Здравейте мили дами,
отдавна чата теми във форума и събирах смелост да се регистрирам.
Имам нужда от съвет. Дори не знам как да започна
От 12 години съм омъжена. Имаме дете на 10 години. Преди 3 месеца със съпругът ми се скарахме сериозно и от тогава отношения между нас направо липсват. Опитвах се няколко пъти да говоря с него, да оправим нещата, но той отказва да разговаряме цивилизовано. Започва да прехвърля цялата вина на мен, аз съм го било обидила и това е.
Смея да твърдя, че съм образована и интелигентна жена. Когато се оженихме, съпругът ми нямаше никаква подкрепа от родителите си. Преди да се оженим фирмата им фалира, той нямаше нищо, нито работа, съответно пари, за кола да не говорим. Аз застанах тогава зад него, започна да работи в нашата фирма /на родителите ми/, имах и жилище, в което заживяхме след сватбата. Винаги съм стояла зад него, аз винаги съм била натоварена с всичко, което трябва да се реши за семейството. С всички отговорности за детето, за семейният бюджет съм натоварена аз. Никога не съм му натяквала, че той живее в моето жилище /дори въобще не е ставало и на въпрос/ или пък, че аз изкарвам повече пари от него, все пак сме семейство.
В пореден разговор се опитах да го провокирам, като го попитах: Защо живее с мен? Отговорът беше, че имаме дете и обща работа. Това страшно много ме нарани и засегна. Казах му, в такъв случай има ли смисъл да продължаваме. Да живеем като съквартиранти само заради детето, без чувства без отношения. Остана да мисли....конкретен отговор не ми е дал, продължаваме да
да живеем заедно, но тази липса на топлина и обич страшно много ме съсипва. Аз се опитвам да се доближа до него, но той демонстрира пълно безчувствие.
Ако се разделим мисля първо за детето. То е много привързано към баща си. Не виждам и кой знае каква сериозна причина, за да стигнем до развод. Смея да кажа, че до сега сме живели добре - почивки семейни екскурзии, срещи с приятели. Не сме имали и някакви кой знае какви караници, все пак в едно семейство е напълно нормално да има и конфликти. Какво да направя? Ако и аз демонстрирам липсата на чувства и абсолютно безразличие ще стигнем ли до някъде..? Дайте съвет, какво да бъде моето държание към него?
Виж целия пост
отдавна чата теми във форума и събирах смелост да се регистрирам.
Имам нужда от съвет. Дори не знам как да започна
От 12 години съм омъжена. Имаме дете на 10 години. Преди 3 месеца със съпругът ми се скарахме сериозно и от тогава отношения между нас направо липсват. Опитвах се няколко пъти да говоря с него, да оправим нещата, но той отказва да разговаряме цивилизовано. Започва да прехвърля цялата вина на мен, аз съм го било обидила и това е.
Смея да твърдя, че съм образована и интелигентна жена. Когато се оженихме, съпругът ми нямаше никаква подкрепа от родителите си. Преди да се оженим фирмата им фалира, той нямаше нищо, нито работа, съответно пари, за кола да не говорим. Аз застанах тогава зад него, започна да работи в нашата фирма /на родителите ми/, имах и жилище, в което заживяхме след сватбата. Винаги съм стояла зад него, аз винаги съм била натоварена с всичко, което трябва да се реши за семейството. С всички отговорности за детето, за семейният бюджет съм натоварена аз. Никога не съм му натяквала, че той живее в моето жилище /дори въобще не е ставало и на въпрос/ или пък, че аз изкарвам повече пари от него, все пак сме семейство.
В пореден разговор се опитах да го провокирам, като го попитах: Защо живее с мен? Отговорът беше, че имаме дете и обща работа. Това страшно много ме нарани и засегна. Казах му, в такъв случай има ли смисъл да продължаваме. Да живеем като съквартиранти само заради детето, без чувства без отношения. Остана да мисли....конкретен отговор не ми е дал, продължаваме да
да живеем заедно, но тази липса на топлина и обич страшно много ме съсипва. Аз се опитвам да се доближа до него, но той демонстрира пълно безчувствие.
Ако се разделим мисля първо за детето. То е много привързано към баща си. Не виждам и кой знае каква сериозна причина, за да стигнем до развод. Смея да кажа, че до сега сме живели добре - почивки семейни екскурзии, срещи с приятели. Не сме имали и някакви кой знае какви караници, все пак в едно семейство е напълно нормално да има и конфликти. Какво да направя? Ако и аз демонстрирам липсата на чувства и абсолютно безразличие ще стигнем ли до някъде..? Дайте съвет, какво да бъде моето държание към него?
То те и затова се женят... 
(за буквалистите - майтап и не съвсем).