?Въпроси всякакви за СО?

Оф, сега разбрах защо жената трябва да види всички пари на масата - да не отидат за любовница...

Те си имат общ бюджет за семейните разходи - и двамата допринасят. Обаче каквото остане, си е тяхно - което е и нормално. Щото извинявайте, ама ако всички пари се слагат на масата и са общи, то жената как ще има задължителния за ССФ фонд "бягай с 200" от нейни си лични пари?

Не знам при авторката дали е така, но ще дам пример със себе си за почти отделни бюджети, като темата за парите беше единствената важна, за която никога не сме се карали с бившия ми мъж. Взимали сме приблизително еднакви заплати през повечето време. Всеки получава неговата по дебитна карта. Аз плащах сметки, по-дребни ежедневни покупки на връщане от работа, дрехи за всички. Той - седмично пазаруване, ресторанти, занимания за детето, поддръжка на колата. Почивки - аз резервирам, той плаща на място. Горе-долу смятам, че сме допринасяли еднакво. Никога не към знаела точно колко пари е спестил, той също за мен. Приблизителна представа съм имала и нито аз съм го лъгала, нито той мен, но някаква взаимна отчетност не е имало.  Правили сме  общи сметки и разчети за големи неща, примерно ремонт. Никой не си е смятал стотинките и колко точно е мое/твое, но и общ бюджет е нямало.
Но пък в същото време имаше цупни точно като тези на мъжа на авторката, само че  за излизания с приятели  (дългогодишни и общи). Нямаше на кой да оставяме детето вечер и събота и неделя. Имах нужда от общуване, за мен не е било проблем да се сменяме, но бяха същите фасони, които ми скапваха тотално прекарването. Не беше, че му тежи да остане с детето (не говоря за бебешка възраст), нито от ревност към други мъже, а от някакво чувство, че е прецакан.  Хем аз никога не съм го спирала, но и той не искаше са излиза сам. Не знам какво да посъветвам авторката. В нейния случай определено  има криворазбрано его и правене напук.

Ами, ето, той не е имал нуждата да излиза сам и, съответно, му е било тъпо, като ти го правиш. Абсолютно закономерно ми се струва. И на мен не би ми било приятно мъжът ми да се шматка по барове и кафенета, докато аз съм принудена да стоя у дома, закотвена с грижите по дете.

Ако е 1-2 пъти месечно, защо не?

Aми точно в това е въпросът - когато се събираш с някого е хубаво за някои по генерални неща да сте на сходни мнения. Иначе единия се чувства затворен и лишен от свобода, а другия се чувства изоставен/прецакан.
В казуса с почивките се чувствам напълно некомпетентна да дам мнение - от една страна 20+ годишен брак е много далеч от мен, от друга това с разделените бюджети ми е нетипичен модел. Не бих се чувствала ОК нито на мястото на авторката, нито на мъжа й.

1 път месечно почти не мога да бъда убедена, че някой обвързан ще хукне на бар с приятели. Обикновено любителите на вечерните събирания държат на доста "по-колоритна и сгъстена" програма. Демек, не минават само с едно излизане месечно, за няколко ча̀са. И да има такива, те са по-скоро изключения.

Иначе, ние с МЛ също се виждаме на четири очи с приятели и познати, но го правим само във време, в което, така или иначе, няма как да бъдем един с друг – чисто физически. Например, той от време на време си урежда виждане с приятели или бивши колеги в обедната си почивка.

Но както и да е – темата не е за мен. Аз просто казвам, че няма как човек, който не изпитва потребност да излиза самостоятелно, да подскача до тавана от радост, че партньорът му изявява желание за индивидуално миткане на редовен принцип, особено вечерно време.

Да, де, но в случая не знаем в кого е "вината". Може, както са се разбрали, в даден момент, ей-така от нищото, единият да реши, че иска да разчупи семейната рутина и да изяви желание за самостоятелни забавления – желание, каквото до момента, например, не е демонстрирал. И какво се случва тогава?

Доста е странно това с разделените бюджети, в смисъл, че всички икономически гурута по финансова дисциплина го сочат като грешен модел на водене на семейна икономика и показ за ниска финансова култура. По тази тема четох доста преди 5 години и консенсусът беше единодушен. Говорим за хора с легален брак, не за гаджета.

Какво е МЛ?!

Според мен доста неща са спестени в описанието. Имам едно такова чувство, че те са семейство почти само формално и Анонимна123 не иска нищо повече освен той да я остави да си пътешества на спокойствие. Може и да греша, разбира се, просто това ми е усещането на база написаното.
МЛ=Моят Любим?

Между другото, сигурно ще шокирам много хора в темата (понеже виждам, че не са малко поддръжниците на семейната финансова политика "Всеки за себе си"), но ние, с моя човек, обединихме бюджетите си още от втория месец на връзката ни. Бяхме пресни-пресни гаджета, познавайки се от съвсем скоро, когато решихме, че заедно ще разпределяме всички финанси, с които разполагаме. Та, така – чак до днес.

Не бих приела нещо различно, ако става въпрос за сериозни отношения. Ако просто съм решила да се забавлявам за кратко с дадения човек – тогава, да.

Да, МЛ = Моят любим.

Мен не ме шокираш. Ние го направихме на около 6 месец от връзката, но в смесен вариант. Тъй като решихме, че ще търсим квартира заедно, отворихме една обща сметка за режийните и текущи разходи и всеки внасяше по равно половината, а не пропорционално на дохода. Останалото си държахме всеки в отделни сметки. Два дни след като се върнахме от меден месец, обединихме всичко. То и сега сме с 3 различни сметки, с които главно се занимавам счетоводно аз, оставаше и всеки да държи отделни, които пак да паднат на мен, не мерси.

А иначе, не знам, просто е различен модел. Сигурно има и плюсове. Скоро четох статия в списание, че младите милениали често имат отделни сметки и след брака, особено често ако и двамата са с ниски доходи или жената е с много по-малък доход от мъжа. Като причини освен това се посочва и това, че хората се женят по-късно и вече са свикнали така. При равнопоставени високоплатени съпрузи, били практичесли нечувано да има отделни сметки в брака.

Но на жената с екскурзиите едва ли и там и се корени проблемът, все пак са живели така 20 години.

За МЛ, все пак юни месец е месец на прайда и за да бъдем инклузивни...

Само че в случая тя иска да са заедно. Той просто си намира причини да й разваля кефа.
Неговата е "не сакам на мен да ми е добре, а на нея да й е зле".

Така е, в конкретния случай е друго. Моят коментар беше върху поста на TafTaf.

Но пък и не са много мъжете, които биха били въодушевени, че са легнали на издръжката на собствената си жена. Удря ги по самочувствието и увереността.
Сега, по-назад прочетох съвети съпругът да си повиши доходите, но да се замислим, реалистично ли е това след една определена възраст? Той, докато е бил млад, не е дръпнал напред кариерно и финансово, та сега ли...

На когото не му е комфортно да легне на издръжката на жена си, се пробва да дръпне напред. Когато му е било времето, явно му е било доста удобно.

Отчитам го по цялата игра и резултатите от нея. Колкото и да не разбираш спорта се вижда кой подава за гола и кой го вкарва.  Да и по времето.  Имат контроли всеки месец. Той е с най добро време всеки път. Но днес  ми сподели че треньора винаги казвал, че Х е най бърз. А Х беше  4 на последната контрола. Резултатите не са тайна.  Какво да му кажа? Да спори с треньора че това не е вярно? Той самия засича и им казва резултатите. Не знам как може да казва на черното бяло, но явно може. На детето си винаги казвам, че е важно какво постигаш, а не какво казваш. Може да кажеш че си бил на луната, това нито ще те качи там, нито ще ти помогне по някакъв начин.  Единственото което мога да му кажа, е че такива неща трябва да го мотивират, а не да го демотивират.  Винаги в колектива има любимци и нелюбимци.  Но на любимците не се помага, защото на следващ етап може да преминат в другата графа. Тогава става по трудно. 
Да май най добре е първо да го попитам как намира играта му. И има ли забележки и какви.  Пък ще видим с какъв брус ще завършим разговора. Сега излизат ваканция до края на юли, ще трябва да намеря начин да говора с него преди да започнат