?Въпроси всякакви за СО?

По това задължително се консултирай с ДОБЪР и ДОВЕРЕН адвокат. Ако трябва му завери пълномощно.
Тук мненията няма да се меродавни. Казвам ти го от много голям опит.

Само географски.

Не става въпрос да проверяват всеки срещнат на улицата. В момента всеки възможен бизнес подлежи на много щателни проверки. Засилиха се след 2014 година някъде, а сега ептен. Говорим за документални, финансови, данъчни И имиграционни проверки.

Същото важи за квартирата, която ще търсиш, например. Всеки наемодател, фирма или частно лице, подлежи на внезапни и систематични проверки кой живее там и с какъв статус.

Всеки собственик на банкова сметка, книжка за кола, ССН, сметка за телефон и ток.

Освен ако не смяташ да живееш като персона нон грата в Чайнатаун, оставяш много маркери за престоя си и дейностите си. Дори да не те хванат за тези 3 месеца, после може да ти трябва един солидно скъп адвокат да ти прикрие какво и как си правила нелегално като дойде време за виза.

Работодателката ти, освен ако не е супер тъпа, си слага огромен таралеж в гащите също с това нещо. Почвам да я мисля обаче за супер тъпа, или поне по-стисната, отколкото умна.

Да, за детето няма значение на колко часа си, а това че изобщо ще те няма. Особено щом сама казваш, че връзката ви е силна.
Относно развода - няма да те разведат толкова бързо, докато те няма.
Но е напълно достатъчно мъжа ти да заведе дело е в твое отсъствие, че си ги изоставила, не полагаш грижи за детето, напуснала си страната, семейното жилище.
И като се върнеш ще те чака тежка борба за родителски права.
Огромен процент от разводите завършват с циркове, вадене на кирливи ризи и мръсни номера. 
А от всичко прочетено до сега, оставам с впечатлението че мъжа ти не храни топли  чувства към теб и в същото време умира за детето си.
Последно ще ти кажа, че пишем и в други теми с теб и се сетих коя си, без да се познаваме лично. Имай едно на ум какво споделяш и кой още може да те познае.

Интересното е, че мм в случая ме подкрепя да отида да се пробвам и да се успокоя и да се върна. Изглежда искрен, а не, че плете мрежа зад гърба ми. Не мисля, че съдът ще отсъди толкова лесно в негова полза, той пръв се изнесе от нас, жилището е мое. Но разводът е война и всичко може да се очаква.
Не съм сигурна, че си ме разпознала, в много малко теми пиша. Ако искаш ми прати л.с., ще се разберем там.

За професионалист в някаква област, не спомена каква, доста са плитки тези ти разсъждения. За бригаден работник, стават горе-долу, но дори и те са наясно с някои неща ...

След три месеца пребиваване в европейска държава имаш пълен достъп до социалната система, здравеопазване и всичко, което се сетиш, което е ключово, за самотна майка. Никой няма да те пита защо си там, нито ще те съди, защото си почнала работа. И много други разлики ... от въпросите ти съдя, че си много, много назад с информацията и всички доводи, които написа досега - как тоя познаваш, това знаеш, каква добра работа имаш тук, ми изглеждат въздух под налягане.

Без да се заяждам, но защо толкова искрен, подкрепящ и ангажиран съпруг иска развод?

Аз се уморих да ви чета, пък за Анонимната не знам. Все едно, че е тръгнала за Луната, така реагирате. Много важно като замине за 3 месеца за САЩ, най-много да си остане с екскурзията. Нито на нея, нито на мъжа и , нито на детето ще му стане нещо за 3 месеца - това не са времената на социализма, когато имаше невъзвращенци и нямаше никакви комуникации, сега при проблем за 1 ден е тука. Какво толкова ще стане, такива сценарии и спретнахте, че са достойни за Холивуд - ами щом смята, че това и е шанс, нека да се пробва. Да чака да порасне детето - ми тя няма да стои все на една възраст, след 10 години може и да няма никакъв шанс и да я гложди, че не е опитала сега. Анонимна, слушай интуицията си и действай както решиш, живота е твой и всеки сам трябва да си го гради. Мога да ти дам цял поменик на успешни и неуспешни заминали, но това не е твоят случай, а на някой друг, ти трябва да решиш твоя. Каквото и да решиш - успех!

Към Елена-  защото знае, че ще ми е изключително тежко без детето и заради нея няма да остана на всяка цена и  ще се върна. Но поне ще съм опитала и ще се върнала

Ти ми казваш защо те подкрепя.

Аз те попитах защо иска развод.

Не ме обичал. Това са негови думи.
Моята гледна точка- аз съм "жива",  активна, а той все гледа да легне на дивана. И буквално, и преносно.Различни характери.

А ти обичаш ли го? Доколко това, което спомена, че се надяваш с това заминаване да те преоткрие, е мотивация за решението ти?

Понякога любовтта изисква малко улегналост, зрялост и ... полягване на дивана. Да си активен е модерно клише, но в определен етап от живота си, не всеки може да понесе безмисленото напрежение от нечия хипер активност.

При все това - съпруга ти е предприел стъпките да се изнесе, да си намери жилище, да си намери място в живота на детето, за да е винаги до него, а ти ... пишеш тема във форум, как да зарежеш всички и в момента си хамстер. Сигурна ли си, че ти си живата и активната?

Според мен анонимната си е решила да замине и не схващам защо въобще чака отговор от нас. Бях в подобна ситуация преди години, не заминах и на моменти съжалявам, че не го направих. Наистина се питам периодично какво ли щеше да е. Можеше и провал да е, но можеше и да не е . Тъпото е,че в момента пак съм на подобен кръстопът и пак не ми стиска.
Та с две думи - действай!

Анонимна мъж пред развод  обещава какво ли не. Само малко да се почувства застрашен или да реши, че нещо не му харесва така ще се завърти на 180 градуса, че ще се чудиш откъде ти е дошло. Моят вече бивш съпруг, който много обича децата си/но само на думи за жалост/ за да ми извие ръцете и да стане на неговата  има наглостта да ме заплашва, че ще иска разделяне на децата/естествено искаше, голямото отгледаното, което вече беше тийн/. Твоят съпруг явно обожава детето ви. Грам не вярвам, че той ще подпише същото това дете, за което се грижи всеотдайно, заради което си е взел квартира на 3 минути от вас и с което прекарва всяка свободна минута да замине за САЩ. Ти като искаш вярвай, доверявай се пък после ще се чудиш какво стана и откъде ти е дошло.
Винаги съм се чудела как хората не оценяват това, което имат и гонят вятъра и дивото, после съжаляват, ама е късно.
Толкова много си се навила за това заминаване, че въобще не виждаш,че минусите от тази твоя безразсъдна авантюра са много повече от плюсовете. В предните страници са ти написали много от тях, но аз виждам и друг, на който никой не се спря. Да кажем, че успееш да уредиш нещата и легален престой в САЩ и заминеш с детето - ти помислили как ще се отрази това на самото дете - ще го откъснеш от средата му, от хората, които го обичат, от баби, дядовци, баща, приятелчета. Ще го хвърлиш в чуждоезична среда, ще го гледат хора, които то няма да може да разбира. На две години детето вече говори, но на български. Ти правиш това уж за по-доброто на детето, но дали ще е така. Наивно е да се мисли, че само защото ще живее в САЩ и бъдещето  ще е цветя и рози. Няма гаранция дори че финансово ще е по-добре, а и парите далеч не са всичко.