?Въпроси всякакви за СО?

Някои са с по-остър език, да. Но така е във форуми и всеки си знае като пуска тема. Все пак откровенни обвинения аз не видях, тълкуване на поведението и последствия от евентуални бъдещи постъпки. И ми се струва, че авторката успя да види ситуацията от друг ъгъл, не би трябвало да се дръпва така обидено, доста хора взеха отношение по въпроса й.
Аз спирам, че стана грозно вече.

Анонимна, няма наистина лошо човек понякога да е егоист. Но защо само към детето? Защо например не приложиш същата доза егоизъм към великата шефка: нека ти даде виза, плати билета и да покаже не само на думи, че си мега ценния кадър.
Прояви егоизъм към сегашния ти работодател: след като си хамстер в колело, поискай по-добри условия, договори си по-добра заплата, гъвкавост, развитие.

С гледане на това къде са колегите ти останали нелегално преди години без деца няма да ги стигнеш. А с правене на същото при коренно несравними обстоятелства даже ще назаднеш.

Но това не значи, че нямаш мегдан за прогрес или за мечти.

Детето ми е на 2г и 3 месеца. Знам какво иска 24 часа  денонощието. Но ми стана ясно каква ви е и сегашната връзка, щом ти е толкова трудно да разбереш, че без мама не може.
В такъв случай, наистина няма значение къде си. Свободна си, заминавай, то никакъв фактор не е. Не и в твоя живот. Нали това искаше да чуеш.
Иначе  добре, че е таткото. Ако нямаше и читав баща или ако беше решил и той, че му е писнало да скучае, не знам какво щеше да прави детето.
Жалкото е, че толкова чужди майки във форума мислят за детето ти повече от теб.

Не, Офелия, за твоя изненада фактор е детето ми. Иначе щях още от сега да си оправя работната виза и да замина с 200, без да се замислям. А не да пускам теми, да се обяснявам, да се чудя и мая. ДА, баща й, ако беше некадърен да се грижи за нея, нямаше да я оставя и нямаше да сме тук сега. Връзката ми с малката е силна, все ми е вързана за полата. Кърмена е почти 1,6г (събразих се с желанието й за по- дълго кърмене, а не само няколко месеца).
Не, не искам да чуя, че детето не е фактор. Искам да чуя обективно мнение, което и получих на няколко пъти.
И не, не мислят чуждите майки за моето дете. Те затварят форума и отиват да си играят с техните деца, а аз не спя по цяла нощ и разигравам различни сценарии в главата си.

Не искам американката да ми плаща билета, не искам да съм й длъжна. Препдочитам да имам свободата да си тръгна по всяко време, затова и не искам работна (обвързваща) виза на този момент.
Заплатата и условията в сегашната ми работа ме устройват, но липсва голяма възможност за вертикално развитие. То може да се случи в друга фирма тук, но, ако ще напускам зоната си на комфорт, предпочитам да е за нещо голямо.
Иначе Елена е права, че сравнявам ябълки с круши, що се отнася за приятелите там.

Трябва да си промениш мисленето. Нито платен билет, нито работна виза с нещо те задължават или обвързват. Това е част от цената, която всеки един нормален работодател плаща, за да има ценни кадри. Нали ще оцеляваш в Америка: за предстоящото местене в друг град, бъдещия ми работодател плаща всички разходи по транспортна фирма, плюс билети за цялото ми семейство, плюс комисионни на две агенции за недвижими имоти (една тук и една там) плюс неща като например неустойки и депозити тук които губя заради местенето. Защо ги плаща: защото ги описах едно по едно от-до и си ги поисках. Да не изброявам какво още правят, че да идем там, не е това идеята.

И между другото, нищо от това не значи, че като идем там не мога да напусна и след 24 часа, ако реша. Освен в главата ти, няма никакво "задлъжняване" в едни бизнес отношения.

Работната виза не те задължава, а гарантира, че няма да идеш в лагер да чакаш за депортация. Билетът не те задължава, а е част от компенсационния пакет. Иначе си плащаш, за да работиш. Това го правят отчаяни хора или стратези срещу нещо конкретно и измеримо, което директно получават и ги изстелва на следващото ниво. Например, някаква диплома или сертификат. А така и не е ясно какво е нещото. По-точно ясно е, за момента е нищо.

Ако ще го играеш голямата мачкаща кариеристка, развий малко себеоценка а не се дръж като тръгнала да бяга от мизерия на каквато и да било цена.

elenna, интересна ми е твоята позиция по въпроса къде е по-трудно да си самотна майка - В Далас или в Каспичан? Защото на всички стана ясно как вие давате 90% от заплатата си за училище и лагери! на 3-4 годишно, но не стана ясно, че в България има деца, които са виждали морето само на картинка или никога не са се возили на влак примерно. И някак си се прокрадна идеята, че е по-добре тези деца да си живеят в България, защото е по-социална държава от щатите.


Как' Сийка, а ти мислиш ли, че мъжът щеше да стане по-добър човек ако го беше гледала майка му? Не говоря за емоционалната връзка между тях двамата. Говоря за това, че той е пораснал обичан и обгрижен. Има ли му нещо сега като възрастен и зрял човек, нещо което мислиш, че щеше да е различно. От мои близки наблюдения бих казала "не".

Добре де, след като заяви, че:
-имам добра работа тук
-имам добри финанси тук
-имам помощ за детето тук
-не умираме от глад
-мъжът ми винаги е насреща
-той иска развод, това би било начин да му залипсвам и да се съберем
-САЩ ми е мечта
-тук съм като "хамстер в колело", толкова ми е скучно
-.....пропускам ли нещо?
реално няма никаква основателна причина да оставяш 2 годишното си дете без мама за 3-4 месеца, какво очакваше да чуеш?
И да, може детето да не осъзнава защо го "изоставяш" (в кавички, защото не е реално изоставяне), но в неговото подсъзнание ще остане именно такъв "спомен" -"като дете съм изоставяна от мама".А това се отразява и върху характера, и върху психиката, и върху отношенията му с хората през целия му живот.повярвай, знам от опит.
Не че съм нямала силна връзка с майка си, но тя се изгради на доста по-късна възраст.Допреди това, до пубертета някъде, за мен единствената майка беше баба ми.Нея наричах "майко" до последния й дъх, към майка ми имах друго обръщение.
Ако имаше истинска, реална и наложителна причина да заминеш сама и да оставиш детето си, да.
При така изложените, точно никакви причини, не.
Аз не бих го причинила на детето си.
А и достатъчно наблюдения имам, за да знам на колко подли номера са способни дори скучни, инертни и сериозни мъже.Идея си нямаш какво е способен да спретне мъжът ти, ако реши, че иска детето само за себе си.
Някой назад беше написал нещо в този дух...че за него това е най-лесният начин да получи родителските права: "подкрепя" те да се изметеш от страната на екскурзия до САЩ, а веднага зад гърба ти спретва едно дело за род. права, като те обвинява във всички земни, т.е., "антимайчини" грехове.И за пред съда ще е прав.
А пък ако имаш "шанса" там да те спипат имиграционните и да отидеш на съд, тук направо ще му връчат детето кажи-речи и без съд.
"При добра и осигурена работа тук, с жилище, майката си вдигнала чукалата да работи противозаконно в САЩ, като е зарязала 2 годишното си дете" и не се е интересувала от него досега. (дори да не е вярно), "чуваш" ли как звучи?

И на двете места е еднакво трудно, ако човек е притиснат от обстоятелствата в режим на финансова бедност.

Обаче звучи като Анонимна да се пише юпи от средната градска класа в България, а не детето и да не е видяло бял хляб и море. За сметка на това, което ще види тук с губещите ходове на майка си към момента.

Елена, вече единственото, което очаквам да ни съобщиш е кога ще попаднеш в топ 10 на Форбс? Или пък си вече, ама ние сме прпуснали.

Сериозно, извън силно ограничената ти камбанария, също има живот, битие, мечти, дори представи си, (не)разумни рискове и постъпки. И всеки има право на тях.

Не желая да изпъквам с подробности, но каквото и да правиш и както и да искаш да се развиваш, имаш дете. То си има баща. Бащата от своя страна, също ще иска да мисли за себе си и детето си. От там следва, дали ще вземеш детето с теб скоро в Америка. Ако се уредиш подобаващо. Защото първо без негово позволение и ако се запъне съда в Бг НИКОГА няма да ти даде право да живее детето с теб тук. Дори и да ти даде право (1% вероятност) ще е само да пътува. После как ще му вадиш документи за да учи? Да не говорим, че при тези обстоятелства може и правата да ти отнеме. Много му се доверяваш и споделяш!. Той не ти е приятел, а бъдещ враг. Враг защото ще искаш да живееш с малката на друг континент. Това озлобява всеки. И ти да си и ти ще озлобееш. От там тръгни. От тези стъпки. Хората се променят рязко, защото времето променя смисъла на всичко. Мисли за себе си и детето. Не бързай по този начин, не е правилен. Първо развод, успокоение и след това... Не бъди като маймуна да се хващаш от клон за клон.

Какви трагедии, какво чудо... Мда, петък е, уморени сме.
Трябва да питам щерка ми дали има спомен, че на 2 години я изоставих за цял месец, а очевидно по-добри майки от мен питаха "как те пуска мъжа ти". Вярно, че в първия час след връщането ме гледаше подозрително, но се сети коя съм.
Не съм убедена, че мъжът може току-така да вземе родителските права при евентуален развод, дори да подаде молба в тези 3-4 месеца, ако процедурата не е започнала. Майката винаги може да изтъкне, че случаят е еднократен, по време на брака и с неговото изрично съгласие.

О, ама това не е нито топ 10 на Форбс, нито топ 5909. Това е най-най-най-нормален компенсационен пакет за човек, който отива в друг град да работи нещо, което е специализирано и изисква ценз. Ако бях топ 10 на каквото и да било, направо щяха да ми купят къща.

Град, не държава. Фирмата на мъжа миналия месец домъкна 5 австралиеца за по 6 месеца тука (с визи) и ги настани в хотел с кетъринг и им даде по една кола да си карат. Програмисти са и не са Стив Джобс.

Това и се опитвам да кажа на Анонимна, като ще го играе кариеристка дето тъпче наред, включително върху нормалното детство на детето си, да научи базовите правила.

Или просто да си каже, че това дето е напът да направи е на ниво студентска бригада и да спре да се заблуждава, че е някакъв професионален ход въобще, камо ли вертикален.

Всъщност Анонимната е хубаво да си даде сметка, че повечето пишещи в темата въобще не бяха крайни в оценката си, освен една-две потребителки, които винаги са си по-категорични.
Само че това, което описваш, не е нещо голямо. Това е нелегална работа с всички съответни рискове. Става, ако не беше с дете и мъж, който очевидно не ти е безразличен още, но сега по-скоро изглежда като ненужна авантюра. В случая еленна е права.
И понеже повечето тук сме с повечко опит и имаме някакъв опит с разводи - я личен, я на близки приятелки - повярвай, разделите вадят неподозирани лоши страни на характера на другия. Ти звучиш някак твърде самоуверена и убедена, че познаваш този човек. Ето, познаваш го, но все пак те е изненадал, изнесъл се е и е категоричен за развода; обаче си обича детето и се грижи за него. С какво сърце би го пуснал далече от себе си след това? И кога ще стане това, след колко години - едва ли за месец-два ще се устроиш с всички възможности да гледаш сама дете. Самото дете ще иска ли да е с тебе тогава?
Моята работа е такава, че много пъти съм отсъствала по седмица-две, че и за месец и повече от къщи. За децата се е грижил баща им. Нямам чувство за вина, че съм ги оставяла, през останалото време главно аз се занимавам с тях  и имаме доста силна връзка. Но наистина е било по работа, след съгласуване с другия родител, с който не сме били пред раздяла. Което е съществена разлика.

Аз, за кариера ни едно смислено изречение не видях.
Може пък да е по любо"ф".
Нагледох се на к'во ли не !
Успех- приключвам аз .

Всъщност, аз съм ЗА риска. Включително и на Анонимна, бих я подкрепила. Но поне да вземе на макс това, което може и е нормално в ситуацията. Виза, билет, квартира поне временно, някакви режийни. Базови изисквания да идеш да работиш. Ако не може тези неща, то заплатата да се увеличи пропорционално, за да ги нулира. Но, ще се опитам да позная: заплата няма договорена и гарантирана, за да не се чувства Анонимна длъжна с нещо. Ще и платят както дойде, ако потръгне.

Едно е да почнеш от нулата, друго е да оставиш след тебе хаос, да се овътриш финансово и да идел някъде да се издигаш кариерно като бачкаш нелегално за "една жена дето даде виза на един руснак." Смешки някакви. В неин интерес е да ги прозре.

Звучи като умен и амбициозен човек. Да си прецени това ли е фронта, на който да си похарчи капацитета.