?Въпроси всякакви за СО?

Жената не пита дали забременява по този начин, а за отношенията с майка ѝ.
Ако желаете да обсъждате темата за и против бременност без баща, моля, пуснете нова тема.

Това е самата истина. С добавката, "нека има каквото пожелае и да плати цената му". Разговорът в последните страници се завъртя около това дали анонимната осъзнава каква е цената на желанието ѝ и склонна ли е да я плати лично тя.

Имам приятелка, отгледана от самотна майка. На времето майка и, след забременяване от приятеля си, решила,че  ще роди бебето, въпреки нежеланиено на бащата.  До ден днешен приятелката ми  е благодарна на майка си, за решението да и даде живот, въпреки отсъствието на баща.  Хубав живот е имала като дете и все още има, хубав брак и 3 деца. Щастлива е, както и майка и, което е най-важното.

Ами, не е същото, колко пъти да го обясним?

Виждам, че темата се разгорещи и нека да внеса малко яснота.  Имам баща, който много обичам, но на който все още не съм казала за намерението си. Имам и брат, той  знае, подкрепя ме, мога да разчитам  за всичко на него.

Материално съм обезпечена. Освен работата , която ми носи сравнително добър доход, преди време теглих кредит, който инвестирах в  поддръжка на имот. Той също носи хубав страничен доход, като го отдавам под наем.  Изплатих кредита 2014 година и за около 4 години  спестих хубава сума. Не очаквах, че ще я ползвам точно за това, но така се случи. Ако живот и здраве всичко мине нормално, мога да се договоря с работодателя да работя и отдалечено, работата ми го позволява.

За мой лош късмет преди няколко години преживях опит за изнасилване и въпреки, че мина време така и не успях да създам семейство. Не исках да разголвам толкова душата си, но понеже спора в темата се усили, реших в крайна сметка да го кажа. Моля, това да не се коментира.  Пиша го единствено заради постовете свързани с природата на човека– как жената с мъжа и прочие.

Сега за майка ми – тя ми е най-близкия човек. Отдавна съм самостоятелна, но имаме силна връзка Тя незнае за опита за изнасилване, спестих й го. Знам, че тя ми мисли доброто, но като един родител сигурно иска да види дъщеря си със семейство.  И затова така реагира. Не знам.  Обичам я много, но имаме различни виждания по много теми като цяло.  Затова и толкова ме заболя с  изказването си. Тя ме подкрепи, но сигурно не и е станало приятно, пък и знам ли, може някоя комшийка да й е наляла „акъл”. С нея ще се оправим, сигурна съм, просто е въпрос на време.

Относно инсеминацията,  както Емма писа, въобще не съм го поставяла на въпрос в първия и последващите  постове . Затова и така реагирах малко остро на поста на Абсурд, понеже 3 пъти ме пита, дали съм си задавала въпроса, какво следва и дали съм готова.  Да, задавала съм си го, преценила съм ще мога да се справя.
Мислила съм и за това, как след време ако имам дете и се почнат въпросите за бащата. Ще кажа истината.
Имам и приятели, те не са длъжни да ми гледат детето, но живот и здраве ако го имам и се нуждая от помощ, ще откликнат.

Единствено не се бях замисляла, ако не дай си боже стане нещо стана и умра.  Но това е божа работа, пък и в темата за родилката от Сливен, дето почина не четох толкова язвителни коментари.
Това наистина ми е последния пост по моята тема. Беше ми изключително полезно да прочета всички коментари.

Наистина е Божа работа, но точно тази мисъл тежи най-много и е най-големият страх на всеки сам родител. Не е за подценяване.

Още нещо, предвид емоционалната травма, за която сподели, обмисли добре дали имаш силите да бъдеш пълноценен сам родител.

Абе, Уиш, какво е това настървение, какво е това чудо, не очаквах от теб, честно. Толкова по-страшни сценарии има от този една образована, обезпечена, самостоятелна жена с родители и брат в добри отношения да стане самотен родител.

Защо настървение? Така ли "звуча"? Всъщност, опитвам да деромантизирам самотното родителство.

Да, така звучиш, направо не си ти. Не смятам, че Анонимната е с такъв нисък умствен капацитет, че да романтизира самотното родителство. Намирам я интелигентна и разумна. Ама защо да остава без дете, аз също не бих.
А майчинството си е трудно всякак

И началото на плащането е заявлението на майка й "оправяй се сама!", т.е. лишаването от подкрепа. Може би (и най-вероятно) няма да я лиши от помощ, но е оттеглила подкрепата

ПП: Аз с третото дете яко се замислих - Ако нещо стане с мен при раждането?!?! Кой ще го отгледа това дете? А другите две  - баба им, баща им (който живот си живееше някъде надалече) или бащата на третото дете заедно с него? Даже със сестра ми (която по това време нямаше деца) си говорих... Тя естествено първо ме скастри със "стига с тия хормони и истерясване!" после каза "Аз ще ги гледам, ще помагат майка и татко, няма да оставям децата без връзка с бащите им... Така ОК ли си? Хайде сега дишай спокойно!"

И за сравняването с природата и т.н. Самотното родителство е възможно, но е изключително трудно. И говорим за самотоно без подкрепа на роднини дори... Неслучайно приматите живеят на семейни групи от по повечко женски, ако нещо се случи с майката или е във временна невъзможност да контролира "диването", лелите наглеждат/отглеждат/помагат в надзора...

Аз не казвам, че не трябва да се събираме по двойки и да си отглеждаме децата така.
А просто, че качествени екземляри не достигат и някои остават да гледат сами.
Уиш, и аз цената съм я проверила лично, не става дума за това, а за това, че по-добре да се роди детенце, с един родител, отколкото не.
Ето, както предполагах - жената се появи и обясни, че е обмислила нещата.
Аз разбирам на Уиш ожесточението, тя пък си има своя травма от нещастни случаи, което за нас е рядък риск, но за нея е 100%. Както и заболяването на сина ми - рискът от него е 1 на 1 000 000, няколко души в България са с него, досега не сме се запознали нито с един. Лекуващият лекар каза - за вас шансът е 100%. Когато не си го преживял, тогава си мислиш, че тези неща се случват на другите. Колко сме треперили с мъжа ми по време на втората бременност, пък и излезе висок риск за Даун по онова тъпото изследване, което сега е отречено.
Уиш се чуди как може някой доброволно да пожелае нещо, което е толкова трудно и .. рисковано. Аз пък мисля, че нещата с раждането на дете са на чисто инстинктивно ниво и няма нищо по-нормално от това, така сме устроени, хормони и т.н. В даден момент по-голямата част от жените пожелаваме. Че и голяма част от мъжете също.

Ето, оказа се, че анонимната има семейство, дори и нещо да ѝ се случи, ще има кой да ѝ огледа детето. Не се спряха някои с тези черни прокоби. Ако всички създаваха деца, пердварително обмисляйки всички възможни ситуации, отдавна да сме изчезнали.
Анонимна, последно към теб. Роди си детенце, грижи си се за него, пък майка ти вярвам ще се промени.
И да, за мен раждането на деца е преди всичко егоизъм, после идва ред на осъзнаване на истинските нужди на самото дете.

Да, съгласна съм за инстинктивното ниво на вземането на подобно решение. Иначе, доброволно може да го пожелае само някой, който не е наясно с какво всъщност се захваща. Ако е наясно, би побягнал с писъци. Ако дъщеря ми вземе подобно решение, ще я подкрепя- дете ми е. Обаче преди това ще направя всичко възможно да я разубедя.

И аз си го признавам, че първо бих опитала да поговоря с нея за друго решение. Но авторката е сигурна в себе си, няма значение какво мисли майка й.

То това се отнася изначало за отглеждането на деца - че вероятно, ако знаехме с какво се захващаме, част от нас биха избягали с писъци. Ама живот - прецакваш се, няма как да избягаш и буташ, после пък почне и да ти харесва и се прецакаш втори път.