?Въпроси всякакви за СО?

Но кои от начините са грешно и кои - правилни?

Прав е, човекът!
Няма късмет с жените, а има късмет със слугините.
Ти се държиш като безплатна прислуга, която дори и не иска да бъде почерпена.

Не трябва да си злобна кучка, а да се самоуважаваш като жена.

това може да ти го каже само времето. След определен период като се обърнеш и видиш какво си постигнал, къде си бил и къде си сега, тогава можеш да прецениш.

Не, че и аз не съм изпадала в емоционални дупки. И аз съм имала безсънни нощи и аз съм имала своите сълзи и болки, но събитията в живота ми ме научиха на този начин на мислене. Даже, ако можеш да надникнеш в мечтите ми ще се хванеш за главата с моето развинтено въображение Ама... реалността си е реалност и трябва да се живее в нея.
Колкото до децата на такива родители - ами приличат ми малко на жените на побойниците - някакъв вид Стокхолски синдром ли, не знам. Тотална липса на самоуважение. На мен родителите ми в огъня ще влязат за мен, понагат ми изключително много с детето, макар че не живеем заедно и винаги ще ме подкрепят (не, че няма и мрънкане, но това си е в реда на нещата ). Карала съм се с тях за много по-дребни неща, но съм отстоявала себе си. И ако някога имат нужда ще направя всичко възможно да им помогна, но не, защото се чувствам длъжна, а защото така искам. И не мога да си представя да е имало такова отношение от тяхна страна към мен (като на авторката) и да се чудя какво ще правя. Хубаво е, че е отишла да види майка си, но аз лично бих поддържала чисто такива отношения с тях

Ще публикувам като анонимна, че ще ме изядат с парцалите скъпите съфорумки. Запомни от мен едно: най-голямата грешка, която можеш да направиш с един мъж е да НЕ му харчиш парите. Колкото повече пари харчи по теб, толкова повече те цени. Измисляй си всякакви прищевки и си ги отстоявай, да видиш тогава какъв късмет с жените ще му се отвори но твоя.  Те чистенето и готвенето ги смятат за даденост, не са свикнали да ги ценят, но като им бръкнеш в джоба, ще видиш как ще му се промени отношението.
ПП. Харчи му парите предимно за разкрасяване.

Анонимната с родителите... Не си само ти, много сме гледай си семейството и си живей живота, родителите са си избрали кой "да ги гледа"...
https://www.facebook.com/1557825057865287/posts/2138542193126901/
Това е кратко видео за връзките с истинските приятели и близки хора. Не всички скъсани връзки са загуба за нас.

Не искаш много, но го търсиш на грешното място. И да - стягай се. Спомена, че мислиш да се местиш - физическата дистанция, често помага да се установи и емоционална дистанция. И да се почувстваш свободна, най-накрая.

Към анонимната с родителите.
Гледай винаги от положителната страна на нещата. Няма особен смисъл да се терзаеш за неща, които не можеш да промениш.
Това, което аз съм виждала в този тип семейства е, че дондурканото дете обикновено увисва или на техния врат до живот или на нечий друг. То не израства като пълноценен и самостоятелен индивид, не се научава да се бори за каквото и да е. То просто е осакатено от прекомерна любов и внимание. Но светът не е само семейството и светът не е длъжен само да дава ..
Относно колебанията дали да се грижиш за тях - направи това, което би ти донесло по-голяма удволетвореност. Няма правилно и неправилно.. От теб зависи да постигнеш мир със себе си.. Те няма да се променят...

Разбирам те. И аз не съм в добри отношения с моите родители. Баща ми се е държал зле с мен и никгоа не се е интересувал от мен. С майка ми не си говорим почти, но не тая лоши чувства към нея. Някои хора просто не стават за родители. Опитвам се да го приема. Приеми го и ти. Най-доброто нещо, което можем да направим е да приемем нещата, които са извън нашия контрол. Иначе се измъчваме излишно. Животът наистина е твърде кратък, за да го прекараме, мъчейки се за хора, на които не им пука за нас.

Невенке, това ти е най- адекватното мнение от куп време.

Не знам с кой ме бъркаш, но не съм Невенка. Рядко пиша, нямам задявки с никого

В тези случаи се получава една доста неприятна емоционална зависимост, защото децата очакват от родителя да ги обича и да им дава внимание, а той не го прави и всячески се опитват да му привлекат реакциите и обичта. Имам приятел, чиято майка се сети, че има син чак когато той попорасна. Отряза я. Това е здравословното за човека според мен. Другото те завърта в един порочен кръг,в който ако те потърсят, когато са болни или зле, детето се чувства едва ли не потребно и от там обичано, а всъщност е използвано.

По другия казус. Смятам, че мъж, ако има претенции дали жената е мързелива или недостойна, те трябва да са предмет на разговор на 4 очи. Много е грозно да подмята в компания пред други хора каква е жената. Такива мъже са комплексари по природа и колкото и невинни и шеговити да изглеждат подхвърлянията, смятам, че не са, а мъжете, които ги правят- неуважаващи жените си и мухльовци.
 

Здравейте,
Разведох се след дълги години брак заради изневери на бившия - банална история, няма да давам подробности. Имаме едно дете на 9 г., за което се грижа аз. Откакто започна да го взема бащата забелязах, че има промяна в отношението на детето - едно отчуждение се появи от страна на детето към мен и недоволство, че съм едва ли не аз причината за раздялата, коментари, забележки, мрънкане, плач. С времето това се задълбочава независимо колко обяснявам - става все по-зле. Вече иска да живее при баща си, а не при мен и ми е много мъчно.
Не съм говорила на детето срещу баща му, независимо, че баща му е парцал, друга дума няма, съжалявам.
Питам се дали това, че не съм говорила на детето срещу баща му, е било правилно - много майки го правят след раздялата - но аз прецених, че в крайна сметка му е баща и ще си мълча и лоша дума срещу баща си няма да чуе от мен. Чудя се вече дали това не се оказа лоша стратегия, защото сега детето се обръща срещу мен (явно и роднините го настройват) и емоционално това много ме изтощава, защото вината не е у мен, а у баща му.
Въпросът ми е, към тези, които са минали през същото, как бихте постъпили при това положение - към детето, към бившия мъж и изобщо.
Чела съм доста за синдрома на родителското отчуждение и направих всичко възможно да запазя връзката баща-дете независимо от отношението на баща му към мен и развода, но започвам да се питам дали не допуснах голяма грешка. Говоря само хубави неща за бащата пред детето, но то изглежда след срещите с бащата доста настроено срещу мен. Как се държите вие след такива срещи с бащата и каква стратегия бихте препоръчали ? Защото от моите разговори няма да се получи и се чудя какво да правя.
Отделно, че след такива срещи почти винаги го разболява, или дава студено да пие, или го простудява по друг начин и после с дни не ходим на училище, изпуска от материала и накрая ми се вменява, че детето изоставало с училището....
Все ми се струва, че такива "номера" са по-скоро насочени към мен, но двамата с детето страдаме, а не знам как да реагирам.

Няма спасение, ако детето е податливо Почни да му повтаряш понякога: "С баща ти се разделихме, защото не се разбирахме вече. Ти нямаш никаква вина. Но ако при баща ти говорят нещо против мен, не ги слушай - не са прави". Най-важното е да имаш силна връзка с детето. Ако я нямаш, нещата се влошават прогресивно и ще избухнат през пубертета. Все пак имаш голям късмет, ако е момиче, защото с момиче по-рядко се случват грандиозни проблеми. Каквото и да стане, гледай и наблягай на собствените си отношения с детето. Не можеш да проконтролираш какво му говори баща му и други хора! Можеш да контролираш себе си и да имате добра връзка с детето, ако е писано. Успех!

От обяснения с бившия мъж няма полза - той само ще се зарадва, че ти е бръкнал в душата. Удари му игнор, ако не сте в много добри отношения. Гледай си детето. Иначе стане ли на 12 ще се видиш в чудо.

Ами ти упорито си повтаряш неуспешния модел. Години наред си си мълчала за изневерите, по неизвестна причина. Сега си мълчиш, защото "да не говоря против баща му", все едно не е сам баща му решил да мърсува и мизерства.
С децата се говори открито, нещата такива, каквито са. Това не е бебе и няма нужда да пазиш несъществуващото достойнство на бившия ти мъж.
Когато не говориш ти, ще говорят други и това не важи само за баща му, а за всички житейски ситуации.

9 годишно се държало обвинително? Заради раздяла? Сериозно? Не му пука на 9 годишното за раздели, това са фантазии на майките, те страдат от разделите, не 9 годишните. Ако му е мъчно за баща му просто ще е тъжно, децата се държат обвинително и агресивно, когато са объркани и изнервени, а за това не е причина "раздялата", а неадекватното поведение на разделилите се.