?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 855 128
  • 20 915
# 7 455
И аз бях шокирана. При мен въпросът е по-скоро принципен. Но се изненадах колко хора, които дори изглеждаха по-зле материално, буквално подариха апартаменти на децата си.

Абсурт, ми то твоето си е жива помощ. При мен помощта е била най-вече за образование, плюс едни години, в които живеех при родителите си. Но не са си правили планове да ми подаряват апартаменти и коли. А в първия ми брак общо взето сами си бяхме събрали пари като за първоначална вноска.
Виж целия пост
# 7 456
Не съм от получавалите помощ с жилище, пари за образование или гледане на деца.
Гордея се с факта, че всичко съм постигнала сама ведно с мм.

Не очаквам да имам наследства. Надявам се майка ми да живее още много години и да успее и да се забавлява.

Говорими сме си с мм, че бихме подпомогнали детето с имот и обучение за да има улеснен живот.
Виж целия пост
# 7 457
То ако са ти помогнали, не значи, че не може пак да имаш високи постижения. Просто почваш от по-горно стъпало, а докъде ще стигнеш пак си зависи от лични качества. Дори може да се каже, че е вид инвестиция. Аз пък с ръка на сърцето си признавам, че ако трябваше да разчитам само на свои сили, нямаше да стигна далеч. Но виж от стъпалцето, откъдето тръгвам, си намерих някакъв път. Но ако трябваше да е от нулата...ами щях да се сдухам, честно казано. И вторият ми мъж ми помага и подкрепя, за да не мисля за битовизми от нулата и да не трябва да драпам прекалено много.
Виж целия пост
# 7 458
Имам нужда от съвет, момичета.

На 35+ съм и напоследък зачестиха да ми пишат на мейла някакви древни бивши. Някои се пробват дали ще ги огрее (няма), един ми поиска прошка за нещо, станало преди над 15 години (ок, приема се и чао), обаче има един упоритко, който ми пише вече 15 години и истински ми лази по нервите. При последните разменени мейли преди 1-2 години му драснах едно изключително злобно писмо и се надявах с това да приключим. Преди няколко дена пак ми е писал да ми кажел здравей. Ей, издивях! В труден житейски период съм и всичко ме дразни. Причината да ме дразни конкретно този човек толкова не са някакви останали чувства, а че ми напомня каква невероятна идиотка съм била въобще да се занимавам с подобен субект. Изпадам в състояние на силен гняв към по-младото си аз, направо непростима ми е тъпотията, в която бях затънала. Сега просто ме напира да му върна един отвратителен отговор, но явно на него такива не му действат. Според мен не иска нищо конкретно от мен, просто суета и самота го карат все да напомня за съществуването си и да проверява, дали го помня. Блокирала му бях предишните мейл адреси, сега ми е писал от нов.

Съвети? Опциите за мен са мълчание (и блок), любезно "върви на майната си" (пожелавам ти всичко най-хубаво) и нелюбезно в стил "писна ми от чекиджии".
Виж целия пост
# 7 459
Ако не те кефят гласовете от миналото, защо не ги блокираш, а го мислиш и се терзаеш?
Виж целия пост
# 7 460
Ако не те кефят гласовете от миналото, защо не ги блокираш, а го мислиш и се терзаеш?

На този конкретно 4-5 мейла съм блокирала вече. Сериозно се замислям да си закрия мейла, той няма друг контакт. Не се терзая точно, а ме е яд. На себе си. Confused Напомня ми неща, които искам да забравя.
Виж целия пост
# 7 461
Ами като ти напира - върни му отвратителния отговор, вместо да се самоизяждаш. След което го блокирай, за да не започне да ти връща и да стане надприказване. Забравянето е въпрос на време.

Наскоро прочетох във ФБ следното:
"Убий простака с лопата - той от мълчание не разбира"
Виж целия пост
# 7 462
Блок, игнор и това е.
Виж целия пост
# 7 463
И най-големият досадник ще се обезкуражи ако спреш да му обръщаш внимание. Дори и злобен, отговорът е вид внимание и така само го поощряваш да поддържа контакти, просто не го отразявай, не му чети мейлите и по никакъв начин не показвай, че се интересуваш от него. Разбирам и озлоблението ти към него заради това, че смяташ по-младото си аз за глупачка, но всички сме така, не знам дори за една жена, която да не се срамува от някой подобен образ в миналото си, всички имаме по един идиот, за когото си казваме "как можах".
Виж целия пост
# 7 464
Имам нужда от съвет, момичета.

Скрит текст:
На 35+ съм и напоследък зачестиха да ми пишат на мейла някакви древни бивши. Някои се пробват дали ще ги огрее (няма), един ми поиска прошка за нещо, станало преди над 15 години (ок, приема се и чао), обаче има един упоритко, който ми пише вече 15 години и истински ми лази по нервите. При последните разменени мейли преди 1-2 години му драснах едно изключително злобно писмо и се надявах с това да приключим. Преди няколко дена пак ми е писал да ми кажел здравей. Ей, издивях! В труден житейски период съм и всичко ме дразни. Причината да ме дразни конкретно този човек толкова не са някакви останали чувства, а че ми напомня каква невероятна идиотка съм била въобще да се занимавам с подобен субект. Изпадам в състояние на силен гняв към по-младото си аз, направо непростима ми е тъпотията, в която бях затънала. Сега просто ме напира да му върна един отвратителен отговор, но явно на него такива не му действат. Според мен не иска нищо конкретно от мен, просто суета и самота го карат все да напомня за съществуването си и да проверява, дали го помня. Блокирала му бях предишните мейл адреси, сега ми е писал от нов.
Съвети? Опциите за мен са мълчание (и блок), любезно "върви на майната си" (пожелавам ти всичко най-хубаво) и нелюбезно в стил "писна ми от чекиджии".
Аз лично въобще няма да го отразя.
Дори намек няма да има, че съществувам.....
А ако има по-нататъшни имейли, въобще няма да ги чета, трия директно.

Виж целия пост
# 7 465
Според мен никаква реакция е по-добра и от най-гадната, когато искаш да разкараш някого. И най-гадната реакция си е реакция и за него означава, че все още му обръщаш внимание. На твое място не бих го отразила и бих закрила мейла, след като е толкова тъп и упорит, че пише от различни мейли. Ако пък имаш нерви, остави мейла, като никога не му отговаряш.
Виж целия пост
# 7 466
Тя вече е набрала скорост, дори и да не реагира - вътрешно се самоизяжда.
Виж целия пост
# 7 467
Значи въпросният субект още я вълнува, а иначе може и друго да твърди.
Виж целия пост
# 7 468
Мисля да ви послушам и да не отговарям. Излях си гнева в едно кратко писмо, което няма да изпратя. Доста ме отрезвяват мненията ви, прави сте, че мълчанието е най-лошият за него отговор. Благодаря ви.
Виж целия пост
# 7 469
Да ти пише някакъв тъпанар по имейла даже не се доближава до графата "лазене по нерви" и тормоз и т.н.
Не е нормално да изпитваш толкова силни негативни емоции към неща, станали толкова отдавна. Не бичувай по-младата си версия, минало и заминало е. Въпросът е дали си си научила уроците.
И да, звучи изтъркано, но най-добрата политика е мълчанието. Такива хора живеят заради вниманието - може да е злобен имейл, пълен с обиди, но тях пак ще ги зарадва, защото показваш, че ти пука.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия