?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 855 126
  • 20 915
# 16 560
Без да взимам страна дали съм за или против заминаване, да кажа, че много деца са отивали в нова среда и нищо не им е станало от това. Имам наблюдения и над собствения си племенник. Не е края на света новото място, новите приятели и чуждия език. По тая логика никой с деца не трябва да емигрира. Я да се включат тук съфорумки с деца, които са заминали на различна възраст. Лично познавам няколко.
Виж целия пост
# 16 561
Едва ли нищо не име  е станало. Да в крайна сметка ще се адаптират и ще свикнат няма къде да ходят, но какво ще струва това на самото дете в чисто емоционален план. Няма да го боли, няма да страда, няма да чувства липса, няма да му е тъжно и мъчно. Да не са от камък тези деца?
Колко майки са заминали сами - само с децата си? Едно е да е цялото семейство - майка ,баща, дете/деца друго е само майка с дете.
Тук имаме една майка, която си е навила нещо на пръста, защото и е скучно и е "хамстер" в колело, иска да сбъдне една своя мечта, но гръмко слага етикет, че го прави заради детето си. Ми не, прави го единствено и само заради себе си и хич не се замисля какво ще му е на това дете.
Виж целия пост
# 16 562
И какво, ако го правя за себе си? И пак повтарям, че в момента говоря за няколко месеца, а не постоянна емиграция. Колкото по- малко е детето, толкова по- лесно и не помни, разбира. На 10год би било много по- сложно, със среда, приятели, училище. Ще кажеш, че съм първата, която би емигрирала с дете...
Виж целия пост
# 16 563
За децата не е проблем да сменят средата и държавата, особено преди училищна възраст. Много от познатите и съседите регулярно са в продължителни командировки с целите си семейства - 3-4 години в Бг, 3-4 години другаде, после пак в Бг, после пак навън. Децата се развиват добре, владеят повече езици, имат по-широк поглед върху света.
Децата се адаптират навсякъде, за родителите е по-сложно.
Виж целия пост
# 16 564
Всъщност и децата не се адаптират толкова лесно, познавам не един и два случая, в които децата се върнаха тук, в България, като завършиха училище (това за мене е странно и неразбираемо, но те твърдят, че там никак не са се чувствали добре), а родителите си останаха в чужбина. Но това не е въпрос на дневен ред сега. Заминаването на детето е много далечен вариант - Анонимната не се е устроила, мъжът ѝ не го е пуснал, тя няма варианти там за гледане (дори в България мъжът ѝ го гледа, когато е болно).
На мене ми е странно, че тя не разбира разликата между незаконна работа на другия край на света и командировка или легална работа, нещо сигурно и непреследвано от закона. Ако беше така, щях с две ръце да съм за подобна възможност. Както и да е, всеки си преценява.
Виж целия пост
# 16 565
Анонимната САЩ, ти нямаш проблем, но ако продължаваш да четеш и подклаждаш продължаване на дискусията, ще се появи такъв. Ако ти кажат още 50 човека колко е драматично всичко и ти ще се откажеш.
Нали ти е ясно, че всеки ще ти подскаже и представи неговите страхове, притеснения, надежди, очаквания. Повечето мнения са силно преувеличени. Ако за всяко решение в живота на всеки ни се налага да минем през толкова много и измъчени сценарии, няма да остане време да живеем.

За мен – последвай интуицията си. Без значение дали ще се върнеш с подвита опашка или ще минеш на по-високо стъпало, няма да бъдеш фрустрирана. Ще затвориш тази страница. И ще можеш да продължиш.

Ако не заминеш, това ще те гложди постоянно.
Детенцето на 2 години и 3 месеца и колко пагубно е за него няма да коментирам – тук си наясно. А сценариите какви мръсотии можел да ти направи мъжа ти чак ме изплашиха – не е нужно всички хора да са зли и отмъстителни. Ако обича детето си защо ще иска за него да го отделя от майката и то със съд.
Успех и колкото повече го мислиш, толкова повече ще се разубеждаваш. Това е естествен процес. Затова – претегли добре ситуацията и ако стигнеш до някакво ЗА ТЕБ разумно решение, спри да мислиш и действай.
Виж целия пост
# 16 566
И какво, ако го правя за себе си? И пак повтарям, че в момента говоря за няколко месеца, а не постоянна емиграция. Колкото по- малко е детето, толкова по- лесно и не помни, разбира. На 10год би било много по- сложно, със среда, приятели, училище. Ще кажеш, че съм първата, която би емигрирала с дете...
Как какво ако го правиш за себе си ? Ти имаш вече дете и то следва да ти бъде приоритет, а не личните ти сърбежи и копнежи. По-назад са ти писали ако те хванат имиграционните, а шанса е голям, да не кажа огормен, освен ако не работиш в някоя дупка, без срещи с клиенти, квартирата да ти е от шефката и да не можеш да излезеш и вафла да си купиш. Как ще разучаваш за детски градини, бавачки, социални помощи и изобщо за живот с малко дете там, като няма да можеш да си покажеш носа навън? Детето ти после няма да те познае след 4-6 месеца, че и повече. Какво ще му кажеш? "Здравей, аз съм майка ти, ама ти няма как да го знаеш, понеже те з@ебах самО в БГ, да те гледа който има време - тати, баби и т.н., докато аз си следвах мечтите на майката си?" Смяташ ли че този баща, който си е взел квартира на 3 мин. от детето и се грижи за него постоянно, ще го пусне с теб в Щатите, за да си начешеш крастата и несбъднатите младежки мечти? Обче на теб на ти пука за детето, само го ползваш уж за оправдание. Баща ти правилно ти е казал, че си безотговорна майка.  Добре, че поне бащата на детето го обича и е готов да се грижи за него. Надявам се и бабите и дядовците да имат време и желание да помагат. Остави детето на таткото, да си се гледат двамата за постоянно и ти ходи да изживяваш мечтите - ще е най-добре за всички ви.
Виж целия пост
# 16 567
Basila, лично аз съм толкова крайна в мненията си много, много рядко, може и да си забелязала.
Но Анонимна САЩ звучи толкова отчаяна и само-деструктивна, че ако я познавах, би ми се искало да я раздрусам малко.

Самотна майка не съм била, нелегална не съм била, но цялата основа, което имам тук съм постигнала сама, ожених се чак на 33. Минала съм през 4 визови статута. Познавам реалността не само чрез една жена от форума и няколко бригади. Претендирам, че горе-долу имам реална преценка за какво говоря.

С ръка на сърцето, от стотиците разговори с хора, които идват или искат да идват тук, Анонимна САЩ звучи най-заблудено, почти глупаво. А не ми се вярва да е толкова глупава жена.

Разликата между риск и тъпотия понякога е толкова очевадна. Ако поне по някакъв начин демонстрира смела рискованост, а не отчаяна глупост, мнението ми би било коренно различно. Човек, койно не намира разликата между командировка и това, което се кани да направи, не живее стъпил в реалността.

Продължавам да смятам, че екскурзия някъде на топло без детето ще и дойде много по-полезна на нервите.
Виж целия пост
# 16 568
Имам въпрос към живеещите в САЩ /понеже авторката не я интересува реалността, да задам въпроса аз вместо нея, пък тя да чете/: Какво би се случило, ако имиграционните я спипат, в нейната ситуация - стъпка по стъпка до депортирането?
Виж целия пост
# 16 569
Това е сложен въпрос и зависи от това колко добър адвокат има. Може да отнеме дни, може да отнеме месеци, а в някои случаи и години и обстоятелствата да са различни. Честно казано, това е наистина трудно за предвиждане.

Най-вероятният казус, в който ще се забърка, е започването на едно уж чисто ново начало по начин, по който ако се установи тук наистина, ще я преследва до последно под формата на лесно откриваема лъжа при всяка една последваща документална врътка и ще и бъде отказан по някое време законов статут. На мен лично, това ми се струва по-тъп и стресов начин да се саботираш, отколкото депортация на втората седмица. При това, ако от тъпотия си отказал вариант да направиш всичко законно. Това е нещото, което наистина не разбирам.
Виж целия пост
# 16 570
Ами и аз не я разбирам. Тя не мисли трезво. Мисли като тинейджър с вирнат нос и увереността - на мен няма да се случи, това е само по филмите.
Според мен най-добре да отива в САЩ да си гони мечтите, но да си уреди нещата да пребивава там законно от ден първи, а детето да го остави на човека който го обича - баща му. То заслужава родител, който се и ще се грижи за него, който мисли за бъдещето му, а не само за себе си.
Виж целия пост
# 16 571
Всъщност, туристическа виза се издава с давност до 10 години и право на многократно влизане, а срока на престоя се определя от имиграционен служител на самото летище. Още на влизане, ще бъде подложена на редица въпроси, подробни, къде идва, защо, с каква цел. Ще трябва да предостави адрес и контакт при кой отива, доказателства с какви пари ще живее 3 месеца или колкото твърди, че ще е турист. При съмнение в историята ще бъде задържана и качена с черен печат и без паспорт обратно към България. Ако я пуснат, срокът изцяло зависи от преценката на служителя. Може да и даде вход и за 3 дни само, ако прецени, след което става напълно нелегална.

Познавам 2-ма такива случая. Отсега да си подплъти версията документално и да я репетира усилено.
Виж целия пост
# 16 572
То и в България определени семейства са така, при все наличието на рода. Но който не го е живял, лесно се прави на много оправен.
И в Бг не живеят на всички роднините наблизо. Оправяме се.
Виж целия пост
# 16 573
Доколкото знам имаш право на 30календарни дни неплатен отпуск на година, и то само ако работодателя ти се съгласи. Може и да откаже.
Да работя нелегално не бих отишла никъде, единствения шанс това да се случи е да нямам друг изход. И пак ти казвам, според мен мъжа ти е ок сега, защото се надява да се откажеш или в краен случай да идеш и да видиш, да не ти хареса и да се върнеш. А може би наистина иска родителски права над детето и ще използва евентуално твое заминаване като коз. Помисли си хубаво какво можеш да изгубиш и колко имагинерно е това, което можеш да спечелиш. В крайна сметка ти си решаваш, голям човек си. Само ти показвам и други гледни точки.
Виж целия пост
# 16 574
Еленна, несъмнено си права за основните неща. Но говорим за жена, която не ходи за пръв път в САЩ, не работи за пръв път там, не отива да остава, не тръгва с детето, не отива при непознат човек. Тя отива за 3 ме-се-ца, хиляди пъти го повтори.
Полетът е 13 часа в едната посока (някой го написа по-напред, аз не знам).
Звучиш така "За Бога, сестро, не тръгвай, тук те чака затвор. Ние едвам издържаме".
И в крайна сметка дали е безразсъдно или не, няма как да кажем. Това е нейният начин да добива опит в живота, на теб ли да обяснявам, че човек, когато иска нещо и го изтласка, то рано или късно изскача ненадейно и се проявява под една или друга форма в поведението му.
Ок, приемаме, че сега не тръгне, остане си тук. Кое гарантира, че това изтласкване няма да я накара след време да замине за Австралия, примерно, точно когато детето ѝ тръгва на училище, в пубертета е и т.н. и има много силна нужда от нейната подкрепа и присъствие.
Както казва Джони Деп в ролята на любим мой поет (а аз почти нямам такива) Уилям Блейк "Не можеш да спреш облаците като построиш кораб". Ами, прав е.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия