?Въпроси всякакви за СО?

Милена, има ли нещо конкретно, което да е отприщило това поведение. Все пак с едно малко дете, едва ли е били такъв неукротим боб виван и досега...излиза, че е бил намалил малко темпото, а сега наново е подхванал такива отсъствия и неангажираност. Той искаше ли второто дете?

За мен има или друга жена, или неистово желание да намери такава. Всичко води само натам. Гадно е, но залагам 90% на тази версия.

Ако тя се чувства непрекъснато напрегната от отношението му, това може да има повече последици, дори и чисто физически. Хормоните на стреса не влияят добре нито на нея, нито на бебето и може да се стигне до неприятности. Моят съвет беше не да се натриса на някого бременна, а да се отдели за малко чисто физически и да погледне нещата отстрани. Защото може да го има и момента, че заради хормоните на бременността приема нещата по-драматично.  

И след това не е по-весело. Но на мен не ми се излиза от родилния дом с разделен баща. Когато си слаб, не е добре да правиш генерални промени. Мое мнение. Дали жената има роднини, където да се оплаче и да я утешат? Не всеки има.

То хубаво,ч е му се живее, но принципно човек преди да скочи в дълбокото, не е лошо да помисли за тези неща. А не сетил се нашия "луд гидия" на път второто детенце, на него му се доиграло. Ми да си е стоял ергенче, що ангажира и друг човек в обърканите си желания – днес ще си играя на семейство, утре искам да си живея живота. А те Милена и децата са неодушевени предмети, нямат нищо против, ще ги сложа за малко в килера и после пак ще ги извадя като ми се доиграе на семейство.

На мнението на Бгтатко съм – няма какво да се лигави, да е мислил по-рано. Не си длъжна да му търпиш настроенията на неиграл се.

Милена, аз на твое място бих заминала с детето за няколко дни. Ей така, да постои малко сам, а и ти да си избистриш главата малко по-далеч. Всъщност бях на твое място, но с едно вече налично дете, не бях бременна с второ. Аз избрах да посоча вратата, защото жилището е изцяло мое. Бащата на детето ми се изнесе миналата година. Не е спрял да бъде баща, но вече имаше цялата свобода и време да излиза и живее. Да, но като му се струпаха куп плащания и отговорности за него самия, които преди това до голяма степен бяха на моя гръб, се оказа, че животът не е само иху аху. Не че не си живее, забавлява се, но доста умерено. Парадоксът е, че сега започна да оценява какво е имал. Няма да си кривя душата, че и на мен ми липсва в много отношения, не е като да не съм го обичала. Смешна работа - ако преди това беше редуцирал излизанията и купоните до сегашното, приемливо за мен ниво, още щяхме да сме заедно. Хубаво е човек да погледне ситуацията от колкото може повече страни.

Не давам съвет, защото не знам какъв. Моята ситуация в никакъв случай не е гаранция, че ако тръшнеш вратата и заминеш (или той) ще вземе да се осъзнае и да влезе в пътя. Но може би, ако заминеш за известно време като му кажеш, че имаш нужда от време за да решиш какво да правиш, ще се отрезви малко и ще вземе да помисли. Знам ли... Всеки случай това, че си финансово независима и предполагам той го знае е изцяло твой плюс. Няма да си мисли, че си му в кърпа вързана, а ще си даде сметка, че наистина може да го напуснеш.

Каква криза? Нали вече имат едно дете.
А тя няма ли право да изпадне в криза? Нали е бременна, хормони бушуват. Това бебе расте не в неговия корем. Тя е с дискомфорта от бременността. Да го лупне там с тигана и после да каже - "Опс, извинявай, хормони, разбираш ли" 
Криза, трънци. Просто не му се играе на семейство. Или път му е най-удобно да не поема никакви ангажименти, но пред хората да го играе на читав съпруг и баща.

Бих проверила за друга. Това с дразненето/враждебността ми е познато.

Добър съвет, но защо тя трябва да заминава. Защо той не замине и да поживее сам. И ако реши, че му харесва да продължи така.
Може да няма къде да отиде бременна и с още едно дете. Да си бременее спокойно сама в дома си.
Той трябва да си тръгне за момента, без значение на кой е жилището.

Аз съм Милена. Първо, благодаря за мненията. Получих доста смислени коментари за кратко време.
Естествено, и аз съм си мислила да изчакам да се роди бебето и после да предприема някакви действия, белким ми се наредят (а може би и на него?) по-добре чакрите. Само че цялата тази враждебност от негова страна ме побърква. На фона на неговото поведение, аз се стремя да се държа безпристрастно, премерено и спокойно, но той...хора, наистина много гадно ми говори, а когато не ми говори, също толкова гадно се прави, че не съществувам. Добре, че днес са почти цял ден навън с детето, да мога поне да си поплача на спокойствие, че не искам малката да ме вижда разстроена.
Той беше инициаторът за второто дете, аз си бях добре и с едно, даже преди месец ме убеждаваше и трето да си родим. Да, бе, да.
elenna, той винаги е бил почитател на компаниите, общителен е, може да намира общ език с всякакви хора. Само че според мен нямаше подходяща среда, а от около година попадна в компания на 7-8 мъже с по-малко семейни ангажименти, и след като те го приеха като част от компанията, започна да настоява за по-чести излизания. Казва ми „Излизай и ти.“ Но ако всеки хукне с подобно темпо да излиза, детето кой ще го гледа. Също, той само така си говори. Когато аз излизам, дори да е през деня на кафе или на козметик например, винаги има „последствия“. Например, натяква ми как „аз ти гледам детето докато ти ходиш на маникюр“, звъни ми и ми пуска по телефона детето как реве и казва „Искам мама“ и прочее такива. Върхът беше как се нацупи първата година на сегашната ми работа, че коледното парти било без половинки. За сравнение, коледното парти на тогавашната му фирма също беше без половинки, но на мен не ми е минавало и през ума да се сърдя по повода.
Принципно мога да отида на гости на приятелка в друг град, като обаче ще трябва да взема и детето, защото не знам дали е подходящо да му го оставя да го гледа. Не знам обаче дали това ще помогне, по-скоро се притеснявам да не го озлоби още повече към мен и евентуално да използва въпросното дистанциране срещу мен при евентуален развод.
Иначе и аз си мисля за друга жена, но струва ли си да ровя, какво ли бих спечелила ако се потвърди...
Имам идея като някаква отправна точка да посетя препоръчан терапевт, с когото да обсъдя ситуацията и евентуалните последствия от нея за мен, дъщеря ми и един ден за бебето, с цел да намеря правилния път. Как ви се струва това? Мислите ли, че би имало полза от подобен подход или по-скоро ще ме изпрати по болезнен път в неподходящ момент?

Значи, това с гледането на детето ТИ и пускането по телефона на плачещо дете обрисуват доста гадна картинка. Ще си спестя епитетите за такъв човек, вероятно ти сама вече си ги знаеш.

Елора, аз не съм дала идея тя да напусне дома окончателно, а да замине за няколко дни с детето някъде, където поне за малко да й е спокойно и да премисли пак нещата.

Милена, ако решиш да отидеш на гости не оставяй детето с баща му. Ето това би могло да се използва срещу теб.

Бе какво ще заминава, да му дава терен на гидията, направо дюшеш ще му дойде. Тормоз за тоз игрив фавн.

Милена, ти защо не му кажеш, че това дете е и негово и е длъжен да го гледа, когато трябва.
Кажи му, че щом той имал право да може да излиза където си иска, ти също имаш право да отидеш спокойно на фризьор, маникюр или просто да излезеш някъде с приятели.
Викаш бил добър баща. За мен това не е добър баща. За съпруг да не говорим.
Милена, на кой е жилището? Ако е твое, просто му кажи да си потърси друго място докато реши иска или не иска семейство. Ти също трябва да го решиш това.
Поведението му е отвратително. Това си е психически тормоз. На всичкото отгоре си и бременна. Мъж, който има подобно отношение към бременната си жена е пълен боклук.
И разбира се, че  ще иска още деца. Нали явно няма той да ги гледа.

HighSpeed, знам, разбрах ти идеята. Просто не виждам смисъл, защо тя трябва да се натоварва с това временно местене. Господина е с претенции и искания за свобода.

Идеята за терапевт е добра, но е хубаво и двамата да отидете. Последен шанс един вид да дадеш и не него и на семейството.

Милена, това, което описваш, не е грижовен баща. Ще си спестя и аз квалификациите.
Идеята за специалист не е лоша, може да ти даде ценни съвети, не само за теб, а и за децата.
Можеш ли да издържиш психически да го игторираш обратно и ти? Да се държиш, сякаш не съществува? Като те чета, че плачеш целия ден, май ще ти е трудно, но опитай да му върнеш неговото пведение.
Относно гостуването - не му казваш, че се махаш заради него или нещо такова. Просто отиваш на гости на приятелка/роднини да се поразсееш.

Господинът си излиза най-редовно като ерген, а ти и на фризьор не можеш да идеш. Иска второ, а се оказва, че първото е само твое и той ти го гледа инцидентно. Държи се грубо и студено с теб. Лоша е картинката и докато се движи в тази купонджийска среда от "семейни ергени", не само няма да се подобри, но и ще се влоши. Явно новите му приятели му дават крила и кураж да се прави на мъжкар пред теб. Почти сигурна съм, че и жени има в тази компания. Той ще продължи да си излиза, да се прави на ерген, а ти ще гледаш две деца, изнервена и депресирана, докато на него не му писне от тази домашна обстановка. Като се "умори" от детски плач и крясъци, от поемането на финансова отговорност и от киселото ти настроение (а няма как да си доволна и щастлива в такава ситуация), сам ще се изнесе. Не се ли озапти и да си седне на задника, така ги виждам аз нещата.