Bianka, и аз с годините станах изолиран човек. Може би и заради това се отдръпнахме от познатите ни. Искам спокойствие и тишина. Не ми се слушат чужди истории, клюки, оплаквания. Семейството ми е достатъчно.
Но и варианта понякога да се разходим из парка със познато семейство ми липсва.
Единствено в работата ни се срещаме с други хора. А там са друг вид взаимоотношения. И така се е случило че и оттам не завързваме семейна връзка- поради ред причини : разлика в години, различни интереси и възприятия на живота....
Който има приятелско семейство ще ме разбере - пикници, вечерни събирания, детски смях за това говоря.
Съумяваме и тримата да си прекарваме добре. Но кръга ни е стеснен много.
Прочети пак какво си написала- то дава отговор на въпроса ти.
Ти отново твърдиш, че не те интересуват чужди истории, а едно приятелство е точно това- да си вътре в чуждите истории и да имаш отношение към тях, дори.
Означава да се нагодиш към интереси и възприятия, които не се покриват с твоите, че дори и по някои въпроси са противоположни.
Всяко приятелство започва с обикновено познанство и не случайно е казано, че чак една торба сол като изядете заедно, можете да се броите за приятели.
