Скоро загубих брат си, внезапно, в катастрофа...както за съжаление много млади хора в България си отиват без време. Шокът и мъката на семейството ми са големи и всъщност искам да попитам, по какъв начин бих могла да помогна на майка ми да премине през този толкова мрачен момент... Тя е изключително добър и мил човек, и ние децата й винаги сме били най-важното за нея. Брат ми живееше близо до родителите ми, постоянно бяха заедно, не че ако беше далеч болката щеше да е по-малка, но той беше част от ежедневието им, всичко наоколо им напомня за него.
Проблемът е, че аз не живея в България и не мога да съм там до нея за дълго. Чуваме се постоянно, но знам, че не е достатъчно. Баща ми опитва да е силен и да я подкрепя, но тя се отдава на мъката си. Освен всичко друго, през последната година тя беше на трудно и тежко лечение заради, което спря работа и съответно без работа, няма какво да разсейва ума й от тъмните мисли.
Аз не съм родител, но виждам, че загубата на дете, пък било то и на 27, е най-тежкото нещо в живота на един родител. Всякакви съвети ще са ми от полза за да помогна на майка ми, не искам нейната душа да е още една жертва в тази и без това ужасна трагедия.
Благодаря на всички, които ще прочетат.