Копромисите са вид приспособяване към странностите или както там решиш да наречеш различията на другия.
Когато си свикнал 35 години да се съобразяваш само със собствените си щения и да се грижиш само за собствения си комфорт, е много по- трудно да допуснеш на равни начала с теб, някой друг.
Хората, които живеят сами до тази възраст го разбират и не случайно трудно се решават на съжителство.
А, професията си я решаваш, не я намираш, още когато кандидатстваш във ВУЗ.
Затова не виждам особен смисъл да " градиш кариера" , оставяйки личния живот в застой още 10 години след като завършиш, при положение, че си наясно с възможностите си и тези за ставане на съдружник, например.
И когато вече си научил много или почти всичко в сферата, в която работиш, да се чудиш как хем мъж да си намериш, хем дете да родиш, хем да не те заменят с някоя на 25 нахъсана да гради кариера..............
Не е задължително кариера и личен живот да са строго обвързани едно с друго.
Никога дори не съм го очаквала, напоследък като чета тук там и осъзнавам колко хора са получили жилища, коли, пари от роднини наготово...