
Сега децата са малки и боледуват или плачат за мама, после голямото ще стане първокласник - трябва да си е вкъщи да му помага, тъкмо то ще поотрасне, малкото ще тръгне на училище, после идват матурите - 4ти, 7ми, n-ти клас, езиковите училища, кандидат-студентски подготовки и изпити. И накрая какво - една изнервена и самотна жена, на възраст, без професия и без собствени доходи, загубила всякакви социални контакти; деца, които въобще не признават и осъзнават жертвите, които тя е направила за тях; и мъж, поживял и поработил си спокойно през всичките тези години, без никакви ангажименти към дом и семейство. Ако още го има в картинката, защото след 10на години може въпросната жена-домакиня да му се види вече скучна, остаряла, неинтересна и да открие, че има къде къде по-атрактивни, енергични и амбициозни жени...
И какво от това, че той изкарвал достатъчно пари и издържал семейството! Важното е, че ТЯ иска да работи и да изкарва сама пари!
При това съм сигурна, че ако децата наистина са непрекъснато болни и нещата тооолкова не вървят, жената сама ще се откаже и отложи работата за по-късно. Но защо да не опита! И защо ние да не я окуражим! Определено има нужда от подкрепа
.