Как преодоляхте болката от раздялата след дългогодишен брак?

Най-важното е ти самата да вземеш решение да не поглеждаш никога повече назад. Аз също се разведох след дългогодишен брак   Така че наясно съм какво ти е. Когато осъзнах, че няма какво да се направи, спрях да мисля за бившия си мъж. За мен той изчезна, не съществуваше. Спрях телефонни разговори, контакти, разделихме се да живеем отделно, разбира се. Ако звъннеше той, разговорът си го ограничавах до 30 секунди. После изобщо спрях и да си вдигам телефона. Почнах да правя много нови неща, да излизам с нови хора - не мъже, просто компании от нови познати. И дойде един ден, в който разбрах, че за мен той е е един непознат от миналото ми. Но това се постига с воля. Ако в началото се излъжех да мисля за него, веднага си казвах - НЕ, и почвах да мисля за друго нещо. При мен връщане назад, ровене в миналото и др. такива загуби на време и емоции няма и няма и да има.

Дана, благодаря за отговора, но искам да попитам как се справихте със самотата. Нашият кръг е само от женени двойки, с тях изкарвахме свободното си време. Сега всичко се промени. Нямам място при женените, защото ми става тегаво, а свободни хора на моя възраст не познавам. Дъщеря ми е тийнеджър и естествено, си има своите забавления, в които няма как да се включа. Така, останах съвсем сама. Аз съм общителен човек, а понякога вечер няма с кого една дума да си кажа. Така мислите ми се връщат към него и колкото и да бягам от тях, пълнят съзнанието ми. Преди четях много книги, сега и това не мога да правя - погледът ми бяга по редовете, но не следя текста. Не виждам как ще се промени тази ситуация. Имам приятелки, но те си имат семейства и ангажименти в тях. Явно, никак не съм устроена да живея сама, а животът ми занапред ще е точно такъв   

Варианти :
-  Чакаш, докато на любимия му мине увлечението и после си го  прибираш. Естествено  правиш всичко възможно  да се чувства добре след това - това включва бърсане на сълзи и сополи, щото той ще е  леко и за малко нещастен, както и да  започнеш да си жената машина и да готвиш поне  два пъти в седмицата гурме, в другите дни  някое цяло печено животно с цитрусово нещо в устата.
- Не чакаш, а  започваш да го съблазняваш преди да се е освестил  -разбира се това налага да изглеждаш винаги перфектно, при всяка среща с нов цвят на косата и прическа и естествено  по  много секси бельо.
-Пращаш дъщеря ви да поживее при него, за да види новата, че си е хванала  мъж не само щедър и готин , но и с ангажименти...Твърде възможно е  скоро тя сама да те моли да си го прибереш.
- намираш още по-готина мацка от новата Му,  разбирате се да го съблазни и като това стане, може и пак да си без мъж, но поне ще си начукала канчето на онова  тъпо женско недоносче.
-  Раздухваш историята на колкото се може повече хора - задължително най-близките да са част от тях и  спретвате един другарски съд, след който той е низвергнат и отлъчен. Все пак не може само на теб да ти е гадно!

Сигурно има и други варианти...които  Никога да не използваш!

Нужно ти е нещо ново и  това не е нов мъж или нови преживявания, те може и да са част от новото, но в случая важното е да се преподредиш. Като начало да си изживееш емоцията, да я изплачеш, да се ядосаш, ако това ти е нужно. Да  изхвърлиш всичко,  което те нагнетява от мислите си, чувствата дори и вещите. Така, докато ти стане празно. Както  при къщата - най-добре се прави ремонт на празно  разчистено място. Сега мислиш, че  ще си сама, че не те очакват хубави неща и е нормално да го мислиш така,  като не си разчистила. Трябвало е  да го направиш може би след първата счупена стомна.  Трудно е в началото, после  идва и хъсът като усетиш, че самотата всъщност си е свобода . От там и желанията се променят и ситуациите и хората, които ще срещаш.  Не съм на твоите години, но не говоря наизуст - преживяла съм промени и чистки в живота си по други причини. Мога още да пиша, но и без това стана дълго...та това  за сега 

Много искам да мога да ти дам някакъв съвет. И аз съм сама, макар и по други причини. Моят начин за справяне със самотата е висенето в Интернет, основно по форуми. Обичам да гледам и филми. Разбира се това въобще не премахва чувството за непълноценност и непълнота на живота. Според мен може да те изкара от тази дупка лек флирт. Ти си още млада и вероятно все още атрактивна. Би могла да си направиш профил в някой сайт за запознанства, ей така, за развлечение, без някакви грандиозни очаквания. Няма смисъл да очакваш мъжът ти да се върне, щом му се случва за втори път.
Друг начин също е включване в някакви туристическии групи и разширяване на кръга на познанства с жени. Така ще можеш да се забавляваш по женски.
Пиша ти тези съвети не защото съм ги пробвала, просто това можах да измисля.  

Ами още преди 7 години при първата му афера, е трябвало да осъзнаеш, че този човек не те обича и да го зарежеш. Голямата ми любов ми изневери, после по корем ми се влачи, но веднага му бих шута. Трудно ми беше, да, но го направих (също имахме дълъг брак). Аз изневяра не прощавам точно поради тези причини - щом е станало веднъж, ще стане пак. Доверието се губи, а и тръгнал ли е един мъж да изневерява, означава, че вече не обича жена си като жена, а само като съпруга - разбирай, майка на децата му и комфортно пристанище за ежедневието. Аз такава не съм.   Какво е решението? Предлагам ти да си намериш друг мъж. Постави си тази цел. Клин клин избива, е казал народа. Повярвай ми, работи!

П.С. А голямата ми любов и до ден днешен ме гледа с влажен поглед...

Не съм с чак толкова дългогодишен брак....макар и да е на половината на твоя.
Но пък ми се налага да оставам достатъчно време сама, макар и не по такива причини....

Забрави всички съвети да се правиш на фрапантната жена, да съблазняваш мъжа си, да се мъчиш да му направиш впечатление и т.н.
Няма да стане, категорично.
А ти ще се скапваш и съсипваш още повече от това, че при поредната нова прическа, дрешка, свалени още 5кг. той не ти е обърнал внимание.
За него ти ще си досадната му бивша жена, която му лази по нервите и го преследва. Най-много да предизвикаш съчувствие и отвращение.

За приятелският кръг....разшири го с хора, на които до сега не си обръщала толкова внимание.
Може да са сами колеги, покани някой да изпиете по нещо. Може да са други, по-млади...не е задължително да са на твоята възраст, както беше споменала.
Запиши се на някакво колективно занимание - танци, кулинарен курс, читателски клуб, друго на което ще срещнеш нови хора.
Заеми се с някакво хоби, което ще ти отвлича вниманието.

  А преодолява ли се въобще 

Просто си дай време. С времето ще си изградиш ново ежедневие без него и ще осъзнаеш, че е много по-хубаво да живееш спокойно, без постоянно да се чудиш кога ПАК ще ти изневери.  
Другия ми съвет е хубава храна и достатъчно сън. Няма как душата да е добре, ако на тялото му е зле.
И не се обвинявай. Ти си доказала, че можеш да обичаш, да бъдеш обичана и да бъдеш вярна. В последното обаче той се е провалил. 

Защо да не се преодолява? Жената е едва на 43. Да не мислиш, че още 30-40 години ще страда? Времето в такъв случай лекува.

О, някои жени някак успяват да страдат цял живот. Въпрос на желание е да го преодолееш.

Преодолява се, като срещнеш новия М-р Райт. Без проблем се преодолява!

И преди това се преодолява, което е по-добрия вариант. Никой не е длъжен да замества нечия голяма любов.

Твърдо съм решена да преодолея раздялата и вярвам, че това е възможно. Все още нямам големи успехи, защото не мога да се спогодя със сърцето си, което отказва да убие любовта, която изпитвам към  съпруга ми. Често се питам: във свят, в който няма много любов, защо се налага да убивам любов. Но, както е казано, неведоми са пътищата Божии

Налага се, за да оцелееш и да дадеш пример да децата си как се оцелява. Другия вариант е да попилееш живота и здравето си по един неверник.