?Въпроси всякакви за СО?

То тук не остана тема, в която някой да не изрази съмнение, че всичко е измислица. Дет се вика шанса е 50/50.

За един щастие е да се събужда с човек до себе си, за друг 10 оргазма за една нощ. Така че всеки си знае.

Именно за това иде реч. Не съм мрънкало да му съобщавам всяка болежка, менструална болка или одиране на някой шкаф. За шест години е имало три пъти, в които съм имала нужда от някаква грижа и то не толкова грижа, колкото заинтересованост. Айде не три, два. Първия не го броя, беше в началото на загаджването ни още. Не се е чувствал сигурно толкова емоционално привързан към мен..

Не вярвам, че не ме обича, защото ми е оказвал невероятна подкрепа и опора, когато съм имала проблеми с роднини, в работата или каквото и да е било друго. Просто не си обяснявам студеното му пренебрежително отношение, щом иде реч за здраве.
Питала съм го, говорили сме, винаги се стига до "е аз какво мога да направя, има си специалисти". Аз не искам да прави нещо или да ме лекува, или да стои залепен до мен и да ме гледа в очите, докато ме боли и изцяло да е обсебен от моето състояние, а да знам, че като каже "можеш да разтиташ", да мога да разчитам, а не да ме кара да се чувствам виновна, че се възползвам от помощ, която той ми е предложил.

А иначе за работохолизма ми е ясно.
Винаги работата му е била на първо място и е имало сравнение между нас, от негова страна. И двамата сме с добри заплати. Ако хипотетично единият от нас, не работи и с една заплата се оправяме без проблем. Аз печелех повече от него допреди половин година, но не много повече. Просто защото при мен има възможности за развитие. При него няма, шефовете му са възрстни хора без корпоративно мислене и той започна паралелно да предлага консултантски услуги и има клиенти.
Но това съревнование продължи. То е по скоро прикрито, не че непрекъснато се говори за това. Но давам пример. Ако има някакъв конфликт на интереси при тях и той ми разкаже, аз изказвам мнение и предлагам решение. Веднага се скача с аргументи протива моето решение, аз предлагам друго и отново така. Тоест той намира проблем във всяка моя дума и аз не се занимавам повече. Но ако сподели на един приятел, приятелски семейства сме и сме много близки, а мъжът е в същите професионални среди, и той предложи решение като моето, веднага е много впечатлен и съвета бива последван.

Тоест аз съм най-големия му враг, аз все лошото му мисля, но хората кажат ли същото, се изтъква колко находчиви и умни съвети дават. Нищо че аз примерно съм го казала преди месеци...

Никога не ми е посягал, имам доста крайни възгледи по този въпрос и винаги съм си подбирала мъжете по основен и най-значим критерий, а именно да бъдат добри хора и след това всичко останало.

Да, няма как да тръгна от днес за утре да взимам решение, напърво време искам само да ми зарастне раната, че още един трябва да се отстранява през Март. Но тогава ще си накупя всички лекарства предварително, а в краен случай..имам близки приятелки, на които да разчитам.

Благодаря отново за мненията, мисля, че темата се изчерпа.

Хубава вечер на всички!