?Въпроси всякакви за СО?

По мои наблюдения хората просто си живеят живота, както и трябва да бъде.

ЕммаТ, може би влагаме различен смисъл в думите, но мисля, че последното нещо, което хората правят е просто да си живеят живота. Обикновено се чудят как да си овъртолят живота.

и кой друг да изкарат виновен за грешките си

Точно.

Ситуацията е следната: семейство сме с едно дете и още едно дете напът. Обичали сме се, имали сме връзка, изпълнена с уважение и в повечето време разбирателство, с изключение на това, че той е повече по живота и излизанията. Аз също обичам да излизам, но предимно „целево“ – на кино, театър и т.н., докато той е по безкрайните седенки на маса. Напоследък обаче той все повече зачестява с желанията за излизане и се държи сякаш му се полага независимо от ангажименти, текуща ситуация вкъщи и т.н. Да отбележа, че аз не съм го спирала, но понякога ми идва в повече и се опитвам да си кажа тактично мнението, особено, когато се касае за неща, които смятам за неприемливи, например:
Само че напоследък, когато имам най-много нужда от него предвид все по-напредващата ми бременност,която не е от най-леките физически, той все повече иска да излиза. Не само това, ами просто няма интерес да бъде с мен. Например, няма интерес да седне да провери дали ще има нещо, което си заслужава да посетим като двойка или с детето, ако излезем само двамата бърза да се прибере и все мрънка, че нещо не му изнася...Бях наясно, че идва от семейство на разведени родители-бохеми, които са излизали всяка вечер по дискотеките докато него са го гледали бабите, но той действително не беше толкова зажаднял за излизания преди.
Наред със засиленото желание да излиза през последните месеци, занемари и задълженията си към къщата. Някакви важни неща чакат вече с месеци да ги оправи, включително счупената плоча на котлоните, която се спука на Великден и вече ме е страх да готвя на нея, та утре ще ходя да купувам нова и да търся майстор да ми я оправи. 
На всичките ми опити за разговор, отговаря с голяма вербална враждебност (леден тон, тотален отказ за диалог, груби отговори и др.) и сърденки. Ето сега, вече цяла седмица ми е сърдит пак по повод едно излизане и се държи отвратително с мен – все едно ме няма, не ми говори, ако го заговоря ми отвръща грубо.
Само че на мен вече ми дойде до гуша, още повече, че това е не знам вече кое поред подобно сърдене за последните месеци. Колкото повече го мисля, толкова повече стигам до извода, че явно не сме един за друг, светогледите ни са различни и ще се разделим в някакъв момент. Честно казано, предпочитам това да стане сега, за да мога да си изкарам спокойно остатъка от бременността и после първите месеци с бебето. Финансово независима съм, мога да разчитам на родителска помощ чисто физически за отглеждане на децата.
Може и друга жена да има, де да знам, даже не искам да го мисля това, защото не смятам, че изобщо с нещо през целия ни брак и познанството ни преди това съм заслужила подобно отошение. Напротив. Каквито и чуства и история да са замесени, аз обичам и уважавам себе си и не мисля, че той има право да се отанся с мен така. Да не говорим, че не желая да давам подобен пример на дъщеря си.
Така разсъждавам през повечето време, а после ме налягат съмнения имам ли право да причиня това на децата си, дали не съм прекален егоист, дали не са бременните ми хормони...И ако тръгна да се развеждам какво ще се случи – как да му кажа, той сигурно няма да иска да се разведе, поне първоначално, защото е дете на разведени родители и има по-специално отношение към брака. После, жилището ни е общо, сигурно аз като инициатор трябва да се изнеса с децата, ама хайде – все ще намеря квартира, това да е проблемът.
През повечето време се чувствам силна и уверена, че ще се справя дори и сама. Но например приятелката, на която споделих, смята, че е глупаво да постъпвам така, по-добре да си остана да си живеем само формално като семейство, защото той иначе е много грижовен баща, финансово допринася повече от отлично и т.н. и т.н., според нея даже ме и обича, но ако ме обича – защо се държи така?
Имам нужда от страничен поглед. Какво бихте казали вие?
За по-лесно, можете да ме наричате "Милена" в коментарите.

Ако щат да му растат- проблемът е негов.
Както и проблемът на жената си е само неин- ако  реши да кара на гола вяра в наличието на топки..

Може и от хормоните да забелязваш тези неща, които преди не си забелязвала.
А за раздялата, не знам. Ти си решаваш.
Грубо отношение не си длъжна да търпиш. Скастри го.
В краен случай му заяви, че ако му тежи семейния живот е свободен да се отърве от него.
За нещата, които трябва да се оправя, наеми майстори. После му дай сметката той да ги оправя.
Всъщност съветът ми е най-добре майстора по възможност да дойде, когато мъжът ти е там. Кажи на майстора, че няма кой да ги оправи. Това ще му удари егото. Един вид излиза пред хората, че не може елементарни неща да свърши. 98% гаранция давам, че може да не ти се наложи майстор да викаш отново за каквото и да е било.
Казвам ти, проверено е   

Милена, мисля, че имате всички основания да сте недоволна (и знаете, че в този форум тези основания ще бъдат увеличени по 100 и веднага ще бъде казано да бягате с 200).

Поведението му е нетърпимо и ако не го промени, наистина заслужава да си загуби семейството.

Големият въпрос е кога и как. Аз на Ваше място първо бих го информирал максимално спокойно за намеренията си и бих обяснил как се чувствам. След това (или преди това) бих говорил с родителите си. След това бих се държал безкрайно студено и аз, като според мен е редно той да напусне жилището и да си вземе някое таванско стайче в центъра на града, където ще му е още по-лесно да излиза ако иска по цял ден. Естествено надали ще постъпи толкова достойно... Но можете да му върнете леденото отношение с чиста съвест и да го третирате като досаден съквартирант - сигурен съм, че ще му е по-трудно да издържи подобно отношение отколкото на Вас - неговото.

Ясно, че на теория е едно, на практика друго - човек се чувства предаден, уязвен и не иска да го вижда повече този човек и секунда. Така че Вие ще си прецените как се чувствате, но за мен лично поведението му е недопустимо и имате всички основания да стигнете до края.

Милена, нали си бременна? Успокой се, роди си бебето, не прави грандиозни решения сега. После ще му мислиш.

По принцип те разбирам на 100%, понеже съм минала през нещо подобно. Нямам вяра на мъж, който вече не иска да прекарва време с жена си. Но сега не е момента, бременна да правиш подвизи. Нека се роди бебето. Мъжът ти няма да се промени, освен евентуално към още по-зле, имай го предвид. Но ти и децата сте най-важни, не си рискувай бременността! Нека бебето се роди здраво.

Има си порода "мъже за семейство", както и такива, които са "по живота" и не ги свърта. В един момент това избива на всички фронтове и нещата се прецакват. Твоят е от вторите. Това е светоглед, а не сбор от ситуации, братовчедки и майстори.
Сърдит и враждебен е не заради излизане, а защото семейният живот в лицето на теб, децата ви и съпътстващите ги отговорности му идва нанагорно. Озлобление, че не може да си живее ергенски и да си "живее живота".

А тия приятелки, дето съветват да се живее "формално като семейство" са много весели, понеже няма да им се налага на тях да го правят това безумие.

Бианка, за едни е безумие, а за други- съвсем приемлив вариант.
Те твоето решение биха приели за безумно.

Да бе, колко такива приемливи семейства изкарват повече от година - две?

И аз клоня към това мнение, но от друга страна каква спокойна бременност и бебе, като тя се тормози непрекъснато? Може да предприеме временно отдалечаване, някакво гостуване на родители примерно, дори за някалко дни, за да види нещата от дистанция.
Милена, пишеш, че той е добър баща. Възможно ли е да преживява някаква криза край бременността, все пак това е промяна и за мъжете?

Не знам, мен ме е много страх, когато съм бременна да не си навредя на бебето. Със сигурност бих изчакала да се роди. Но при мен вариант бягство при роднини не е стоял никога, а и проблема мис е натресе с вече налично бебе на няколко месеца.