?Въпроси всякакви за СО?

Благодаря отнова на всички за градивните мнения. И на еленна, в частност,  с която не съм съгласна на 100%, но ми даде доста храна за размисъл.
Работата там не е в името на кариерата, а лоста, който мога да използвам да се легализирам. Брак по сметка не е моето нещо.

Какъв лост, като ще отидеш с туристическа визи за да работиш!?!? Т.е. ставаш нелегална още с влизането, за да си легализираш и уредиш бъдещ статут! Абсурд е това! Ако отидеш с работна виза и я удължаваш... може да се надяваш на някакъв статут, с тази нелегална работа с туристическа виза най-много черния печат да си уредиш.
Елена, в САЩ имат "традиции" в релокацията на служители, в Европа тази практика е изключително рядко срещана и е по-скоро за мениджъри, пратени (временно) да развият нов клон или новопродобита фирма в компанията, затова и нямаме навици, че това може да бъде изисквано от работодателя

Не. Само те предупреждаваме за една сериозна и напълно реална опасност, с която е добре да си наясно.

Значи, може да си легална от самото начало (шефката го е предлагала), обаче ти не искаш, предпочиташ лоста. И не ти се чакат два-три месеца, или колкото там време отнемат документите да си легално работеща, много са,  но за детето пък 3 месеца без мама са нищо работа, то не може да изрази какво му е, значи нищо не му е.
Не отиваш за кариерата, а за разнообразие, 'щото тука е скукааа. Железен аргумент. Разбрахме.
И аз съм дотук.

Каква храна за размисъл ти дава в частност Елена, при положение, че тя е създала семейството си тук и не е в твоята ситуация. Прескачаш НАЙ-важната част така. За която много други ти писаха. Но явно избирателно четеш и усвояваш написаното. Докато стигнеш до ползването на съветите на Елена, колко вода ще изтече! И да правата бъди сигурна, че така както си го намислила, ще бъдат присъдени на бащата. Отмина времето, че видиш ли, само майките вземат права. Нали всички станаха кариеристки и искат да са повече от мъжете. Еми щом са мъжки момичета и правата се дават на “мацките”. Мисли и чети останалите.
Живеем и работим в Америка легални, но няма да ти споделям как и колко и какво е за нас тук. Защото степенувам нещата в съветите си, а ти прескачаш най-важното! Направо да му се отще на човек, че е изказал мнение в такива моменти. Чупи си глЪвътЪ, твоя си е.

Офелия, или не четеш всичко, или не разбираш прочетеното.
Хайде стига по тази тема, нека да преминем на следващата

Пенева, да, ясно ми е това но и затова и казвам, като е тръгнала за Америка, да понаучи основните правила. Иначе, е бита карта от самото начало като приема задължението на работодателя по тукашен стандарт за някакъв вид услуга. Ами не, услуга е да си оставиш вся и всьо и да идеш да допринасяш талант и акъл за неговата инициатива. Скъпо платена услуга, ако човекът наистина е подплътен с това, което си мисли, че предлага.

Анонимна, аз всъщност съм много благоразположена към теб. Съдбата също обича смелите, не безразсъдните. Но смелостта има различни измерения и изражения, спрямо обстоятелствата. В случая, смелост би било да се изправиш челно срещу демоните в брака ти и да почнеш да ги бориш. Да развиеш това, което си градила професионално с години по логичната му градация, а не да го компроментираш с рискове. Да се установиш в новото статукво, каквото и да било то. Да продължаваш да бъдеш добра майка и да оцениш, че някои неща са химери. Това са нещата, които ще ти станат лост.

А иначе, дай ги тея 820 долара, вземи една неплатена и иди на един евтин остров в южна Азия за месец, да си подредиш мислите. Вземи и детето, там ще ти останат предоволно от 820-те за гледачка.

Явно Анонимна има възможност да замине сега, веднага, с туристическата виза. Срещу възможност, евентуална, да има работна такава в някакъв бъдещ момент. Явно е готова да поеме рисковете. Но щом шефката е предложила да съдейства за работна, аз на нейно място бих заложила на сигурното. Да изчакам за работна. И да замина с детето.

"Сега, веднага" в гонене на нещо несигурно дава резултати в дългосрочен план главно по филмите. Това, което дава резултати, е надграждане, стратегия, правилна преценка, разум и най-много от всичко: здравето. Както физическото, така и емоционалното. А по последното Анонимна знае доста добре сама колко много има да работи в момента.

аз пък на мястото на анонимната щях да отложа заминаването за Америка, докато порасне детето, защото сега дори и всичко да е ок с работата, няма да може да се грижи съвсем сама за него. Ако вземе баба си с нея, по е възможно. Ако е готова да го остави с бащата също, но да иде в Америка пък да страда по детето и да я убива чувство за вина, въобще не е оферта. Явно и в момента го мисли по цяла нощ, няма причина да се съсипва.
Седи си тук, , критичния период с болестите е до четвъртата, пета година после се разреждат. Ако мъжа толкова пък не те иска -може и един любовник [/ дискретно и го живей живота по-лежерно. Важното е докато децата ни пораснат да се съхраним хубав и, после те ще заминат студенти, а ние ще атакуваме Америка, може и Нова Зеландия. И не чети повече коментарите, за да не се подтскаш. То е ясно, че си лоша майка.

Да, плюс това тя май спомена, че бъдещата й шефка сега започвала въпросния бизнес. Живот и здраве той да потръгне, може по-лесно да се уреди визата, а и детето като е попораснало...

Е, и тя го е гледала. След 5-та му година обаче, когато са се събрали всички да живеят заедно. И отношението ѝ е било по-скоро като на мащеха, отколкото на родна майка. И коренно различно от това към по-малкия му брат, който никога не е бил отделян от нея. Което още повече е карало мъжът ми да предпочита баба си.
Родител се става с гледане и грижи, не с това, което пише в документите. И една продължителна раздяла между родител и дете отваря пропасти, които трудно се запълват. Изобщо не е като по филмите – събрали се майка и дете след амнайсет години, плеснали с ръце и се прегърнали... Да, да, ама не.

Бъдещата и шефка може да не е лош човек, но ти гарантирам, че последен приоритет в момента и е просперитета на нашата Анонимна. От 7 години се познавали, 3 лета и работила на бригада. Идеално, ела ми Анонимна още малко да ми поработиш при същите условия като на бригадата, ще ми дойде дюшеш докато си гоня собствените мечти, защото точно в момента не ми е да влагам в човешки ресурси. Плати си билети, квартири, крий се от закона, пък ЩЕ ВИДИМ. Но айде, стига вече наистина по тази тема.

Жената е умна, способна, очевидно амбициозна. Нека не страда от скрупули, комплекси и съжаления по миналото. А камо ли да гледа на ФБ онези останалите от бригадите какво били направили. Ами, могли, направили, живи и здрави. Хората, с които аз би трябвало да тръгна да се сравнявам, по тази логика, например от випуск 2003 на бакалавърския ми университет, ми те половината вече са лицензирани милионери, надградиха фондовете от по половин милион оставени от бащите им. Ама има и такива които умряха от болест или инцидент, един се самоуби, има щастливи катерачи на планини двама, многодетни майки оставили адвокатски титли, за да гледат по 5 деца, такива дето обикалят света с по една раница и такива дето въртят банкови клонове в 8 държави. Свят голям, животи всякакви. Намери начините да бъдеш щастлива с твоя, само той ти е мерило.

Очевидно, че сега си в ниска точка. Понякога, като попаднем в такава, с отчаяното драпане да се измъкнем нагоре, само се закопаваме повече. Това го казвам от опит. Почакай, помисли, огледай се, ослушай се, остани малко в този дискомфорт защото все пак си ОК, детето е ОК. От дискомфорта ще се роди "следващото голямо нещо", а не от отчаяното бягство от него, в гонене на привидно единствената оферта, независимо колко скапана е тя.

Никъде не съм казала, че съм работила с нея на бригада. Целогодишно, 3 пълни години работих с/ за нея. Знам, че нея не я вълнува, че идвам от другия край на света, за нея съм поредния служител. Бизнесът е от скоро, но има над 40 служителя вече. За сега е доста печеливш и обещаващ. Ще видим. Само времето ще покаже кой крив, кой прав.

Добре де, обясни ми по някакъв логичен начин, защо ТИ инвестираш толкова много е нейния бизнес, вкл. и главно емоционалната болка, която причиняваш на себе си и детето. Съдружие ли ти гарантира? Защо не те обезпечи стабилно, реално.
Осъзнаваш ли в каква ниска и смешна позиция се поставяш, пред човек с печеливш уж бизнес, един билет и една виза и една квартира би трябвало да са му част от стандарта, които да е въпрос на бизнес етика да ти предложи без да има вариант да ги отказваш. Да не те иска без тях въобще. Но не, ти имаш някаква криворазбрана идея, че ако си ги платиш, си с нещо по-по-най морална или свободна. Сама се дърпаш назад. Оттук нататък никакви реални преговори за нищо нямаш основата да водиш с нея, защото си онази много работлива и скромна българка, дето си плати да дойде да си остави детето и да и работи нелегално. Много ниска летва и защо си мислиш, че не и е пределно кристална ясна.

Свободата си продаваш в момента, в който си купиш заветния билет за 820 долара. Без значение с чия дебитна карта. Поне не я продавай евтино.