?Въпроси всякакви за СО?

моат опит  и наблюдения върху чужди опити показват, че контрадействията не носят нищо добро
откритата война води само до повече изнервяне на ситуацията, всяка страна се заинатява на своята позиция, просто за да не отстъпи и настава ад
ама истински ад

за мен един игнор на ситуацията, игнор и на дразнителя
има вечеря, ако иска да яде
гледай си къщата и живота, и без това пак на теб ще легне всичко,защоенеобходимо да си причиняваш и разправия  на всичкото отгоре
имам такава близка приятелка, все мрънка, че мъжа и неправел това или онова
накрая пак тя си го свършва, ама се е изнервила и скарала и с него, по случая

дай му време, като се родидетето може да влезе в релси
а може и да не стане
и си действай по твоя спасителен план, тихомълком и спокойно

Милена, последното споделено ме наклони в посока, че няма да се промени напомни ми за мерак, мерак, настояване за второ... когато казах "добре, действаме" и взе че стана още първия месец и като видя двете чертички - рязка промяна... Ту супер гальовен, ту не можеше да ме гледа, всичко правех зле (ако си беше вкъщи да види какво и как правя...), то и после стана ясно защо съм "кривата" де! Даже от добре организирана домакиня според него станах безогледно харчеща жена, та и бюджета ми се окастри (бременна жена по майчинство с дете на 2+ години...)...
Последния пост просто сииииилно ме накланя към интерес другаде, за което изведнъж има угризения (по-скоро притеснения че няма как да продължи така) и ти си виновна за тях, щото "семейството"!
Но пак: Бих изчакала докъм 6-7м на бебето, то още първия месец ще се види има ли промяна в поведението и отношението... а дотогава ще си организирам всичко според посоката на неговите действия. Успех!

Подкрепям!

 
ПП: И дотогава никакво нагърбване с торби повече, и никакво качване на столове за смяна на крушки ( и аз сменях крушки и бушони в 8ми месец, с контракции и т.н. с кой ъкъл!!!!)
Научих се, че мъжете забравят някои досадни детайли  като покупки, ами напомням - списък, телефон, пак списък и така... по сто пъти, спрях да се дразня сама себе си с това че напомням, ми напомням и това е! (научих се с втория мъж... преди развода бащата не знаеше колко струват памперсите... и плодовете, и месото и... само дуднеше какво съм харчела и какво ми тежало в торбите! Ми като пазарува той ще разбере, иначе що трябва да се мори и да мисли даже!)

Значи слугуването на човек, който се държи зле и не се знае кога пак ще я нагруби, е за предпочитане?
Има една приказка: Ако някой те мрази без причина - дай му причина.

Не съм разбрала, че е много малко По принцип да, малко вероятно е, но не пречи да внимава дали баща му не му промива мозъка.

Така обяснено, намирисва на друга жена.Компанията е извинение за излизането.Та той изцяло е променил навици+ пълното неглижиране на дома и мнението ти. Аз бих разровила нещата, но хората сме различни. Може би ще е най правилно да отидеш при родителите си, където ще имаш спокойствие и помощ в началото с децата. Пък при това ти действие рано или късно ще излезат на яве нещата и ще го бъде ли.Успех!

Точно така беше и при мен. Родих второто дете и се оказах изолирана с бебето, докато таткото излизаше с голямото и в крайна сметка - със съученичка на детето и майка й под предтекст, че са се срещнали случайно. Стигна се до там синът ми надуто да ми обяснява, как онази ходила на готварски курсове, и колко добре било това за храненето на съученичката му. Беше на 8.
Авторката да си затвори очите засега, за да си роди детето. После, да се окопитва и да ги държи широко отворени. Ако психическият тормоз продължи, е вредно за детето й. За децата й, трябва тя да е спокойна.

Мисля, че вземат мнението на деца над 10 години, но не съм абсолютно сигурна за възрастта, може и повече да е.
А какви ги говори татко - няма спасение, той може да му промива мозъчето и дори да са разведени - докато го вижда през уикенд.

оо не, далеч съм от тази мисъл
само че не бих сипричинила и излишни скандали, след които всичко ляга пак на мой гръб
лично аз такова нещо не бих търпяла, бих си събрала багажчето и беж...
или бих сиказала - еми обичам го тоя човек, има си други качества, обича ме и той /хипотетично/, значи ще приема тез му недостатъци и ще поема тези задачи аз
авторката, струва ми се, не е в тази позиция, за съжаление

Милена, ние тук си пишем, но ти все пак не се чувствай длъжна да даваш обяснения. Какво и колко ще споделиш решаваш ти. Ако желаеш си редактирай поста и изтрий някои неща, по които се притесняваш, че можеш да бъдеш разпозната. Отчет на никого не дължиш. Винаги ще има потребители, които ще се отнесат с недоверие или неразбиране, да не ти пука. Не сме еднакви все пак.

Ами не е хубава ситуацията. Но хубавото е, че имаш гръб в лицето на родителите ти, които могат да помогнат за децата, ако и когато се наложи, това е огромна помощ, както и това, че явно не се притесняваш за финансовата част на една евентуална раздяла.

Аз лично при така описаните обстоятелства не бих могла да го търпя повече и щях да се махна възможно най-бързо, макар че наистина по-практичното решение е да изчакаш до поне няколко месеца след раждането. Но аз съм си аз, знам си се що за стока съм, за такива неща са ми слаби ангелите и не ги търпя дълго. Голяма част от хората обаче могат да потиснат яда си в името на някои бъдещи удобства, което за тях е предимство, определено.

Пиши тук, когато можеш, споделяй, а ние ще удряме по едно рамо виртуално. Все е нещо. Каквото и да решиш.

Като те прочетох и на мен първо ми дойде на устата, че обяснение не дължиш. С едно изключение, всички бяха наясно, че разговори са водени и си се опитала да промениш положението по нормален начин. Та кой хуква да се разделя/развежда без преди това да е предприел действия да оправи положението? Това е само в главите на проповядващи хаховци, смятащи, че имат право да оценяват нечии брак.
Гледай да си спокойно колкото можеш докато родиш. Игнорирай го, покажи му, че независимо какво казват документите, за теб е приключило. Не позволявай да те обижда пред детето, пред него го поправай и му прави забележка, че не може така да се държи. Грижи се за домакинството според твоите и на детето нужди, той да се оправя. Ще му готвиш, като преди това си домъкнала и торбите бременна, как пък не. Колкото повече те чета толкова повече му се ядосвам на тоя муньо. Мисли си, че като се чака второ дете жена му е съвсем вързана и принудена да търпи. Ще е крайно изненадан от решението ти, направо ми се иска да му видя физиономията, като му се изясни

Ъъъъ, нещо кофти ще кажа ама мисля, че трябва да бъде казано. Спомена, че той все пак те търси за секс. Ако има друга жена, имай си едно на ум какво може да ти лепне.

Абсолютен нещастник е този. И на мен ми намирисва, като да се е появила друга звезда на хоризонта. И или е много потентен, или още не му се е отворил парашута там, та търси Милена за секс. Може и само да е привлечен от другата, все още да не се е стигнало до нещо по-сериозно. Иначе не си обяснявам рязката промяна в поведението, по-скоро това, че неглижира дома и авторката, и е груб с нея. Дори положението ѝ не го спира да бъде до болка груб, сякаш тя е чужд човек. Милена вече е препятствие, досадна пречка за новия му живот, а това, че е бременна (сякаш сама си го е направила), трудно ще ѝ прости. Убийствено е това положение. Можеш да "потърпиш", да изчакаш спокойно да си стъпиш на краката, да се роди бебето, да не му обръщаш внимание и т.н., само ако вече не изпитваш нищо към него. Тогава наистина няма да ти пука и ще ти е безразлично всичко, което той прави. Но когато има чувства, цялото това отношение те убива и никак не е лесно да се правиш, че нищо не се случва.

Защо, много мъже така се спускат по течението без никаква нова звезда. Колко по-лесно  на думи да си герой, но да не се занимаваш с досадната ти дебела бременна жена. Аз съм мачо, мъж, доказвам се на света, ама не ми се занимава с битовизми при скучната ми жена и вечно мрънкащо дете.Какво да й се доказвам, вече н еми е интересно при нея. Бебета и проблеми само. Те няма да избягат, седят и ме чакат. А аз се доказвам какъв съм мъжага, на по бира, или на работа или където и да е.
Много изневеряващи боклуци има, но има и много, дето само в мечтите си изневеряват, а всъщност се впиянчват или се отдават на друга глупост, и от чист мързел отравят живота на близките си и си развалят семейството
Защото да си помагащ и грижовен е трудно, трябва да жертваш сън, време, удоволствия...
Просто за мен е все тая има ли друга жена или няма. Важно е отношението и резултата.

Милена,

дали нещата са обратими и дали той може да се промени (след като си начеше егото или други работи), дали има ресурс да надскочи семейния модел на родителите си, извън декларативни изявления, с най-голяма достоверност знаеш ти, познавайки го, живеейки с него и т.н. 
Опитвам се да ти дам балансирана позиция, доколкото повечето тук пеят в един глас. За мен подкрепата не е да потвърдиш вече взето решение, а да дадеш различни гледни точки, които могат да доведат до различно решение.

Мислиш ли, че има смисъл един честен разговор помежду ви? Да му заявиш ясно, че така не те кефи, че за нещо те наказва, да питаш защо? Не е нужно да намесваш външни фактори, но можеш да споменеш тези очевидно негативни промени в поведението му, които не само забелязваш, но и ти тежат.

На мен ми прилича, че в него има гузна съвест, изнервеност, неяснота какво и как да прави, объркване. Може да се е влюбил. Това не значи, че непременно ще избере нея или че ще продължи вечно. Можеш ли да го питаш, дали не е така? И изобщо да разбереш какво се случва с него. Би ли ти споделил? Нали сте семейство.

Това са ми разсъжденията, че не са използвани всички лостове, а не че трябва да стоиш и да търпиш. Вие сте двама, такива решения се взимат от двамата, не еднолично. Защото от твоя живот можеш да го изхвърлиш, но от този на децата си - не. И не е редно, и не е добре, и не е честно. Като добавим и ролята на хормоните, според мен трезвите решения са мираж в момента. А явно и при него бушуват хормони, еле пък, ако има някаква звезда на хоризонта. Ако положението е нетърпимо бих предложила временна раздяла или нещо подобно, да се види кой как ще се справи и така. Трудни са, много са трудни подобни изпитания.

Най-хубавото е, че ми изглеждаш обиграна във форума, така че силно се надявам да четеш мнения от типа "изхвърляй го като куче мигновено" с необходимия филтър.

доста по принцип уж искащи деца мъже, изведнъж се спичат, когато бебето стане и аха да пристигне
нищо че му е второ
и започват да си го изкарват на жента, тя е виновна, че не е прозряла навреме какво ще се случи

моя беше така - искаме дете, ура, ще имаме дете, ама да си поживеел като запоследно,че като се роди детето нямало да може
после, като се роди стана - то сега е малко, още месец два купони и после ще гогледам
някъде в тия втори месец-два - аз се изнесох