?Въпроси всякакви за СО?

yours5, ние също излизаме четиримата, но понякога водим приятелски деца с нашите някъде, или пращаме нашите. Ние нямаме голяма компания, с която да ходим с каравани в Гърция например, или всеки петък на кръчма Нямаме време и пари за това, нямаме и нужда. Покрай училище/спорт/пеене децата имат приятелчета, и понякога ходим някъде с децата и родителите. Понякога излизаме заедно или поотделно с мои или негови несемейни приятели. Ходим на детски рождени дни, сватби. Ходим заедно на тренировки и т.н. Но както казах нямаме буйния социален живот на някои колеги. Но и някак си не е за нас. Трудно можеш да попаднеш на семейство, с което да съчетаете свободното време и характерите. Не се ядосвай. Нбалюдавам едни съседи, дето всяка вечер са пред блока, чак маса и барбекю са сложили...ми децата на самотек, няма уроци, няма тренировки, но социален живот- има. Може би вие сте си съвсем нормални , но ви липсват идеи за разнообразие. Ето, идва лято. Нощ на музеите, възможност за разходки в парка и т.н. Вземи им едно куче, ще опознаят кукчарите в квартала и ще завъдят куп приятели  

Не е негово жилището и познайте с едно дете и второ на път кой ще остане в него.

Бианка, всеки случай е различен, но ти упорито не искаш да отчетеш нищо конкретно, а си пишеш " по принцип".
Изпитанията тя ги носи на гърба си в момента- ежедневно и ежечасно говедото я травмира с отношението си и действията си.
Аз ѝ предлагам да удари в отговор там, където би могло да му звънне звънчето и да го събуди.
Което само би подобрило общата картинка.

Ти предлагаш силно мазохистично тя да си търпи, да се стресира ден след ден и да роди, за да бетонира отношението му, бидейки беззащитна доста време.

Не, предлагам й да не се прави на герой баш с големия корем. Не е здравословно. Нито мъжът й има сигурна друга жена и изневерява, че да го гони точно когато бебе се задава. Всякаква помощ в началото с новородено е добре дошла. После винаги може да го натири.

Ето я задачката, коя ситуация е по-вредна: да седи и търпи или да действа както й идва отвътре, т.е. в посока раздяла. Хайде да отговори някой, който е наясно дали стресът в едната или другата ситуация  е по-вреден. Щото тука няколко вече обясниха колко е вредно да му събира багажа бременна и да си причинява всички вълнения и т.н. по евентуална раздяла. А дали е по-малко зле да седи и понася психическия тормоз и нервите?

Аз съм се разделяла с малко бебе, и пак не е цвете. Но точно това съм си мислила - бременна не бих могла да го направя. Щях да стисна зъби за някой и друг месец.

Нейният мъж се държи като говедо, но няма друго гадже, не я бие и не краде от семейния бюджет май. Определено бих изчакала да родя.

Милена сама написа, че обмисля варианта да го напусне, за да се чувства по-спокойна до края на бременността и след раждането, вместо и той да пренавива ситуацията допълнително. Значи го е обмислиса и е преценила , че стресът при раздяла ще и е по-малко от стресът сега. Само тя си знае как се чувства.

Аз бих я посъветвала съвсем хладнокръвно да говори с него и да каже всчико, което каза на нас. И какви са възможните варианти. Без да изпада в драматични състояния, без да го притиска и обвинява. Безпристрастно да опише ситуацията сега, да каже какво не харесва, да даде възможни опции за действие за него и за нея и да предложи краен срок за отговор от негова страна. Ако не последва промяна/отговор - следва си крайния срок и си кара по собствния си план. Дали тя ще се изнесе или той е вече вторичен въпрос. Има ситуация, която не удовлетворява никого (явно) и трябва да намерят решение. Като той не иска ще го вземе тя. Айде моля и тя е човек и има право да е спокойна и щастлива вместо да подгъзува на ненаигралия се татко.

Не знам. Аз лично не бих могла да седя в отровна атмосфера и ден след ден да ме яде отвътре. Отделно с бебето в корема ми беше много по-лесно, отколкото после.
Но не съм минавала през такива стъпки, говоря леко теоретично.

Е май само аз съм минавала и затова знам какво се случва: 2000 пъти повече скандали и разправии, отколкото досега е имало. Раздялата с мъж е война в буквалния смисъл на думата. Много, много по-гадна от "намерението да се разделиш", ама да се подминавате като пътни знаци или той да се цупи. Влизаш си в един кошмар с продължителност неясна, но гарантирана поне за няколко месеца напред.

Утре ако жената се разреве, разстрои от простотиите, които мъжът й ще надрънка, и влезе в болница за задържане, кой от нас ще й помогне? Никой. Аз не бих си рискувала бебето, да рева и да се разправям бременна. Но това съм аз, имала съм тежки бременности, не съм яка българка, която бременее и мъжа си гони, и багажа му спрята.

Стресът и в двете опции не е малък. Много зависи.
Съгласна съм донякъде с абсурД, че човекът, с оглед и личната му история, може и да се стресне от куфарите, но може и да има и друга реакция.
Мен лично не би ме спрял фактът/ако е факт/,че жилището е негово. Децата имат по-голяма нужда от дом, отколкото оня, който иска да си вее мъжеството навън, с дружки. Но и аз съм от хората, които озверяват, когато става въпрос за мен и децата.. А за подобен акт се иска известна доза проклетия и вътрешна стабилност, твърдо намерение, щото това се излъчва и респектира.

По казуса на Милена.

Пращам на бракоразводен адвокат, защото има колебания какво ще се случи в някаква ситуация, какво ще се използва срещу нея и какво не и т.н. Не пращам на бракоразводен адвокат, за да си подготви документи в 7ми месец. Но ако ще изхвърля куфари или ще бяга с 200 км. и подобни - май бракоразводният адвокат е по-зряло и мъдро решение, нали?

Отчасти е интуиция и субективно усещане, но от описанието смятам, че този човек се държи много зле с нея и нито разговори, нито нищо ще помогнат. Дали заради друга жена, дали заради разлюбване на настоящата - не мога да кажа, но е дълбоко не ОК за мен описаното. Също така на мен лично новородено бебе ми се струва още по-тежък момент за развод/раздяла отколкото в 7ми месец, но бягалите с 200 да кажат - нямам ноу хау.

Започнах със съвета преди каквито и да било действия, да бъде информиран хубостникът за какво планира тя. Но преди това информиране не е зле да е наясно със ситуацията и да има добър план (с тази цел адвоката). Не виждам смисъл от терапевт - жената е рационална и спокойна. Масово пишат тук напълно истерясали жени и не ги пращате на терапевт, ама нея - на терапевт. Какво ще каже един терапевт? Ще каже трай трай бабо за хубост. Да трае, но това няма да промени неговото поведение. Пък с новородено и зачезващ по кръчмите половин вече в какво чудо ще се види... Според мен отсега да се готви за най-лошия сценарий, а кога точно да премине към ефективни действия - както го почувства в крайна сметка.

Като бременна в 6-7-9 месец съм се чувствала много по-зле и по-уязвима, отколкото като родила вече.

Не се чуваш нито се четеш дори- та тя сега се разстройва и реве заради простотиите му!
И заради това, което ѝ дрънка!

Предложението да му събере багажа е опит да го отрезви, за да спре с изпълненията и да не стигне тя до задържане по болниците!

Добре, това ще си прецени тя. Според мен не е готова за раздяла, има колебания и не й е сега момента.

Всеки накрая прави каквото той иска, а не каквото му кажат в бг-мама.

Изцяло подкрепям Бианка тук. С отровен мъж разводът води до мултиплициране на цялата гняс на ен-та. Всичко, което преживява сега, колкото и да е гадно, не може да се сравни с това, което ще й се изсипе, ако каже край. Особено с мъж, който си е навил на пръста, че иска семейство на всяка цена.