дали нещата са обратими и дали той може да се промени (след като си начеше егото или други работи), дали има ресурс да надскочи семейния модел на родителите си, извън декларативни изявления, с най-голяма достоверност знаеш ти, познавайки го, живеейки с него и т.н.
Опитвам се да ти дам балансирана позиция, доколкото повечето тук пеят в един глас. За мен подкрепата не е да потвърдиш вече взето решение, а да дадеш различни гледни точки, които могат да доведат до различно решение.
Мислиш ли, че има смисъл един честен разговор помежду ви? Да му заявиш ясно, че така не те кефи, че за нещо те наказва, да питаш защо? Не е нужно да намесваш външни фактори, но можеш да споменеш тези очевидно негативни промени в поведението му, които не само забелязваш, но и ти тежат.
На мен ми прилича, че в него има гузна съвест, изнервеност, неяснота какво и как да прави, объркване. Може да се е влюбил. Това не значи, че непременно ще избере нея или че ще продължи вечно. Можеш ли да го питаш, дали не е така? И изобщо да разбереш какво се случва с него. Би ли ти споделил? Нали сте семейство.
Най-хубавото е, че ми изглеждаш обиграна във форума, така че силно се надявам да четеш мнения от типа "изхвърляй го като куче мигновено" с необходимия филтър.
А ако е влюбен случайно, какво й предлагаш?Да седи и да МУ гледа децата, и да чака да му мине тийн-увлечението?Че тя да не му е майка, да му угажда на капризите, да му търпи детинските "включвания" и да го успокоява, ако кифлата го зареже?
Направо съм в Шок от такова примиренческо и пораженческо мислене.
"Той има правото да е тотален гъз, аз ще го търпя и ще търся причината да се държи като дебил."
Но ти си свободна да си болдваш на воля.