?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 855 126
  • 20 915
# 16 455
Признавам, че успяхте много силно да ме разколебаете. До преди няколко дена знаех какво ще направя, сега не. Сигурно ще замина, но чувството за съвест бързо ще ме върне.
И каква е алтернативата, ако остана- same old, само че разведена. Бащата сега помага, но не се знае дали някоя въртиопашка няма да го омае и да не му дава да идва. Ходя си на познатата работа, ясли, болести.... хамстер в колело.

Това мислене не спира да ме изумява. Мъжът ти се е изнесъл от жилището ви и дори иска да се разведе с теб. Приеми този факт и започни да живееш собствен живот. Мъжът ти не ти прави услуга, като идва всеки ден у вас и стои, докато детето заспи. Единствено за детето е добре, защото дори не разбира, че вие сте разделени. Но пък ти продължаваш да се надяваш и бъди сигурна, че той го вижда това. Само четкаш егото му, нищо друго. Оправи първо личния си живот, подреди си нещата и тогава следвай мечтите си. Заминеш ли сега, има опасност мъжът ти да ти вземе детето, колкото и да не искаш да го повярваш.
Виж целия пост
# 16 456
Защото докато стигна до етапа да ми е скучно и еднообра,но като хамстер в колело, ще  съм минала през доста препядствия, трудности, спадове и върхове. И със сигурност няма да ми е скучно.
На каква цена? И склонна ли си детето ти да плати сериозна част от нея?
Виж целия пост
# 16 457
Daniabc, не че трябва да се обяснявам, но с въпросната жена се познаваме от над 6-7 години, от които 3 сме работили пряко заедно. Казах, че по мое желание заминавам с туристическа, тя беше съгласна да изчака и да си извадя работна. Знам защо иска мен, не мисля да обяснявам тук.
Виж целия пост
# 16 458
Аз съм ЗА заминаване - просто ми е интересно какво ще се случи след това. Дали мъжът ти ще ти погоди номер и няма да пусне детето, дали ще заведе дело, дали работодателят ще е коректен, дали няма да те хванат емиграционните служби (или каквото там). Може някой ден пак да пишеш тук и да разберем развръзката Simple Smile А ако останеш тук какво - всичко си е ясно - хамстер в колело Simple Smile
Виж целия пост
# 16 459
И аз мисля, че идея си нямаш от живот в чужбина с дете. Ако тук си хамстер в колело, с навит татко за гледане, с родители, които ти помагат и т.н. то там ще си три хамстера залепени, имай го предвид. Ще въртиш 3 пъти по-бързо и ако ти се разболее детето, в случай че наистина е при теб, какво правим? Да ти го гледат разни тийнове случайни детегледачки или какво? На мен едното ми дете като малко беше постоянно болно. Ако бях в чужбина, изобщо не виждам как щях да се оправя!
Виж целия пост
# 16 460
И мен ме изуми израза" някоя въртиопашка..."., да не говорим че мъжа сам се изнесъл, а не е натирен от теб.За развод е говорил, прилича ми к ато да ти е дал последен шанс,а ти тръгваш за Сащ.И аз искам да попитам, готова ли си да му предоставиш род. права при евентуален развод?Дори и без развод, готова ли си да абдикираш за дълго?
Аз и друго не разбрах- на професия ли разчиташ в Щатите, на отношения ли? И как се вписва с-вото ти в една бъдеща картинка..
Виж целия пост
# 16 461
В момента в който имаме дете всички ставаме "хамстер в колело", но не заради работата, а заради детето! Толкова е постоянно ежедневието и толкова предвидимо... Разнообразява се с почивки и празници, но иначе си е все едно и също: събуждане, закуска, ясла/градина/училище (ние на работа), вземане от ясла/градина/училище, допълнителни дейности или разходка до вкъщи, приготвяне на вечеря, къпане, лягане... и така всеки ден! Ми хамстери сме си, какво да правиш!
Ти искаш да избягаш от ежедневието тук, не заради работа, просто не си направила каквото когато трябва да се сближите с мъжа ти, докато си е бил вкъщи, а сега те е страх от "някоя въртиопашка"... Че то такива винаги е имало и има, жени като жени... твоя мъж в момента е (почти) свободен, сам той си стои "вързан" чрез детето, но очевидно не иска с теб. Развод документално е въпрос на време. Той ти е дал последен шанс да си говорите за общо бъдеще, като не е стартирал развод, а разговор за него, а ти му навираш в носа "Искам да пътувам, сама, без вас".
За да не си "хамстер" оставяй мъжа с детето, направо си му давай развод и родителски права, ставай то "приходящия" родител за ваканции и забавления и живота ти ще е разнообразен и пълен с предизвикателства!
Виж целия пост
# 16 462
Мога да разбера Анонимната от позицията на жена, родила първото си дете рано, преди да съм финансово осигурена. В такива ситуации човек съвместява двете неща и прави компромиси. Детето не е вечно на 3, става на 12-15 и вече му трябва не толкова любов, колкото телефон, компютър, екскурзии, курсове, маратонки.
Виж целия пост
# 16 463
Много я нападате. Желанието да промени нещо в живота си не означава, че е лоша майка. Жената вижда възможност и има желание да се възползва от нея. В крайна сметка тя и детето са хората, които ще изпитат последствията от това дали ще тръгне или не. Бъдете малко по-сдържани.
Виж целия пост
# 16 464
Аз съм от поколението, в което половината от моите приятели бяха задължавани да живеят по 3 месеца на село без право на избор, а всеки пети беше оставян там от бебешка възраст докато тръгне на училище. За двегодишно дете няма никаква разлика дали майка му е в Нова Зеландия или в съседния блок, или работи в съседния град.

Освен това никой не спори, че за самотна майка в САЩ е трудно. А дали е по-лесно за самотна майка в Каспичан? Социална държава, детето има право на ясла, но боледува на всеки три дни. Баби и дядовци наоколо няма. Най-високата възможна заплата за която може да се работи там е много под 1000 долара и няма никакво значение дали майката има три висши образования и две титли. Светло бъдеще, а?
Виж целия пост
# 16 465
Мога да разбера Анонимната от позицията на жена, родила първото си дете рано, преди да съм финансово осигурена. В такива ситуации човек съвместява двете неща и прави компромиси. Детето не е вечно на 3, става на 12-15 и вече му трябва не толкова любов, колкото телефон, компютър, екскурзии, курсове, маратонки.
Парите не купуват отношенията и времето с детето.Още повече никъде не прочетох " ножа да е опрял в кокала".Това с Америка си е хрумка на анонимна.Смяна на средата и ежедневието .
Мъжете принципно заминават по гурбет, докато децата са малки.Обикновено се налага и е обсъдено в къщи.Това тук , по прилича, поне за мен - на авантюра с неясен край. Също е и въпрос на отговорност.То така започна и питането на анонимна..
Най добре да се изясни с бащата относно отношения , дете и тогава да взима генерални решения за себе си.Не разбирам, защо си мисли че мъжа и е длъжен, ей така проформа, а тя няма никакви задължения.Пък чак и някоя да не му се завърти.Как си мислиш, че едно твое пътуване до Америка ще ви сближи- идея си нямам..
Виж целия пост
# 16 466
Е - жената си каза. Надява се, като я няма, мъжът да усети липсата й и да се откаже от развода. Обаче то стигнало ли се е дотам той да живее отделно...
Виж целия пост
# 16 467
Аз не виждам какво има още да изяснява с бащата, той всичко си й е казал в прав текст. Дори да говорят пак и той да каже, че няма да й прави сечено с детето, ако на нея й потръгне там и реши да си го взима, пак няма гаранция, че дотогава няма да си промени мнението.
Виж целия пост
# 16 468
Да, много са рисковете. Но животът е неин - ако иска, да пробва.
Виж целия пост
# 16 469
Аз съм от поколението, в което половината от моите приятели бяха задължавани да живеят по 3 месеца на село без право на избор, а всеки пети беше оставян там от бебешка възраст докато тръгне на училище. За двегодишно дете няма никаква разлика дали майка му е в Нова Зеландия или в съседния блок, или работи в съседния град.


Сериозно ли твърдиш, че няма никаква разлика кой се грижи за детето, докато е малко и емоционалната му връзка с този човек?
Дали връзката баба, дядо и внуче не е по-силна от връзката родители – дете в тези случаи?
Защото аз също съм от такова поколение, мъжът ми също и имам преки впечатления за тези неща. Моята връзка с майка ми се възстанови някъде след пубертета чак, тази на мъжа ми с неговата майка – никога. За него баба му му беше майката в емоционален план. Свекърва ми така и не му го прости, въпреки че не беше негова вината, че са го натирили на другия край на България и 5 години са го виждали за по няколко часа веднъж месечно.
Почети малко и в темата за свекървите да видиш колко много мъже са отгледани и възпитани от бабите си, за радост на снахите, и за нулевата им емпатия спрямо майките си и техните нужди. И обратното, разбира се.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия