?Въпроси всякакви за СО?

Не е въпросът, че нещо не ти е в ред. Повярвай ми, аз поне лично, съм поемала риск след риск, и още поемам и ако си говорим откровено, ми предстои един от най-големите ей сега след три месеца с новородено. Но въпросът е защо, каква ти е мотивацията и дали постъпката е отговорна не само от гледна точка към теб и твоите мечти (които са важни), но и към всички останали забъркани хора. На първо място, детето.

Дали няма алтернативи, които с по-малък риск, по-малко набиване на пари и по-малко авантюра да доведат до професионална реализация, която осигурява едно стабилно положение и за двете ви, след като си пред развод. Но, ела, като Америка ти е голямата мечта и гледай с широко отворени очи всичко. Според мен цялото нещо е преекспонирана илюзия. Сама ще рухне като дойдеш. Докато не стане, кой каквото да ти каже, ще решиш, че сме скучни, завиждаме ти и не знаем нищо от това как се успява в живота.

Добре, ако не ти харесват различните мнения и предположения, защо изобщо зададе въпрос?  Ако нямаше въпрос от тебе, никоя с нашия акъл нямаше да пише, нали така?

В крайна сметка, щом жената иска да заминава, да го прави, няма какво да умува повече.

Дали ще получи удовлетворение или ще се разочарова, само времето ще покаже...

 Защо ти ще влагаш пари в работна виза? Дано не те подведе работодателя с обещания за уреден статус.

Успшех ти пожелавам в начинанието и дано е за добро.

проблемите обикновено си идват от нас, не от някоя дето шушне.

Не става въпрос за шушнене. Вие сте в процес на развод, или поне е сложен на масата.

Ще ти дам един пример, на пръв поглед уж несвързан. Преди 9 години, моя състудентка с 2 годишен син имаше проблемен брак. Тук в САЩ, с етнически турчин, американски гражданин, роден тук. Живееха заедно, той си работеше, само дето бяха почнали уж процес на развод. Човекът беше много кротък и приятен, културен. Гледаше детето. Поиска да го заведе в Турция на екскурзия, подписаха сума ти документи, адвокат и тн. Заведе го. Откъде някакси успя в турски съд да получи развод за американския им брак и да и вземе родителските права с "доказателства", че е наркоманка, защото има рецепта за болкоуспокояваящи (пила ги е след секциото). Оттогава, дори с дело по Хагската конвенция, хиляди долари и тн не може да си вземе детето. Той никога не се върна в САЩ, остави всичко просто ей така: кола, родители, къща, работа. Никой нищо не му е шушнал.

Та, историята познава всякакви сговнени случаи. Въпрос на собствен избор е дали да се правиш, че това не се случва. Разбирам да бяхте семейство, да имаш подкрепата му. Той ти иска развод, а ти на тепсия му даваш ситуация да те прецака. Като заминаваш да работиш нелегално на туристическа виза, лъжеш сегашния ти работодател с неплатени отпуски, и оставяш детето. Ами не знам, не звучи никак положително. Не знам какви финансови ресурси си мислиш че имаш, за да се изправиш срещу имиграционен съд в САЩ по сигнал от американското посолство в София, например. Бая джоб ще да е. А това че е толкова сговорен и те насърчава би ми било най-голямата лапма. Ти си знаеш.

Мъжът ти се интересува само от детето. На теб ясно е заявил, че е категоричен в решението си за развод. Дреме му дали отиваш в САЩ или в Перник. Но за теб това е "подкрепа"? Щом и без теб се справя прекрасно с детето, едва ли ще забележи липсата ти. Но пък може спокойно да си го вземе от майка ти за постоянно (има пълно право и няма сила, която да го спре),  да заведе дело за родителски права и да го спечели. Реално вие сте разделени, той обаче продължава да се грижи ежедневно за детето, както и когато е болно. Ти заминаваш на майната си, той взема детето при себе си. Кой изглежда по-грижовният и отговорен родител? В тази ситуация и аз бих те "подкрепила" да заминеш, а след това ще си взема детето. Защото иначе нямам шанс.

Относно първото болднато, ти няма как да разбереш там дали малката понася много зле раздялата или не. Често тези неща се разбират постфактум.

Относно второто болднато, ако е привързан родител, няма нужда никой да му дудне. Сам ще се сети. Нещо повече, не зная с какви ресурси разполагаш, но заминавайки по този начин за три месеца, ти самата му даваш огромен коз в ръцете. Това вече са ти го казали 25853429 пъти.

Нашият акъл няма нищо общо с твоите отговорности и виждания за живота.Веднага се сещам за Мая Делчева(Мая и Магапаса).Остави ( по- голяма) дъщеря си при таткото и замина при приятелка във Вегас.Има няма някакви си 10 години пак си се събраха там.Дали е безотговорно сама си търси отговора.
Познавам и други хора,заминали по Европа и оставили деца по роднини, има малка разлика- някои са принудени от фин.обстоятелства и т.н .И все пак Европа е близко- успяват да идват за рож .дни и виждания по- често.Едно мъниче искат да си го вземат вече в Германия - то не ще , дядото и той не го дава, чудо.Аз също съм оставяна за дълго?(2,3 месеца че и на градина в друг град при баба) , много добре си спомням липсата на мама.
Не знам какви мечти преследваш, аз никога не съм поставяла себе си пред детето и неговият интерес.Разбирам и хората, които им се налага.Но да тръгна да гоня имагинарни американски мечти на твоята цена -САМА не бих.
Както и да е - успех!- хората сме различни и слава богу.

Признавам, че успяхте много силно да ме разколебаете. До преди няколко дена знаех какво ще направя, сега не. Сигурно ще замина, но чувството за съвест бързо ще ме върне.
И каква е алтернативата, ако остана- same old, само че разведена. Бащата сега помага, но не се знае дали някоя въртиопашка няма да го омае и да не му дава да идва. Ходя си на познатата работа, ясли, болести.... хамстер в колело.

Защо си мислиш, че в САЩ ще е по-различно от "хамстер в колелото"?

Еленна обича да ме пита що не съм фръкнала за САЩ, при толкова неограничени възможности - ми щото таман почнах да мисля за натам и стана 9/11. Появиха се първите облачета на бурята, дето трещи в момента. Та така, някои хора разсъждават за САЩ, все едно сме '95-та година...

Защо мислиш, че там няма да си също хамстер?  Как точно си го представяш?

Защото докато стигна до етапа да ми е скучно и еднообра,но като хамстер в колело, ще  съм минала през доста препядствия, трудности, спадове и върхове. И със сигурност няма да ми е скучно. Виждам къде са моите приятели, които останаха след бригада, успяха да се легализират и за тях определено only sky is the limit в момента

При тези обстоятелства, дори и да нямам дете и да съм необвързана, не бих заминала.

Добре ще е да свалиш за момент розовите очила и да се запиташ, защо шефката се е спряла точно на теб?
Ето някои насоки за анализ:
От колко време се познавате и какви контакти сте поддържали във времето? Как се стигна до предложението за работа? Ако толкова те цени, защо първо не уреди нещата легално? Какви гаранции ти дава за заплащането? Какви са предвидените санкции и последствия за нея и теб, в случай, че някой ви натопи? Разполагаш ли и готова ли си да прежалиш една немалка сума, ако нещата не потръгнат?

Съжалявам, но не мога и не искам да си представям поради какви причини, американска шефка ще се спре на момиче от Източния блок с предложение за нелегална работа. Толкова ли няма в обкръжението си кадри, които да работят легално или дори нелегални, но на нейна територия? И защо ти ще си плащаш транспорта, поне този разход не ти ли предложи да поеме?
Обещанията за евентуално "светло бъдеще" дори не мисля да ги коментирам.

И все пак, ако се решиш да заминеш, колкото и близка, точна и невероятна да е тази твоя проектошефка, колкото и голямо доверие да и имаш, измисли си някакво много сигурно място за съхранение на личните си документи.

Накратко - авторката е пред развод не по свое желание, а инициран от инертния съпруг. Иска да докаже на всички, че може да постигне много повече, и вече е взела решение под влияние на емоциите.
Този форум няма да я разубеди да замине като нелегална и да дири щастие и разнообразие.


Имаше въпрос каква е разлика между командировка и нелегална работа - дори само това говори, че вече е взела решение и е уверена в избора си.

ти готова ли си да оставиш родителските права на бащата на детето? Отговори си на този въпрос и действай.
Аз например преди години ако бях спечелила съдийско място в пршвинцията-щях да оставя големия си син с баща му в София. Верно провинцията не може да се сравнява с заминаване за Америка, но аз за себе си го бях решила. Кариеристка съм и не ме е срам от мен си. Но не всички са като мен..  просто си отговори на този въпрос и действай.