7г безусловна любов :)

И аз мисля, че темата е пързалка и няма какво да се разсъждава по нея, защото авторът е написал и обяснил всичко. Ето:
Амиии, изкривена психика, засилена нужда от внимание и ... ето го резултатът: изявления във форум за бъдещи и настоящи майки и татковци, за бременността, раждането, първите месеци и години от живота на бебето, т.е. онова, което отрича като лична необходимост.

И аз не припаднах от умиление и ми беше трудно да прочета първия пост.
Но...за едно нещо според мен е прав авторът. Този модел в момента не работи добре. Направо е рядкост двама човека да останат заедно за цял живот и да са щастливи. Какво би работело по-добре обаче не съм сигурна, все още размишлявам. А може би е много индивидуално. Може би всеки трябва да открие най-доброто за себе си, а не да се опитваме да влезем в един калъп.

Освен това в България хората са много консервативни. Тук всяко нещо се приема с голямо закъснение и то пак с голяма доза недоверие. Факт е и тази тема. Всичко различно веднага се оплюва без изобщо човек да се замисли.

Конкретно по случая на автора ми е малко странно, че момичето живее с майка, за да има кой да й готви. Но останалото не ми се струва чак толкова скандално. Щом се чувстват добре изобщо не виждам какво има да се обсъжда и съди правилно ли е или не е.

това,което е описал авторът е типичен пример за инфантилно поведение-за съжаление голяма част младежи разсъждават по този начин-скачането с бънджи е по-важно от деца и брак. Занимават се с какви ли не дейности-екология,био хранене и живот и си мислят,че са много оригинални и са измислили топлата вода.  Бухтичка-проблемът е ,че не сме достатъчно консервативни.

Авторът да си живее както иска, негово право е. Само не разбрах кое го накара да пише тук да се похвали

Опитва се да убеждава себе си в нещо.

Аз имам две деца и съм омъжена от 10 г. Всичко инвестирам в семейството и пари и време. Нямам личен живот, не излизам никъде.
Но не мисля като вас. Щом хората са си щастливи - ми да си ходят в Зимбабве и да си скачат с бънджи. Светът и без това е пренаселен, няма нужда от още деца - така че щом не искат, да не си раждат.
Аз самата от 18 годишна не живея с майка ми, защото не мога да я търпя, така че в картинката за мен само това е неприемливо от моя гледна точка - всичко друго си е ок. И си е супер да си купите апартаменти в една кооперация и като си омръзнете всеки да си ходи на неговото си място. Децата не съм убедена че ще те направят безумно щастлив, така че ако нямаш биологична нужда да се възпроизвеждаш по-добре си инвестирайте парите в екскурзиики и си живейте живота. Не робувайте на това кой какво казал и как си подредил живота. Важното е вие да сте щастливи и да не пречите на останалите. То и от темата е видно колко злъч се изля, при условие, че авторът е написал там някакви си негови неща дето не е ясно колко са реални, ама как и да е.
И женените и неженените преекспонират с това колко са щастливи от собствения си избор - то ако си много щастлив едва ли ще се обясняваш по форумите, дето на никой не му пука - ама това е една друга тема.

Имаше един блог, на една жена, Amy Alkon, която с подробности описваше как живеят разделени с гаджето си. Само че тя го е срещнала, след като е навършила някъде 43 години, след като е взела решение да няма деца и си е подредила живота. В повечето случаи се държи уважително към хора, които са решили да имат деца, стига да ги отглеждат отговорно. Не си губи времето да пише тиради срещу всички хора с деца като изначално сбъркани.

Обикновено когато някой много обяснява колко е щастлив с избора си, по-скоро значи, че има съмнения и говори, за да не излязат съмненията на повърхността. Приятелката колкото и да говори за щастие и че не иска деца, в превод всички сме наясно, че биологичният й будилник яко звъни.

 
Безспорен факт! Но в конкретната история, или е това, или авторите са на 23-24 години (били са на по 16-17 като се се гаджосали) и действително светът им се върти около почивките, дискотеките, забавленията, лудият секс и живеенето отделно. Просто са млади и такъв им е светогледът. В което няма нищо лошо! Обаче... една истина трябва да се приеме - когато си истински влюбен искаш партньорът ти да е до теб непрестанно. Още повече, ако ходите на работа, която, както всички знаем гълта един доста голям % от времето. Когато се влюбих истински, след 2 месеца си разменихме ключовете и почти заживях при него в квартирата, а след още 3 се изнесохме тотално двамцата. Не те упреквам Авторе, просто щом ви устройва това е ок, но имай предвид, че определено не е истинската голяма любов така. И когато се влюбиш ще го разбереш. Според мен, вие просто сте се отдали на навика, неприятното е, че изпускате младостта си, за да срещнете истинското. За теб, може би не, но за нея, след време ще е късно. Пак казвам, важното е, човек да бъде щастлив. Но, ако единият е нещастен, вече не е добре.
Стана ми любопитно, на колко сте години?

На мен ми звучат като дърти магарета на по 30-ина години. Не са на 24, на 24 е по-трудно да си подизпълнител за Assassin's Creed.

А тяхното дори не може да се нарече щастие, а е по-скоро в категорията "доволство от живота". Много нетрайна категория.

Те двата коментара на бухтичка и кристина всичко обощиха Жлъч, жлъч, жлъч, не че би ми повлияло мнението за моят личен живот, аз казах що пуснах темата, вие ако исакте вярвайте, ако искате не.

Някои жени трудно могат да си представят идеята че жена може да не иска дете. Тя ако толкова иска, а аз не , ще си намери друг, със сигурност не съм последният мъж на земята. И аз съм имал моите терзания, обяснил съм й ги и тя ме е приела такъв, защото и тя самата е такава Иска да попътува да види свят, да изучи чужди култури, да се радва на живота все пак е на 26, а аз преди 2 месеца навърших 27 Но и на по 40 да бяхме такива интровертни занимания като заедно подреждане на книги и кърпи могат да ни вкарат в лудницата    Всъщност грам не се учудвам от написаното щото познавам и други млади хора/двойки с интровертен живот дето гледат призрително на тия дето излизат по баровете, забавляват се и т.н... едва ли не като техният живот е скучен и на всички останали трябва да е скучен, иначе сме "развалени".  Никога не съм съдил някой как живее, може и да не ми харесва, но е въпрос на избор осъзнат или неосъзнат. Наскоро прочетох една мисъл на Никола Тесла "Ако вашата омраза може да се превърне в електричество, то цялата вселена ще светне".  

Аз съм се придържал винаги към подобна мисъл "не съдете, за да не ви съдят". Никъде не съм питал, добре ли е така, правилно, етц, нямам терзания, просто споделих правокиран от многото нещастни двойки около нас, на които никога не съм се бъркал, щото не е моя работа. Вие ако искате си съдете и порицавайте, щом това ви кара да се чувствате добре, ваша си работа.. то това само говори за много неща и конкретно за хората в България Как да е, не искам да излезе че се защитавам, всеки си живее живота както иска, нямам грам лоши чуства към никой със здраве че само то не прощава, пазете си нервите

Ами и ние сме различни хора.
Аз лично, от 20 до 27 беше изключено да съм с един човек. Находила съм се и съм се наживяла, по света и у нас.

Аз мога. Но за пореден път питам защо ти не можеш да приемеш, че не само ние, а и мъжете ни са искали да живеем заедно и да имаме деца

Аз пък на 29 имах супер съвременната идея да имам дете без мъж. Как е,а?

Въобще що си помисли че си открил топлата вода, като ти откъдето си тръгнал, ние отдавна сме минали и заминали?

И аз мога, брат ми и жена му живеят така вече сигурно ще станат 20 години. Ама в един дом живеят де, те всъщност наистина се обичат и имат връзка, за разлика от автора.

Има си доста жени, които не искат деца   Но дали искат или не, могат да кажат поне след 45 годишна възраст. Дотогава все може да ги удари хормона и да родят   Могат и да си осиновят, ако ги потриса самата бременност и раждане 

Даже на Запад си има такова течение "Kids Free", демек свободни от деца   Обаче си ходят хората по психолози и се подкрепят, защото в 90% от случаите жената обещавала да е бездетна, пък после размисляла и искала дете. И мъжът я помъква по консултации да си припомни какво е обещала и да си останат само двамата във вечна хармония