Здравейте на всички!!!
До момента сам преглеждах човешките съдби и реших че е време да споделя моята, не за да ми кажете какво да правя а да ми помогнете със съвет как да успея така че да не страда никой или да доведа страданията и болките до минимум.....
Нека Ви разкажа накратко моята история.....
Преди 15 години се влюбих безумно в едно момиче. Тя е всичко смислено за мен в моя живот. Бяхме щастливи заедно, правехме всичко заедно и един без друг не можехме да бъдем и за минута. Живяли сме с нейните, след това с моите родители и накрая излязохме на квартира.. Аз започнах работа към голяма фирма, често бях в командировка, но в дните които съм бил свободен сме били заедно. Дава всичко материално за да се чуства добре и да не е лишена от нищо... През цялото това време сме имали и проблеми, но бяхме още доста млади и мислях че е от неопитност и непознаване на живота. Изневери краткотрайни от моя и нейна страна е имало, но нищо сериозно. Тези неща си ги казвахме само когато се скараме и трябва да натякваме на другия колко е виновен.
Преди 6 години ни се роди прекрасно момиченце, което и двамата обичаме от все сърце и мисля че ако не беше то ние отдавна да сме разделени, поради факта че някакси се отдръпнахме един от друг и приемахме другия за даденост. Говоря от мое име, а мнението на жена ми може да се разминава.
По времето когато беше бременна аз бях командирован в София и изневерих на жена ми с една колежка.. Не бе нищо повече от СЕКС... но тя разбра.... Дали ми е простила? Ами сигурно НЕ.. Аз си дадох сметка каво съм сторил но вече бе късно и не мога да върна нещата назад. Продължихме заедно, построихме си къща, наша собствена без ничия помощ. Всичко което имах давах в къщи, работех като вол, но явно не съм дал най-важното на нея.. Това да има МЪЖ до себе си а не баща на детето и.... Тя започна работа и лекичко усетих промяна в нейния живот. Почна да обръща повече внимание на външния си вид, да крие телефона си и да върши неща които до сега не са били важни за нея.... Бързаше да не закъснее за работа, правеше всичко за да може да остане сама /явно за да кореспондира с някой////....
ТЯ СИ ИМАШЕ ЛЮБОВНИК Историята е дълга и трудна за разказване , но дойде момента че я хванах.... Бе се изнесла от къщи с детето за да има свобода. Въпросната вечер бе оставила детето с роднина в апартамента и и бе излязла да се види с любовника и, ДА ама аз бях поразучил всичко и ги хванах в 2 часа през ноща на пейка в градинката... Тогава се почуствах мъртъв и толкова самотен , колкото не съм бил никога... На другия ден въпрек всичко намерих сили да поговоря с нея и да я попитам останало ли е нещо между нас за което си струва да се боря... След дълги разговори заживяхме отново.... Тя ме упреква че я игнорирам, че не се грижа за нея, а аз не мога да го проумея. Не споделяше проблемите си , разбирах за доста неща които е криела от мен /не свързани с 3-ти човек и изневяра/ просто се бе затворила.. Правихме секс през цялото време и то нормално минимум 1 път в седмицата, излизахме заедно, но в последно време имах проблеми със здравето и малко забавих темпото си на работа и се затворих в себе си. Носих по-малко пари, стоях пред компютъра вместо да си говорим, тя си ровеше в телефона и така стигнахме до ДНЕС.... Разбрах че има връзка с друг, но по нейните думи за сега само по телефона... Изведнъж се отдръпна от мен, говори повече по телефона, започна да пие ииииии аз я усетих. Казах и " Ако има някакъв проблем и се занимаваш с 3-ти човек, моля те престани и си гледай семейството"" Тя ми отговори " Ти нормален ли си , няма такова нещо, май пак те лови параноята"
ОК.... Телефона и е на мое име, казах и че ще направя разпечатка и ще разбера. По-добре тя да ми сподели и да се разберем... Призна че е говорила с друг по телефона,,, ВСЕКИ ден , дори нощем. Когато бе на работа също, а на мен ми казва че не може да говори защото има работа и ще и се карат. В същото време е говорила по 30мин. на ден с него... И твърди че няма нищо общо с него и си говорят общи неща.. Така се стекоха обстоятелствата че отиде с детето при майка си.. На другия ден я потърсих да се разберем , но срещах само презрение и грубост, упреки че аз не съм , АЗ НЕ СЪМ, и така. Както и да е стигнахме и до нормален разговор, говорихме и бях решен да опитам отново... Изпратих я вечерта до тях и се прибрах. Детето бе при мен за ноща.... Да сутринта се видяхме да ми донесе дрешки да му облека да излезем и на раздяла понечих да я целуна... Тя извърна глава и ме погледна с презрение... Тогава усетих че за нея все още нищо не е приключило и че всичко е пепел в очите... Намерих начин и и доказах че същата вечер в която си оправяхме проблемите и решавахме бъдещето ба детето ни ТЯ е говорила с въпросния господин, разговор за който тя е заплатила а преди дни ме упрекваше че не давам достатъчно пари и не ми е зор за никой..... Когато разбрах се вбесих и я марширах да се маха и че не искам да я виждам.... Почна да ме убеждава че няма нищо, да седна да поговорим и тем подобни, но не директно да каже СЪЖЕЛЯАВМ... Вчера говорихме пак, почва да ме убеждава че между нас всичко се е скъсало че никога няма да се оправим... Казах ОК значи се разделяме? Е да ама има 3-ти човек с нас , който е най-важен... Попитах я как мисли да се справи? Отговор не получих.. Сега сме в процес на изясняване какво да правим, но аз искам да знам дали е редно да давам още един шанс или въпреки това колко ще ми е трудно да сложа край на всичко.... Историята я разказах съвсем накратко но съм готов съвсем искрено да отговоря на всякакви въпроси...
За край искам да добавя че никога не съм спирал да я обичам и все още я обичам и тя и детето са единственото нещо в живота ми за което съм готов да стигна и в АДА.... Благодара на всеки имал търпението да изчете моята съдба..
Виж целия пост
До момента сам преглеждах човешките съдби и реших че е време да споделя моята, не за да ми кажете какво да правя а да ми помогнете със съвет как да успея така че да не страда никой или да доведа страданията и болките до минимум.....
Нека Ви разкажа накратко моята история.....
Преди 15 години се влюбих безумно в едно момиче. Тя е всичко смислено за мен в моя живот. Бяхме щастливи заедно, правехме всичко заедно и един без друг не можехме да бъдем и за минута. Живяли сме с нейните, след това с моите родители и накрая излязохме на квартира.. Аз започнах работа към голяма фирма, често бях в командировка, но в дните които съм бил свободен сме били заедно. Дава всичко материално за да се чуства добре и да не е лишена от нищо... През цялото това време сме имали и проблеми, но бяхме още доста млади и мислях че е от неопитност и непознаване на живота. Изневери краткотрайни от моя и нейна страна е имало, но нищо сериозно. Тези неща си ги казвахме само когато се скараме и трябва да натякваме на другия колко е виновен.
Преди 6 години ни се роди прекрасно момиченце, което и двамата обичаме от все сърце и мисля че ако не беше то ние отдавна да сме разделени, поради факта че някакси се отдръпнахме един от друг и приемахме другия за даденост. Говоря от мое име, а мнението на жена ми може да се разминава.
По времето когато беше бременна аз бях командирован в София и изневерих на жена ми с една колежка.. Не бе нищо повече от СЕКС... но тя разбра.... Дали ми е простила? Ами сигурно НЕ.. Аз си дадох сметка каво съм сторил но вече бе късно и не мога да върна нещата назад. Продължихме заедно, построихме си къща, наша собствена без ничия помощ. Всичко което имах давах в къщи, работех като вол, но явно не съм дал най-важното на нея.. Това да има МЪЖ до себе си а не баща на детето и.... Тя започна работа и лекичко усетих промяна в нейния живот. Почна да обръща повече внимание на външния си вид, да крие телефона си и да върши неща които до сега не са били важни за нея.... Бързаше да не закъснее за работа, правеше всичко за да може да остане сама /явно за да кореспондира с някой////....
ТЯ СИ ИМАШЕ ЛЮБОВНИК Историята е дълга и трудна за разказване , но дойде момента че я хванах.... Бе се изнесла от къщи с детето за да има свобода. Въпросната вечер бе оставила детето с роднина в апартамента и и бе излязла да се види с любовника и, ДА ама аз бях поразучил всичко и ги хванах в 2 часа през ноща на пейка в градинката... Тогава се почуствах мъртъв и толкова самотен , колкото не съм бил никога... На другия ден въпрек всичко намерих сили да поговоря с нея и да я попитам останало ли е нещо между нас за което си струва да се боря... След дълги разговори заживяхме отново.... Тя ме упреква че я игнорирам, че не се грижа за нея, а аз не мога да го проумея. Не споделяше проблемите си , разбирах за доста неща които е криела от мен /не свързани с 3-ти човек и изневяра/ просто се бе затворила.. Правихме секс през цялото време и то нормално минимум 1 път в седмицата, излизахме заедно, но в последно време имах проблеми със здравето и малко забавих темпото си на работа и се затворих в себе си. Носих по-малко пари, стоях пред компютъра вместо да си говорим, тя си ровеше в телефона и така стигнахме до ДНЕС.... Разбрах че има връзка с друг, но по нейните думи за сега само по телефона... Изведнъж се отдръпна от мен, говори повече по телефона, започна да пие ииииии аз я усетих. Казах и " Ако има някакъв проблем и се занимаваш с 3-ти човек, моля те престани и си гледай семейството"" Тя ми отговори " Ти нормален ли си , няма такова нещо, май пак те лови параноята"
ОК.... Телефона и е на мое име, казах и че ще направя разпечатка и ще разбера. По-добре тя да ми сподели и да се разберем... Призна че е говорила с друг по телефона,,, ВСЕКИ ден , дори нощем. Когато бе на работа също, а на мен ми казва че не може да говори защото има работа и ще и се карат. В същото време е говорила по 30мин. на ден с него... И твърди че няма нищо общо с него и си говорят общи неща.. Така се стекоха обстоятелствата че отиде с детето при майка си.. На другия ден я потърсих да се разберем , но срещах само презрение и грубост, упреки че аз не съм , АЗ НЕ СЪМ, и така. Както и да е стигнахме и до нормален разговор, говорихме и бях решен да опитам отново... Изпратих я вечерта до тях и се прибрах. Детето бе при мен за ноща.... Да сутринта се видяхме да ми донесе дрешки да му облека да излезем и на раздяла понечих да я целуна... Тя извърна глава и ме погледна с презрение... Тогава усетих че за нея все още нищо не е приключило и че всичко е пепел в очите... Намерих начин и и доказах че същата вечер в която си оправяхме проблемите и решавахме бъдещето ба детето ни ТЯ е говорила с въпросния господин, разговор за който тя е заплатила а преди дни ме упрекваше че не давам достатъчно пари и не ми е зор за никой..... Когато разбрах се вбесих и я марширах да се маха и че не искам да я виждам.... Почна да ме убеждава че няма нищо, да седна да поговорим и тем подобни, но не директно да каже СЪЖЕЛЯАВМ... Вчера говорихме пак, почва да ме убеждава че между нас всичко се е скъсало че никога няма да се оправим... Казах ОК значи се разделяме? Е да ама има 3-ти човек с нас , който е най-важен... Попитах я как мисли да се справи? Отговор не получих.. Сега сме в процес на изясняване какво да правим, но аз искам да знам дали е редно да давам още един шанс или въпреки това колко ще ми е трудно да сложа край на всичко.... Историята я разказах съвсем накратко но съм готов съвсем искрено да отговоря на всякакви въпроси...
За край искам да добавя че никога не съм спирал да я обичам и все още я обичам и тя и детето са единственото нещо в живота ми за което съм готов да стигна и в АДА.... Благодара на всеки имал търпението да изчете моята съдба..
,ами продължете си по старому..., изневерявайте си и не си търсете сметка... 
Ако приемеш една, какво има да се шашкаш от следващите 
Ти си кръшнал, докато жената е била бременна, което е мега гадно, а пък тя много виновна, че била на пейка с някой си 
Вие не сте семейство от много време. Не виждам какви са тия трагедии сега, това е. 
