Ване, а защо гледаш снимки на бактерии, тении и краста 
Атти, аз отдавна съм се убедила, че децата са едни мъдри, дейни, честни и справедливи хора и че трябва да ги оставиш да си растат като цветя - само поливаш, подхранваш и се радваш. Обаче ми е трудно да убедя другите...
Нашият наистина е доста нестандартен тип и това му създава проблеми в ДГ. Той не прави всичко, което искат там или поне не безропотно. Това ги вбесява и учителката му казала "ти или ще влезеш в правия път или ще хващаш гората!" А той попитал: ...аааа, кой ще ми готви в гората (Учителката с всичкия си акъл, казала това на баща му като нещо много забавно.)
Главата му ражда неща, които не очакваш да чуеш от него. Заплашил баща си, че щом ще го карат да си ляга всяка вечер, щял да си вземе багажа и да се махне от къщи. Къде ще отидеш, приятел, попитал го баща му. Малкият се замислил и казал :"всъщност няма да стигна много далече...или ще ме сгази кола, или някой ще ме открадне." Като чух това, аз се втресох от чувството на обреченост в тия думи и питам сина ми" това пък откъде му е дошло на ум?". "Как откъде" - все това му повтаряме - внимавай като пресичаш, да не те сгази кола!" Майка му излиза с бебето и него и му казва: "стой до мен, не се отдалечавай, да не те открадне някой!".
Та човекът вече знае, че излезе ли от вратата на дома, го дебнат опасности...
Никога не съм могла да спра да се дивя на децата, мога да прекарам часове да ги наблюдавам и още повече часове в разговори с тях. Обаче каквито деца има сега - индигови ли са, кристални ли са, какви са не знам, обаче са удивителни. Не са като вашето поколение. Вие бяхте сякаш по-простичко, по-лесно и по-благодарно устроени - купи ви човек влакче или кукла, заведе ви на пясъчник и ви тикне една лопатка в ръката, пусне ви "Ну, погоди", един сладолед, един балон - и кипите от радост и щастие. Сегашните са с по-сложни механизми сякаш - по-чувствителни, по-обидчиви, по-търсещи правата си. Надявам се и по-намиращи ги да са.
От всяко положение обаче за мен са осмото чудо на света.
Виж целия пост
Атти, аз отдавна съм се убедила, че децата са едни мъдри, дейни, честни и справедливи хора и че трябва да ги оставиш да си растат като цветя - само поливаш, подхранваш и се радваш. Обаче ми е трудно да убедя другите...
Нашият наистина е доста нестандартен тип и това му създава проблеми в ДГ. Той не прави всичко, което искат там или поне не безропотно. Това ги вбесява и учителката му казала "ти или ще влезеш в правия път или ще хващаш гората!" А той попитал: ...аааа, кой ще ми готви в гората
(Учителката с всичкия си акъл, казала това на баща му като нещо много забавно.)Главата му ражда неща, които не очакваш да чуеш от него. Заплашил баща си, че щом ще го карат да си ляга всяка вечер, щял да си вземе багажа и да се махне от къщи. Къде ще отидеш, приятел, попитал го баща му. Малкият се замислил и казал :"всъщност няма да стигна много далече...или ще ме сгази кола, или някой ще ме открадне." Като чух това, аз се втресох от чувството на обреченост в тия думи и питам сина ми" това пък откъде му е дошло на ум?". "Как откъде" - все това му повтаряме - внимавай като пресичаш, да не те сгази кола!" Майка му излиза с бебето и него и му казва: "стой до мен, не се отдалечавай, да не те открадне някой!".
Та човекът вече знае, че излезе ли от вратата на дома, го дебнат опасности...
Никога не съм могла да спра да се дивя на децата, мога да прекарам часове да ги наблюдавам и още повече часове в разговори с тях. Обаче каквито деца има сега - индигови ли са, кристални ли са, какви са не знам, обаче са удивителни. Не са като вашето поколение. Вие бяхте сякаш по-простичко, по-лесно и по-благодарно устроени - купи ви човек влакче или кукла, заведе ви на пясъчник и ви тикне една лопатка в ръката, пусне ви "Ну, погоди", един сладолед, един балон - и кипите от радост и щастие. Сегашните са с по-сложни механизми сякаш - по-чувствителни, по-обидчиви, по-търсещи правата си. Надявам се и по-намиращи ги да са.
От всяко положение обаче за мен са осмото чудо на света.
има нужда 
