твое място. Никога недей да търпиш някой да те прави на маймуна, пък ако ще и десет деца да имате.

Успех!

Хесус, адмирации за поста ти! 
Авторке, прочети го няколко пъти.

Покажи му по някакъв начин,че не ти пука,че си го преодоляла.Това ще го жегне със сигурност.
Изживяла съм почти същото и знам какво ти е.Горе главата и знай,че един ден нещата се обръщат!

В депресия си според мен
бил ти е центърът този мъж , всичко  се е въртяло около него и сега се чудищ коя си
ще мине,  дай си време, в момента,в който си стъпищ на краката и започнещ да се усмихващ, ще ти цъфне обратно-но недей да прощаващ
Хесус-   страхотен пост  

Jesus..., много емоционален пост, но не мисля, че като наричаш човекът,  с който авторката е прекарала важна част от живота си и дете има от него, п*тьо,  за удачно. Все едно  наричаш животът й досега  смотан и п*тьовски -  е, едва ли е такъв!  По точките не виждам как ще е разумно - да прекрати контакти и да не вдига телефони,  при положение, че имат дете.../до колкото разбрах, той не е игнорирал блащинството си./ А и за какво й е друг мъж точно сега,  едва ли й е до други мъже - нито  самочувствието ще й се вдигне от това, че други я харесват, нито ще й е  до нови връзки в този момент. Когато човек е предаден, самочувствието страда, да, но си иска  време, в което да изхвърлиш старите дрехи, после време  за избор на нови, после и желание да ги облечеш. Емоционално и реваншистки, човек не излиза от  дупките...подготвя се  с рациото си и  после си прави стълба!
Иначе съжалявам, че и ти си преминала през това 

Всичко минава. Просто трябва човек да е твърдо решен да не гледа назад. 

Понеже се повдигна въпросът дали съпругът ми е игнорирал бащинството, реших да споделя нещо и за това. През първия месец, след като ни напусна, не общувахме изобщо и тогава той видя дъщеря ни два пъти, за по два часа на пицария. Дъщеря ни е особено дете - много е сдържана и не обича да изразява емоциите си. Колкото и пъти да съм я питала как се чувства, все отговаря добре и сякаш  е затворила ситуацията с нас някъде дълбоко в себе си. Това ме тревожи, защото, колкото и да е зряла за възрастта си, тя все пак е тинейджър,  а и е много привързана към баща си. Аз бях лошото ченге, което я кара да учи, прави забележки и т.н, той винаги й позволяваше всичко. Според баща й, тя го разбирала, но, разбира се,  тази теза е толкова удобна за него. Затова, реших да посмекча ситуацията за нея, а и за мен. Предложих му да ни идва на гости, когато иска, да вечеряме заедно, изобщо да имаме вечери, както преди. Така правим вече почти 2 месеца - гостува ни веднъж седмично, не говорим за ситуацията, държим се сякаш всичко е като преди. Мисля си, че на нея й е по-добре така. Аз също при срещите си с него го демитолигизирам и после един, два дни, не страдам толкова. Сигурно така удължавам агонията, но наистина съм съгласна със Зандали, че няма как изобщо да не общувам с него, заради нея. Той и без това понякога по цяла седмица не се обажда на дъщеря ни, което сигурно я наранява. Тя казва, че й е все едно, но не съм сигурна. Иначе, като материална грижа също не се е престарал - досега й е превел по сметката 400 лева и два пъти е пазарувал. Това за неговите възможности е много малко, но сигурно е доста скъпо да си с млада любовница. Слава богу обаче, че засега аз нямам проблем с издръжката й и парите му не ме интересуват, а и никога не съм разчитала на него в това отношение, по-скоро е било обратното.