Здравейте. Може да ви се стори странен проблема ми, но е реален и не знам вече как да подхождам и какво да правя. С 2 деца сме,
Скрит текст:
първото боледуваше нон стоп и до днес е така, сили и нерви не ми останаха от тия болести. Сега съм след второ майчинство, реших да започна работа, малкото ходи на ясла, като боледува ходи при баба си в друг град. На работа се чувствам по-добре сред хора и т.н., миналата зима например ми се случиха доста кофти здравословни проблеми и реших,че повече вкъщи не мога. Проблема е мъжа ми. Не може да приеме да работя за малко пари..до тук доста съм се жертвала, не работех с години, помагах в семейния бизнес, отделно доста преживях покрай рискови бременности, спонтанни аборти и т.н. Сега смених коренно сферата ми на образование, работата не е лоша, но все пак като всяко начало е трудно. Нямам никаква подкрепа от него, постоянно натяква, мърмори, прилага ми психоатаки, че за толкова пари това било хоби и всякакви подобни глупости. Тежи му например да води децата сутрин, понеже аз съм от много рано.. да пътува до друг град да води някое от децата като е болно..в момента изкарва доста повече от мен, но едно време като се запознахме беше гол като пушка и доста съм го подкрепяла, за да стигне сега до добри доходи. Иска жена да стои до печката, да гледа децата..той пари изкарва. Може за някоя, това да е мечтания мъж, но за мен се оказа,че не е..и просто не знам на къде ще отиде всичко. На всичко отгоре да отбележа е против детегледачките..незнайно защо.
Жертваш здравето и детството на децата си за НИЩО.
