Скрит текст:
Ами той сега си ги казва тези неща без частта с детето. Че даже почти точните думи си нацелила
Той още на втората седмица от връзката ни ми каза, че ме обича и на втория месец ми предложи да заживеем заедно, аз тогава дори не работех, мисля. Стори ми се рано и му отказах.
Има нещо, което ме тревожи и това е, че като сме си говорили за това как искаме да се развият евентуално отношенията ни има леко разминаване. И двамата искаме да си имаме семейство, но той не иска да се жени... смята, че това го връзва и му ограничаа свободата. Аз пък смятам, че е естествен ход в дадена връзка. Не виждам как ако си има семейство и не е женен ще го връзва по-малко от това да си има семейство и да е женен. За мен задълженията и отговорностите са си същите ако имаш дете и си във връзка с майка му. После ми казва... може и да си променя мнението - не се знае.
Другото, което ме тревожи е, че той не е особено сексуален. Не, че аз съм, веднъж или два пъти в седмицата е окей за мен. Но много пъти заради натовареното му ежедневие и 3-те часа сън, поради преумора не правим нищо... изморен е, не му става. Дори сутрешна ерекция няма винаги. Другият проблем е, че откакто съм с него имам проблеми с гъбичките и мине се не мине месец два и се появяват и пак не можем да правим. За тази година и половина заедно сме правили секс изллючително малко пъти. А, дори като сме правили мен ме боли, понеже е надарен, не успява да ме предразположи, малко е неинициативен и непохватен. Рядко ни се е получавало прилично. Много пъти след секс съм протъркана, боли ме и даже съм подута отдолу. Още в началото на връзката ни исках да сложа край заради това разминаване, защото с предишния ми приятел имахме много хубав интимен живот, чувствах се желана, красива, бях задоволена, пробвахме различни неща. А, сега не можем всяка поза, защото той е непохватен, в други пози ме боли... като му казах, че смятам, че е добре да се разделим той се разплака и каза че ще оправи всичко, ще се старае. С доста усилия се научи поне да ми докарва клиторен оргазъм, но е заучено... а на бившия му идваше отвътре и опитваше различни начини да ме задоволи без аз да му казвам винаги какво да прави. И това ми тежи доста. Като тръгнем да правим секс изпадам в истерия, защото знам, че пак няма да се получи, пак ще ме боли... няколко пъти като сме пробвали и му е спадал. Работата е там, че на него това не му тежи или поне не личи да му тежи. Той няма интерес към жени, към секс - само работа му е в главата. На него не му е цел да си има семейство - иска го, но не на всяка цена.
Друго, което ме притеснява е, че е инертен и няма никакви други интереси освен научната работа и книгите. Нито коли, нито пари, нито дрехи го интересуват, нито нищо... За ремонта се съмнявам скоро да се хване да го прави, даже аз ако му кажа "хайде" той ще си намери 1000 причини за това, че сега няма да може. Е, той наистина не може на този етап предвид "работното" му време. Седя една година с неработеща лампа, още толкова с наполовина откачен корниз. Не му се занимава с тия неща. Да чисти също е губене на време, не му прави впечатление мръсотията по пода, само ако два месеца не е чистил по някое време му прави впечатление та вземе че изчисти. По едно време ме беше гнус да отида до тоалетната, но откакто му го казах поне гледа нея да изчисти като знае, че ще идвам. Всичко е губене на време освен книгите, роднините и приятелите му. Даже като сме били заедно цял ден и често на края на деня казва - и днеска нищо не направих. Т.е. че не е работил. Някак си ме кара да се чувствам сякаш му преча да работи, преча му да се вижда с приятели... като цяло съм една голяма пречка.
Като ходя у тях гледам да забърша поне прах, печката, мивката, хладилника, защото той това не го прави никога
Скъса ми нервите, за това че не си харесва работата, денонощно ми мрънкаше и се оплакваше, а не я сменя. Всеки път все за едно и също се оплаква и нито се опитва да го промени, нито да го приеме щом няма да го променя.
Но пък ми купи лекарства като не бях добре, идваше с мен на лекар, търпелив е, честен е, коректен е, като не мога да правя секс не ми мрънка, че иска, не ме натиска за нищо, не се опитва да ме променя, приема ме такава, каквато съм, държи се добре с мен, наистина прекарва повечето си свободно време с мен и правим това което на мен ми е приятно, просто не мисля, че съм съвсем на първо място, а съм сред приоритетите - работа, роднини и приятели. Май аз се нареждам на второ място след работата. Докато той за мен е на първо...
И бтв не се виждаме 6 дни в седмицата, виждаме се през ден или два за по 3-4 часа. Рядко сме заедно всеки ден. Приспиваме заедно веднъж или два пъти седмично. Рядко прекарваме цял ден заедно. Най-много от обяд до последното метро събота или неделя. Или приспиване, но с ранно ставане, нещо от сорта на 6-7 сутринта.
Такаааа...в противовес на всички мнения "Ауу, горкото момче, стъпили са му на шията!", аз виждам ама точно обратното.
Това е мъж, който след време ще казва:
"Ти какво искаш, вечно да съм до полата ти...!!!"
"Нали днес разходих детето за половин час, имам и аз правото да разпусна с Пешо и Тошо!"
"Стига си мрънкала за тези излизания....как пък заради теб да не си зарежа аверите!"
"Ууф, все на твойта, все на твойта, излизам и не ме чакай!"
"На купони ще ходя с когото искам и когато искам, не си ти човека, който ще ме спре!"
и т.н., и т.н.
Повтарям се, ако иска авторката, нека се пробва със съвместен живот с него.На бас се хващам, че подобни реплики ще завалят само след година-две.
Това не е мъж за нея и за отношенията, които тя иска и харесва.
Това е мъж, който след време ще казва:
"Ти какво искаш, вечно да съм до полата ти...!!!"
"Нали днес разходих детето за половин час, имам и аз правото да разпусна с Пешо и Тошо!"
"Стига си мрънкала за тези излизания....как пък заради теб да не си зарежа аверите!"
"Ууф, все на твойта, все на твойта, излизам и не ме чакай!"
"На купони ще ходя с когото искам и когато искам, не си ти човека, който ще ме спре!"
и т.н., и т.н.
Повтарям се, ако иска авторката, нека се пробва със съвместен живот с него.На бас се хващам, че подобни реплики ще завалят само след година-две.
Това не е мъж за нея и за отношенията, които тя иска и харесва.
Ами той сега си ги казва тези неща без частта с детето. Че даже почти точните думи си нацелила
Той още на втората седмица от връзката ни ми каза, че ме обича и на втория месец ми предложи да заживеем заедно, аз тогава дори не работех, мисля. Стори ми се рано и му отказах.
Има нещо, което ме тревожи и това е, че като сме си говорили за това как искаме да се развият евентуално отношенията ни има леко разминаване. И двамата искаме да си имаме семейство, но той не иска да се жени... смята, че това го връзва и му ограничаа свободата. Аз пък смятам, че е естествен ход в дадена връзка. Не виждам как ако си има семейство и не е женен ще го връзва по-малко от това да си има семейство и да е женен. За мен задълженията и отговорностите са си същите ако имаш дете и си във връзка с майка му. После ми казва... може и да си променя мнението - не се знае.
Другото, което ме тревожи е, че той не е особено сексуален. Не, че аз съм, веднъж или два пъти в седмицата е окей за мен. Но много пъти заради натовареното му ежедневие и 3-те часа сън, поради преумора не правим нищо... изморен е, не му става. Дори сутрешна ерекция няма винаги. Другият проблем е, че откакто съм с него имам проблеми с гъбичките и мине се не мине месец два и се появяват и пак не можем да правим. За тази година и половина заедно сме правили секс изллючително малко пъти. А, дори като сме правили мен ме боли, понеже е надарен, не успява да ме предразположи, малко е неинициативен и непохватен. Рядко ни се е получавало прилично. Много пъти след секс съм протъркана, боли ме и даже съм подута отдолу. Още в началото на връзката ни исках да сложа край заради това разминаване, защото с предишния ми приятел имахме много хубав интимен живот, чувствах се желана, красива, бях задоволена, пробвахме различни неща. А, сега не можем всяка поза, защото той е непохватен, в други пози ме боли... като му казах, че смятам, че е добре да се разделим той се разплака и каза че ще оправи всичко, ще се старае. С доста усилия се научи поне да ми докарва клиторен оргазъм, но е заучено... а на бившия му идваше отвътре и опитваше различни начини да ме задоволи без аз да му казвам винаги какво да прави. И това ми тежи доста. Като тръгнем да правим секс изпадам в истерия, защото знам, че пак няма да се получи, пак ще ме боли... няколко пъти като сме пробвали и му е спадал. Работата е там, че на него това не му тежи или поне не личи да му тежи. Той няма интерес към жени, към секс - само работа му е в главата. На него не му е цел да си има семейство - иска го, но не на всяка цена.
Друго, което ме притеснява е, че е инертен и няма никакви други интереси освен научната работа и книгите. Нито коли, нито пари, нито дрехи го интересуват, нито нищо... За ремонта се съмнявам скоро да се хване да го прави, даже аз ако му кажа "хайде" той ще си намери 1000 причини за това, че сега няма да може. Е, той наистина не може на този етап предвид "работното" му време. Седя една година с неработеща лампа, още толкова с наполовина откачен корниз. Не му се занимава с тия неща. Да чисти също е губене на време, не му прави впечатление мръсотията по пода, само ако два месеца не е чистил по някое време му прави впечатление та вземе че изчисти. По едно време ме беше гнус да отида до тоалетната, но откакто му го казах поне гледа нея да изчисти като знае, че ще идвам. Всичко е губене на време освен книгите, роднините и приятелите му. Даже като сме били заедно цял ден и често на края на деня казва - и днеска нищо не направих. Т.е. че не е работил. Някак си ме кара да се чувствам сякаш му преча да работи, преча му да се вижда с приятели... като цяло съм една голяма пречка.
Като ходя у тях гледам да забърша поне прах, печката, мивката, хладилника, защото той това не го прави никога
Скъса ми нервите, за това че не си харесва работата, денонощно ми мрънкаше и се оплакваше, а не я сменя. Всеки път все за едно и също се оплаква и нито се опитва да го промени, нито да го приеме щом няма да го променя.
Но пък ми купи лекарства като не бях добре, идваше с мен на лекар, търпелив е, честен е, коректен е, като не мога да правя секс не ми мрънка, че иска, не ме натиска за нищо, не се опитва да ме променя, приема ме такава, каквато съм, държи се добре с мен, наистина прекарва повечето си свободно време с мен и правим това което на мен ми е приятно, просто не мисля, че съм съвсем на първо място, а съм сред приоритетите - работа, роднини и приятели. Май аз се нареждам на второ място след работата. Докато той за мен е на първо...
И бтв не се виждаме 6 дни в седмицата, виждаме се през ден или два за по 3-4 часа. Рядко сме заедно всеки ден. Приспиваме заедно веднъж или два пъти седмично. Рядко прекарваме цял ден заедно. Най-много от обяд до последното метро събота или неделя. Или приспиване, но с ранно ставане, нещо от сорта на 6-7 сутринта.
Oх, ами зарежи го... То се започна от смс от бившата, мина се през едно излизане седмично и се стигна до....това. Не виждам той да е на първо място за теб и да изпитваш кой знае каква обич, ти виждаш абсолютно всеки негов недостатък и си готова да го напишеш до най-малкия детайл. За мен стоиш с него от съжаление или от липса на по-добра опция
Може и да греша, но след това словоизлияние, това ми дойде на ум. 
