?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 855 122
  • 20 915
# 18 255
Според мен проведи един сериозен разговор с него, кажи му, че ако така и така, това не е вярно, така и така. Предупреди го о го усни да поживее при баща му. Да видим как ще се чувства. Може пък тогава да  види нещата. Знам, че ще ти е трудно, но набллегни на това, че смяташ, че двамата сте му родители, независимо, че не сте заедно, но ти  няма да говориш лошо за баща му, защото смяташ, е това не е хубаво а то е най-важното и го пусни. Детето вероятно е умно и е му писне да ги слуша. Така си мисля.
А и като е болно, нека те да не г о водят на училище и да се грижат за образованият му, щом е толкова лесно. Ти пък какво си се заизмъчвала от чувство на вина, каквато нямаш?
П.С. Сега прочетох поста на Салсиша - тя има право, но донякъде.  Тоест, можеш без настройване да кажеш - "Сине/длъжен -в семейството трябва двамата да се уважават. Когато единия унижава и наранява многократно другия, както правеше баща ти, не може да има семейство. Един ден и ти ще имаш такова и се постарай да го запазиш. Но, аз смятам, че е важно"
Но! Сега идва горният ми пост - наблегни  на това, че смяташ, че двамата сте му родители, независимо, че не сте заедно, но ти  няма да говориш лошо за баща му, защото смяташ, е това не е хубаво а то е най-важното и го пусни.
color]
Виж целия пост
# 18 256
Охо, много бързо ще обясня причината за развода.Също , че е много малко да определя/ решава точно въпроса при кой да живее.Това го е определил съда.
Децата са манипулатори също.Предполагам, че бащата просто го подкупва.+ че му разрешава повече неща- примерно по 3 сладоледа на ден.Няма режим като е при него и т.н.Е, на кое дете това няма да му хареса?Отделно и ако цялата мъжка рода те плюят пред него- пример" тя за нищо не става", " луда" и тнт.
 На 9 е достатъчно голямо за да бъдеш по- директна с него.Разговаряй като с равен, не го подценявай ! И показвай обич и разбиране на проблемите му.Какво му харесва, какво не, какво иска, реално ли е, можете ли да си го позволите, правилно ли е, грешно ли е и защо.
Щом изостава в у- ще нека баща му дава за допълнителни уроци, частна занималня или каквото и да е.Нали е загрижен за образованието му?
Ако ми го разболява всеки път почти като го вземе, хич няма да го пускам! Ми да дойде у нас да го види и да го гледа като е болно.У, чак се ядосах! С такова пасивно поведение като твоето, верно ще отдалечиш детето.Детето ти се лута между вашите отношения.Трябва да знае правилата, кое е редно, кое не, категориите- добро- зло, позволено- забранено и т.н .Ако не можеш да се справиш потърси училищния психолог.
Виж целия пост
# 18 257
Благодаря ви за съветите !
Виж целия пост
# 18 258
Според мен пък не пълни главата на детето с такива неща и не го обременявай допълнително, и без това най-вероятно изживява шок от цялата раздяла. Ти ще му говориш срещу бащата, той ще му говори срещу теб и в един момент това дете ще бръмне.
Според мен по-скоро поговори с бившия ти. Обясни му, че ако наистина държи и обича детето си, не трябва да постъпва така, защото по този начин не му прави добро. Кажи му, че за детето е важно родителите му да са в добри отношения и ти няма да тръгнеш да настроиваш детето срещу него, въпреки всичко.
Говорете, хора. 90% от нещата се случват точно защото не се говори. Колкото и да ти е трудно, заради това, което ти е причинил, ако за теб най-важното е детето, преглътни егото си. Най-вероятно  той се е настроил срещу теб и няма да иска много да говорите, но се опитай да намериш начин. Най-лесно е с караници, обиди, настроивания и т.н. Трудно е когато нещата трябва да се решават с добро.
Виж целия пост
# 18 259
Здравейте,
Разведох се след дълги години брак заради изневери на бившия - банална история, няма да давам подробности. Имаме едно дете на 9 г., за което се грижа аз. Откакто започна да го взема бащата забелязах, че има промяна в отношението на детето - едно отчуждение се появи от страна на детето към мен и недоволство, че съм едва ли не аз причината за раздялата, коментари, забележки, мрънкане, плач. С времето това се задълбочава независимо колко обяснявам - става все по-зле. Вече иска да живее при баща си, а не при мен и ми е много мъчно.
Не съм говорила на детето срещу баща му, независимо, че баща му е парцал, друга дума няма, съжалявам.
Питам се дали това, че не съм говорила на детето срещу баща му, е било правилно - много майки го правят след раздялата - но аз прецених, че в крайна сметка му е баща и ще си мълча и лоша дума срещу баща си няма да чуе от мен. Чудя се вече дали това не се оказа лоша стратегия, защото сега детето се обръща срещу мен (явно и роднините го настройват) и емоционално това много ме изтощава, защото вината не е у мен, а у баща му.
Въпросът ми е, към тези, които са минали през същото, как бихте постъпили при това положение - към детето, към бившия мъж и изобщо.
Чела съм доста за синдрома на родителското отчуждение и направих всичко възможно да запазя връзката баща-дете независимо от отношението на баща му към мен и развода, но започвам да се питам дали не допуснах голяма грешка. Говоря само хубави неща за бащата пред детето, но то изглежда след срещите с бащата доста настроено срещу мен. Как се държите вие след такива срещи с бащата и каква стратегия бихте препоръчали ? Защото от моите разговори няма да се получи и се чудя какво да правя.
Отделно, че след такива срещи почти винаги го разболява, или дава студено да пие, или го простудява по друг начин и после с дни не ходим на училище, изпуска от материала и накрая ми се вменява, че детето изоставало с училището....
Все ми се струва, че такива "номера" са по-скоро насочени към мен, но двамата с детето страдаме, а не знам как да реагирам.

Бих те посъветвала да го пуснеш за 1 месец при баща му.
Никакво говорене няма да помогне, защото ти си "лошото ченге", което изисква, а "неделният баща" е добрият, който душа дава....
Нека детето види в ежедневието как стоят нещата, като знае, че винаги вратите на дома му са широко отворени да се върне.
Виж целия пост
# 18 260
Откога сте разведени? Ако е отскоро, нормално е бащата (и родата му) да злословят срещу теб. Както и детето да страда и да го предпочита пред теб - за двата дни, в които е при него, нямат време да се скарат, а и таткото сигурно го играе добър, глезещ, всичко разрешаващ... Ако е и момиченце, още повече - дъщерите имат по-специална връзка с бащите си.
За съжаление, детето винаги ще те упреква, гласно или не, за раздялата. По принцип едно дете трудно разбира защо мама го е разделила от татко, не е изтърпяла или направила нещо, да оправи нещата. Особено ако е нямало физическо насилие от негова страна. Все пак поговори с детето си, не е толкова малко, за да му спестяваш всичко. Не е нужно да се впускаш в подробности, но можеш да поуточниш нещата.
За бащата не се тревожи. Бързо ще му мине желанието да се прави на добър и всеотдаен. Особено като се появи нова жена в живота му! Тогава пък ще се ядосваш, че не му обръща никакво внимание.
Не мисля, че пращането да живее при бащата е разумен или полезен ход. Напротив! Но да отиде на почивка с таткото за седмица-две е ок.
Виж целия пост
# 18 261
При навити баби и други роднини при бащата не бих рискувала. Веднага ще му обяснят, че майка му не го иска вече и ще го дундуркат нон стоп. Не е правилен подход, защото веднага може да бъде заведено дело за променени обстоятелства - детето вече живее при бащата и готово. После майката ще се съсипе, защото реално ще си загуби единственото дете.
Виж целия пост
# 18 262
При мен тези неща се оправиха едва когато бившият си намери нова изгора и се кротна. Вредите бяха вече нанесени, но се оправихме с последствията полека-лека. Деликатно е положението, разбирам анонимната, защото при мен беше същото с изключение на това, че детето ми не отвори дума да се мести при баща си, но в моя случай това е невъзможно и детето ми е наясно. Успех!
Виж целия пост
# 18 263
Много ми е трудно да го пусна дори ден при него, а го правя просто защото законът ме принуждава и за да се поддържа тази връзка баща - дете.
Отскоро сме разведени.
Не ми се рискува много да седи при него цял месец, защото роднините са толкова манипулативни, че в един момент ще го задържат при тях, само и само да не е с мен. Малко са сложни отношенията с тях.
Наистина е неделен татко, разрешава много, купува много, говорили сме. Той от разговори не разбира, нарочно прави, аз затова спрях да говоря, защото това се прави, за да ме дразни.
Някой път се чувствам доста наивна, че поддържам тази връзка, защото, от една страна, детето започва като че ли да се дразни от мен, а от друга - в един момент ще иска да отиде да живее при баща си и това ще ме съсипе просто.
Самата представа, че може да живее при баща си и при друга жена (ако има), не знам, просто ме убива вътрешно.
Не мисля много да продължавам да мълча при положение, че мен така или иначе ме плюят доста усърдно.
Каква е и ползата за дете да стои при баща и хора, които говорят лошо за майка му ?

Виж целия пост
# 18 264
Няма как да се измъкнеш - ще се виждат. Аз изживях истински ад с големия ми син, който беше в най-чувствителната възраст при развода. Сега съм на друг акъл и не бих позволила да ме манипулират с децата за нищо на света. Никога не се разстройвай и не викай, защото бащата ще те обяви за психически нестабилна, а ти ще изглеждаш точно такава. Бъди слонски спокойна и се моли да не промият истински мозъка на детето. Тогава няма да има начин да се оправите за дълго. За съжаление говоря от горчив собствен опит.
Виж целия пост
# 18 265
Най-вероятно е доста лично, но защо така се е обърнал срещу теб бившият ти, че да те наказва чрез детето? Нали той е бил този, който е изневерил, по-нормално е ти да си озлобена, не той. Не е искал да се развеждате ли?
Виж целия пост
# 18 266
Да предположа ли... Анонимната е чакала доста дълго и през този период съпругът се е самоубедил, че нищо лошо не прави, разминало му се е наказанието, и при раздялата е получил неприятната изненада, че все пак всичко се заплаща. Освен това гузният често пъти изкарва другия виновен, за да не се чувства толкова отговорен за собствените си действия.
Виж целия пост
# 18 267
Просто му кажи истината. Детето е добре да знае фактите, че баща му е боклук. Пък нека си поддържа връзка. И родители поддържат връзка с разглезените си, крадливи или еди- какви си деца. Не знам защо майките смятат децата за малоумни и зорко пазят репутацията на тате. Сакън.
Да не говориш лошо против него не е равно на криене на причините и фактите около раздялата.
Виж целия пост
# 18 268
За тази ситуация няма точен подход. Има къде по сложни казуси от твоя. Но само едно ще ти кажа. Не си мълчи, а говори открито за причината довела до развод. Говори открито за отношението на бившия към теб, за неговите близки и роднини... не всеки ден, а периодично.
Не чакай да си намери друга жена. Има такива, които не успяват и не искат и не го правят.
Виж целия пост
# 18 269
Започвай веднага да прилагаш друг подход към детето, като развенчаеш този ореол , който си създала на бащата, защото после ще бъде късно. Нали виждаш как, независимо от малкото време, което той прекарва с детето , ти го връща променено и настроено. Много опасно положение е това, повярвай ми. Започни да общуваш с детето си с истинските факти покрай семейния ви живот, давай му примери защо се е стигнало до раздялата , като естествено , не му спестяваш истината. Бъди честна и открита и говори с това дете като с възрастен. Направи всичко възможно да го убедиш , че вие вече двамата / с детето / сте НИЕ , а той се излязъл от живота ви по собствено желание, безотговорно и нехайно. Той е напуснал не само теб, той не е искал достатъчно детето ви ! Зная , че това е мнение, заради което ще ми скочат други майки от форума , защото си е манипулация и "настройване" , но нямаш избор. Само хора , минали през това , ще те разберат. За другите , които не са имали подобни проблеми, ще е грешка.Но детето само след една година може да ти заяви, че иска да живее при баща си, над 10 г. ги изслушват в съда и там вече става сложно. Направи всичко възможно детето да бъде убедено, че ти си по-пригодният родител, че баща му е рисков играч и че може да го изостави повторно. И забрави глупостите за синдрома на родителското отчуждение , аз и другаде съм писала , че това е измислица на уродлив мозък и не води до такива последици, които са описани. Най-важното е детето да е самоопределено, да не изпада в конфликт на лоялност и за ЗНАЕ , че може да разчита само и единствено на теб. Започни отсега , точно сега е опасната възраст , след 12 вече няма да имаш драми. И да , поговори с този "баща" , но не диспозитивно , а императивно по въпроса с манипулациите му. И не само , ами подай сигнал  при социалните , има програми за повишаване на родителския капацитет. Защото това, което прави той , е престъпно, но иди обяснявай после, когато изпуснете детето.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия