?Въпроси всякакви за СО?

Виж сега, имаш право да си измислиш всякакъв стандарт, вкл. 100% домошар, който ще те гледа в очите. Но вече си преценяваш кое ти харесва и какво ти даваш насреща.

Такаааа...в противовес на всички мнения "Ауу, горкото момче, стъпили са му на шията!", аз виждам ама точно обратното.
Това е мъж, който след време ще казва:
"Ти какво искаш, вечно да съм до полата ти...!!!"
"Нали днес разходих детето за половин час, имам и аз правото да разпусна с Пешо и Тошо!"
"Стига си мрънкала за тези излизания....как пък заради теб да не си зарежа аверите!"
"Ууф, все на твойта, все на твойта, излизам и не ме чакай!"
"На купони ще ходя с когото искам и когато искам, не си ти човека, който ще ме спре!"
и т.н., и т.н.

Повтарям се, ако иска авторката, нека се пробва със съвместен  живот с него.На бас се хващам, че подобни реплики ще завалят само след година-две.    

Това не е мъж за нея и за отношенията, които тя иска и харесва.

Проблема е, че самата тя не знае какви отношения иска и харесва. Като тинейджърка ги гледа отстрани си мисли, че щом изглеждат идеални, то непременно са такива.
Според мен момчето за възрастта си е много отговорно. Голяма част от тях, както каза някой назад, бягат като дявол от тамян от по-сероизно обвързване. Работи на 2 места, защитава докторантура, запознал я е с всичките си приятели (това, че не я "крие" е много ясен знак), при поводи я взима със себе си, въпреки, че знае, че ще му дава зор (това е дразнещо за много хора, не само мъже), предложил е да живеят заедно, съгласен е сам да оправи апартамента. Какво повече може да се иска от момче на 25? На тази възраст повечето гледат собствения си комфорт и даже през ум не им минава да се съобразяват първо с гаджето, а после със собствения си график.
Ако говорехме за 35 годишен щеше да е друго

Анонимна, последните постове хвърлят още светлина върху ситуацията. Извинявай, може да съм била по-груба в началото, мнението ми си остава непроменено по зададения казус.
Смея да кажа, че преди време приличах малко на теб. Наистина несигурността много тежи. Дали трябва да се държим така, или иначе. Дали трябва да правим това, или онова като двойка. Кое е нормално? Лошото е, че се влияеш много силно от чуждото мнение и особено от това на майка си. Сама трябва да преодолееш търсенето на одобрение за връзката ви. Няма "правилно" или "грешно", АКО двамата се чувствате искрено щастливи във връзката си. Винаги ще има някой, който да ти каже, че нещо между вас не е нормално. Винаги! Затова се опитвай сама да размишляваш върху проблема, да го оглеждаш от различните страни и нещо, което много ми помогна - винаги се опитвай да се поставиш обективно на мястото на другия. Може да не ти харесват изводите, до които стигаш, но пренебрегвайки личните си усещания за нещата, виждаш по-ясно ситуацията.
Ако комуникацията по време на конфликт виждаш, че е проблем, прочети малко статии по въпроса. Опитай се да осмислиш какво пише в тях и как можеш да започнеш да водиш пълноценни спорове, вместо просто да мрънкаш, че нещо не ти харесва. Мисля, че по-лесно ще започнете да се разбирате.
Отделно обмисли живеенето заедно. Всички искаме да живеем в хубав дом, но понякога изграждането му отнема време. Не ми се струва, че модерният дом е по-важен от хубавата връзка. Не може ли с един козметичен ремонт да се пооправи апартаментът? Много хубаво чувство е да градиш нещо с човека до себе си. Вече не го усещаш "негово", а "наше". Относно разходите - в такива моменти лъсва цялото отношение на човека до теб. Ако не изкарваш много пари, но човекът до теб не ти го натяква, а те подкрепя в развитието ти, то ще знаеш, че човекът си заслужава. Ако видиш кофти отношение (в смисъл да ти натяква, че не изкарваш достатъчно и по тази причина трябва да търпиш глупостите му), от рано ще разбереш що за стока е.

Дрън- дрън.

Еми тогава да пият ред бул и да будуват, като са им такива стандартите. И да чакат милото да се наиграе, вместо да се прояви като кавалер.

Да, наистина, то е голяма мъка да спреш да гуляеш. Направо изконна нужда на всеки организъм да осъмне на купон.

А, стига се изхвърля и ти!
Като си от тия, които не могат да издържат до късно поне веднъж в седмицата, просто не отиваш да разваляш кефа на компанията.
Особено като знаеш, че това са хора, които си правят сбирките по едикакъв си начин и остават до едиколкоси часа.

Зорлем драпаш на човека да му писне от лигавните ти и следващия път да не стане дори от стола като си тръгваш, че да схванеш какво е липса на кавалерство.

Не мога да разбера тия кифленски похвати защо ги препоръчваш, като знаеш че до нищо хубаво не водят?
Или отново се забавляваш на чужд задник?

Е колко е трудно на 20 и няколко да се осъмне с приятели и пиене...
Тя пак си осъмва, ама ядосана вкъщи и сама, и докато го чака подготвя речи за когато се прибере той. 

Че на мен и до днес ми се случва от време на време да осъмна с пиене под ръка, само дето, за разлика от гаджето на Анонимната, осъмвам сама пред компютъра, вместо в приятелска компания. Така сме ние – домошарите.

Как да не водят до нищо хубаво: водят до бързо и качествено късане с неподходящи мъже, които ще ти късат нервичките после,щото са купонджии и по живота.

Или водят до бързо и качествено скъсване с кифлата, която не спира да мрънка и да тропа с краче за щяло и нещяло.

Важното е, че и двете страни са щастливи. Между другото, хубаво е да има компромиси, но след време натежават в една връзка. Дори много да обича човека, това момиче ще се почувства използвано някак.

Глупости, ако има някой, който ще се почувства използван, то ще е момчето- преустроил си е ежедневието така, че по 6 дни в седмицата да е с нея, грижи се, кавалерства, учи и работи на две места.............а отсреща му чупят стойки защо бил излязъл една вечер да разпусне с приятели и не е хукнал да се прибира, когато са му заповядали.

Все повече ми натежава съмнението, че реалния и виртуално представения ти тук, живот, се разминават драстично.

Ами той сега си ги казва тези неща без частта с детето. Че даже почти точните думи си нацелила  
Той още на втората седмица от връзката ни ми каза, че ме обича и на втория месец ми предложи да заживеем заедно, аз тогава дори не работех, мисля. Стори ми се рано и му отказах.
Има нещо, което ме тревожи и това е, че като сме си говорили за това как искаме да се развият евентуално отношенията ни има леко разминаване. И двамата искаме да си имаме семейство, но той не иска да се жени... смята, че това го връзва и му ограничаа свободата. Аз пък смятам, че е естествен ход в дадена връзка. Не виждам как ако си има семейство и не е женен ще го връзва по-малко от това да си има семейство и да е женен. За мен задълженията и отговорностите са си същите ако имаш дете и си във връзка с майка му. После ми казва... може и да си променя мнението - не се знае.  
Другото, което ме тревожи е, че той не е особено сексуален. Не, че аз съм, веднъж или два пъти в седмицата  е окей за мен. Но много пъти заради натовареното му ежедневие и 3-те часа сън, поради преумора не правим нищо... изморен е, не му става. Дори сутрешна ерекция няма винаги. Другият проблем е, че откакто съм с него имам проблеми с гъбичките и мине се не мине месец два и се появяват и пак не можем да правим. За тази година и половина заедно сме правили секс изллючително малко пъти. А, дори като сме правили мен ме боли, понеже е надарен, не успява да ме предразположи, малко е неинициативен и непохватен. Рядко ни се е получавало прилично. Много пъти след секс съм протъркана, боли ме и даже съм подута отдолу. Още в началото на връзката ни исках да сложа край заради това разминаване, защото с предишния ми приятел имахме много хубав интимен живот, чувствах се желана, красива, бях задоволена, пробвахме различни неща. А, сега не можем всяка поза, защото той е непохватен, в други пози ме боли... като му казах, че смятам, че е добре да се разделим той се разплака и каза че ще оправи всичко, ще се старае. С доста усилия се научи поне да ми докарва клиторен оргазъм, но е заучено... а на бившия му идваше отвътре и опитваше различни начини да ме задоволи без аз да му казвам винаги какво да прави. И това ми тежи доста. Като тръгнем да правим секс изпадам в истерия, защото знам, че пак няма да се получи, пак ще ме боли... няколко пъти като сме пробвали и му е спадал. Работата е там, че на него това не му тежи или поне не личи да му тежи. Той няма интерес към жени, към секс - само работа му е в главата. На него не му е цел да си има семейство - иска го, но не на всяка цена.
Друго, което ме притеснява е, че е инертен и няма никакви други интереси освен научната работа и книгите. Нито коли, нито пари, нито дрехи го интересуват, нито нищо... За ремонта се съмнявам скоро да се хване да го прави, даже аз ако му кажа "хайде" той ще си намери 1000 причини за това, че сега няма да може. Е, той наистина не може на този етап предвид "работното" му време. Седя една година с неработеща лампа, още толкова с наполовина откачен корниз. Не му се занимава с тия неща. Да чисти също е губене на време, не му прави впечатление мръсотията по пода, само ако два месеца не е чистил по някое време му прави впечатление та вземе че изчисти. По едно време ме беше гнус да отида до тоалетната, но откакто му го казах поне гледа нея да изчисти като знае, че ще идвам. Всичко е губене на време освен книгите, роднините и приятелите му.  Даже като сме били заедно цял ден и често на края на деня казва - и днеска нищо не направих. Т.е. че не е работил. Някак си ме кара да се чувствам сякаш му преча да работи, преча му да се вижда с приятели... като цяло съм една голяма пречка.
Като ходя у тях гледам да забърша поне прах, печката, мивката, хладилника, защото той това не го прави никога  
Скъса ми нервите, за това че не си харесва работата, денонощно ми мрънкаше и се оплакваше, а не я сменя. Всеки път все за едно и също се оплаква и нито се опитва да го промени, нито да го приеме щом няма да го променя.
Но пък ми купи лекарства като не бях добре, идваше с мен на лекар, търпелив е, честен е, коректен е, като не мога да правя секс не ми мрънка, че иска, не ме натиска за нищо, не се опитва да ме променя, приема ме такава, каквато съм, държи се добре  с мен, наистина прекарва повечето си свободно време с мен и правим това което на мен ми е приятно, просто не мисля, че съм съвсем на първо място, а съм сред приоритетите - работа, роднини и приятели. Май аз се нареждам на второ място след работата. Докато той за мен  е на първо...

И бтв не се виждаме 6 дни в седмицата, виждаме се през ден или два за по 3-4 часа. Рядко сме заедно всеки ден. Приспиваме заедно веднъж или два пъти седмично. Рядко прекарваме цял ден заедно. Най-много от обяд до последното метро събота или неделя. Или приспиване, но с ранно ставане, нещо от сорта на 6-7 сутринта.

Явно имате много по-сериозни проблеми, обаче стигна до този извод като започна от някакво глупаво обаждане от бивша. Вместо да се хващаш за такива дребни неща помисли върху сериозните ви различия.