?Въпроси всякакви за СО?

и аз не съм била - не съм го намирала за нужно
но пред аг-кабинетите е пълно с двойки и въпросът ми беше по-скоро към тези, които смятат, че авторката се е държала като драматизираща лигла, вадеща душата на горкичкия си мъж - колко от вас са били придружавани в подобни неболезнени случаи и то в работно време?

Именно за това иде реч. Не съм мрънкало да му съобщавам всяка болежка, менструална болка или одиране на някой шкаф. За шест години е имало три пъти, в които съм имала нужда от някаква грижа и то не толкова грижа, колкото заинтересованост. Айде не три, два. Първия не го броя, беше в началото на загаджването ни още. Не се е чувствал сигурно толкова емоционално привързан към мен..

Не вярвам, че не ме обича, защото ми е оказвал невероятна подкрепа и опора, когато съм имала проблеми с роднини, в работата или каквото и да е било друго. Просто не си обяснявам студеното му пренебрежително отношение, щом иде реч за здраве.
Питала съм го, говорили сме, винаги се стига до "е аз какво мога да направя, има си специалисти". Аз не искам да прави нещо или да ме лекува, или да стои залепен до мен и да ме гледа в очите, докато ме боли и изцяло да е обсебен от моето състояние, а да знам, че като каже "можеш да разтиташ", да мога да разчитам, а не да ме кара да се чувствам виновна, че се възползвам от помощ, която той ми е предложил.

А иначе за работохолизма ми е ясно.
Винаги работата му е била на първо място и е имало сравнение между нас, от негова страна. И двамата сме с добри заплати. Ако хипотетично единият от нас, не работи и с една заплата се оправяме без проблем. Аз печелех повече от него допреди половин година, но не много повече. Просто защото при мен има възможности за развитие. При него няма, шефовете му са възрстни хора без корпоративно мислене и той започна паралелно да предлага консултантски услуги и има клиенти.
Но това съревнование продължи. То е по скоро прикрито, не че непрекъснато се говори за това. Но давам пример. Ако има някакъв конфликт на интереси при тях и той ми разкаже, аз изказвам мнение и предлагам решение. Веднага се скача с аргументи протива моето решение, аз предлагам друго и отново така. Тоест той намира проблем във всяка моя дума и аз не се занимавам повече. Но ако сподели на един приятел, приятелски семейства сме и сме много близки, а мъжът е в същите професионални среди, и той предложи решение като моето, веднага е много впечатлен и съвета бива последван.

Тоест аз съм най-големия му враг, аз все лошото му мисля, но хората кажат ли същото, се изтъква колко находчиви и умни съвети дават. Нищо че аз примерно съм го казала преди месеци...

Точно пък раците са/сме толкова грижовни и емоционално интелигентни, че при болен близък кръжим около него като орлици и вършим всичко, от което другуят има нужда, независимо дали неговият праг на болка съвпада с нашата представа. Без натяквания, без увещанияа, а от състрадание и обич.

Точно пък раците са/сме толкова грижовни и емоционално интелигентни, че при болен близък кръжим около него като орлици и вършим всичко, от което другуят има нужда, независимо дали неговият праг на болка съвпада с нашата представа. Без натяквания, без увещанияа, а от състрадание и обич.

Точно пък раците са/сме толкова грижовни и емоционално интелигентни, че при болен близък кръжим около него като орлици и вършим всичко, от което другуят има нужда, независимо дали неговият праг на болка съвпада с нашата представа. Без натяквания, без увещанияа, а от състрадание и обич.
Аз залагам на Водолей или Дева.

Намесата на зодии в която и да било сериозна тема , я обезсмисля.