?Въпроси всякакви за СО?

Според мен сте поставили каруцата пред коня. Ако ще я карате едно по едно, първо е трябвало да се ожените и после да стягате къщата.
На човек, ако спирачките му да се жени, е притеснението, че щял някой ден да се раздели с половинката си, по-добре хич да не се жени и да си седи сам. Така е най-сигурно, че с никого никога няма да се раздели. Ако ще гледаме кое е по-удобно: Минала съм и аз през живеене на семейни начала. Задълженията са същите като при брак ( поне за мен такива бяха). Тъй че, ако човек иска да си бичи хайляка, най-добре всеки да е в собствения си дом и да се виждат от време на време, когато са в подходящото настроение и двамата,  а не да съжителстват дъълги години, дотам че съвсем да си омръзнат още преди да са се оженили. Това последното го казвам, ако следваме логиката на страха от сериозно обвързване и последиците от него.
Голяма грешка, която и аз съм правила е, да оправдаваш нечии действия и решения с проблемното им детство. Затова, че нечии възгледи не ти допадат, не са виновни разведените му родители. Така или иначе няма да живееш с тях, а с него. Или ги приемаш тези възгледи, или го пускаш да пасе без теб. Но за всяко едно нещо, което ти се струва нередно да го съжаляваш как горкичкия е страдал като детенце - не. Не вярвам и самия той да го иска това оправдание. Не вярвам и някой ден той да я заоправдава, заради нещо си, което се е случило в далечното й минало.

Анонимна, ти искаш развитие, но забравяш, че нещата, които сте постигнали заедно, СА развитие. Завършили сте, намерили сте си добра работа, купили сте си къща, коли... това до 26 години си е доста добро развитие. Ако тази година се и ожените и след още 1-2 имате деца, след 5 години пак ще ти стане скучно и ще се чудиш как да се развиеш. Наслаждавай се на това, което имаш! Пътувайте, забавлявайте се, така и така не обмисляш вариант да го напускаш, защото виждаш, че ви е добре заедно, така че има ли смисъл да си скапваш битието с негативни мисли?!
След 30 години можете да си гледате и снимките от пътешествията и да се смеете какви сте били млади, не само снимките от сватбата. А и за 2-3-5 години няма да се сбръчкаш, че да не търпи повече отлагане тази сватба.

szervusz , благодаря, не се замислях, че реално много неща сме изградили. Фикс идеята е лошо нещо, явно наистина ми трябваше някой от страни да ми каже, че не само това е стъпка напред.
Хър Мяуджести
Това никога не съм го казвала, респективно и той.
Благодаря ви за отговорите, бяха ми полезни.

В момента да си с един и същи мъж от 17 до 26 ми се струва някаква утопия, не знам как сте го постигнали. Не ти ли е поомръзнал за толкова време...? Понеже той с това увъртане да не подписва може и да се чуди дали не е пропуснал малко свободен живот - от ученическата скамейка заедно, и сега и да се ожени,дето се вика, други жени не е видял. Може малко прецакан да се чувства човека, не че това е твой проблем де.

Не, не ми е омръзнал. Не смятам, че му се щъка, няма никакви признаци поне. Сутрин се събуждам до човека, който обичам и искам, не смятам, че е нужно да гледам встрани, когато се чуствам добре и то само, за да си начеша крастата да видя колко по-зелена е тревата на съседа.

Дано и при него е така! Успех

Познавам две много сладки семейства, които са заедно от ученици. Но на 26 вече са били женени с по 1 дете. Като цяло тотално не вярвам в това да останеш 20 години с гаджето си от училище, но има и изключения

Причините за неговото нежелание може да са много. Лошото е, че той едва ли ще е достатъчно искрен да ги сподели след като няколко пъти вече е лъгал. Факт е само, че поне на този етап не желае и вторият факт е, че не е честен спрямо момичето. За мен това би било проблем и дори бих се замислила дали бих се оженила за човек, който не е открит с мен. За мен това е изключително важно и е предпоставка за успешна връзка/брак. Иначе да, 26 години не са много, но времето лети и няма смисъл човек да се успокоява, че има време, защото времето е ценно. Не одобрявам мненията на разведени жени, които са против брака. Това, че при тях не се е получило, не означава че други хора не могат да живеят щастливо в брак. Общо взето бракът е като увеличително огледало — ако е имало проблеми от преди това, след брака може да станат още по—осезаеми. Когато обаче двама човека се обичат и са на една вълна, може след брака да бъде още по—хубаво. А мнението, което някой изказа, че сигурно спестявал за пръстен направо ме разсмя. По—голяма заблуда от това незнам накъде. Един мъж, ако има желание и с пръстен от 50 лв може да напрви предложение. Не вярвам че жената, която го обича ще откаже заради това. Освен това скъп пръстен може да се купи и подари и 10 години след сватбата, когато има финансова възможност за такова нещо. Много хора по света го правят. Изобщо само оправдания, оправдания изсмукани от пръстите в защита на момче, което очевидно не желае брак. От авторката зависи дали ще продължава да затваря очи и да се надява или ще ще опита да разбере истинските намерения и неказани истини от човека, с когото е от 9 години.

И на мен това със спестяването за пръстен ми стана малко смешно. Какъв годежен пръстен, бре? Човекът очевидно не иска да се жени на този етап (а може би и никога) и се чуди как да изклинчи, а вие подкокоросвате авторката, че тайно ѝ кроял предбрачна изненада. Да, бе, да.

В теб!
Ако държа на брака и искам такъв, никога не бих се навила да градя семейство без такъв....Никога.
В най-добрия случай, само след пръстен и "коляно".
Ти си се навила да си съпруга без да си "съпруга"....Той получава каквото иска, без да е съпруг.
Ами, добре му е.Що да бяга от хубавото и да променя статуквото?!

Именно. Не че нищо не прави, а направо си се дърпа. Има 2 варианта:
- удобна си му, мотае те
- смята, че имате време

9 години на фона на 26 не са като 9 години за връзка, започнала на 25+.
Преди година и нещо бях на сватба на 27-8 годишни, които са били във вашата ситуация от 10 или 11 години. Просто преди да си правят дете, решили да се оженят. Та може и това да чака, защото на практика сте семейство.

Но на мен хич не би ми било приятно 9 години да няма стъпка към брак. В крайна сметка не е нужно да има сватба и тържества, можело е да подпишете още на 22-23, щом е важно за теб, а тържества и сватба като ритуал може по всяко време да се направи, когато имате време и възможности.

По годините съдя, че сте си първите (за по- сериозна връзка). Това понякога играе много голяма роля особено при мъжете. Има го чуденето "Ами какво ли е.." и да встъпят в брак им се струва като прощаване с това "ако", а не като най- щастливият им ден в живота.


А другата страна на монетата? На него не трябва ли също да му е по- важен човекът и да махне с ръка и да се разпише поне? Или поставя своя инат и настройка над човека.
Не бих съветвала авторката да си трае и да се пренебрегва.

Чакаше поне един да ти каже, че не е важно да подпишете и това, че той не иска да подпише с теб, не значи, че не те обича и си отдъхна. Не се заблуждавай, проблем има. Това, че не ти е казал, че го е страх да не се разделите и защо да си причинява главоболие с някакъв подпис, не значи, че не го мисли.

Аз не разбирам на базата на какво, написано от авторката, някои от вас заключихте, че той я мотае, лъже, използва и т.н. На мен момичето ми звучи като да са млада, щастлива, обичаща се двойка с планове за брак и деца. Нейният проблем е, че бракът не се случва на момента, което в моите очи е изсмукан от пръстите проблем. Той не е казал, че е против брака, дори си я представя булка. Какъв е този зор и припиране сега да стане? Общо взето мненията са в посока "щом на момента не изпълнява желанията ти, значи лъже и те мотае и си търси друга"

Зорът вероятно идва от това, че някоя близка или приятелка на авторката скоро ще се жени или наскоро се е оженила. По мои наблюдения следва заразяване на всички околни девойки.

Гаджето на авторката започва да се държи нервно всеки път, щом тя отвори думата за брак. На мен сам по себе си този факт ми се струва притеснителен.

Освен това, тя не е казала, че иска да сключат брак на момента, а да планират кога точно да се случи това. Може сега да се сгодят формално, а да се венчаят след 2 г., например. Тъкмо ще имат много време за подготовка и заделяне на финанси за щастливия ден.

Но и аз тук подкрепям горните мнения, за съжаление – човекът най-вероятно чувства, че "изпуска" нещо, женейки се за първата жена в живота си. Дори и да не го осъзнава, такава е подсъзнателната му настройка.

Ето от това си направихме някои заключения.