?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 855 128
  • 20 915
# 8 025
Щом се е стигнало до мисли за самоубийство, единственият полезен съвет е - при ограничени средства - посещение при психиатър; при нормални средства - психиатър+психолог (идеалната комбинация).

Разходки, общуване с природата, весели книжки и филми помагат при по-леки състояния.
Да.     Peace
Аз ненапразно писах, че въпреки "по-леката" ми форма (нямах самоубийствени мисли) не успях да мина без психолог.
Останалото е спомагателна терапия и "план" занапред.

Новините навсякъде по света са тенденциозно такива.То няма и как да е другояче:кой би се    ooooh!   от "Пенка днес беше щастлива, защото й повишиха заплатата!" или подобни.Новините са за шок, стрес, рейтинг...никой не се вълнува от душевното здраве на "приемателя".
Е, мен пък не ме вълнуват ни шоковете им, ни рейтингите им, ни нищо.Да плашат гаргите.   Laughing
Виж целия пост
# 8 026
В България във всички футболни отбори се толерират не талантливите, а синчетата на някого, и под "толерират" нямам предвид само описаното по-горе поведение с неподаване, но и включването в мачове и изобщо израстването като футболист. . .

Така че аз лично бих наблюдавала по време на тренировка колко време треньорът е на терен и къде гледа по време на подаванията. Даже бих го записала на видео. И после, със събраните доказателства: разговор с него насаме. Ако не чува и не вижда при разговора - смяна на отбора.

Ако това е така, то правилният съвет е "запиши го на друг спорт", защото и в новия отбор ще е същото, нали все за България говорим Wink Освен ако по случайност детето не е нечие синче.
Повечето деца не тренират, за да станат спортисти, а заради движението и модата, така че е въпрос на време да се откажат от тренировките и да поискат нещо друго. За 11-годишен говорим, колко точно сериозно ще се занимава с футбол?

Сериозният съвет би бил:"Ако настина детето ти е талантливо, запиши го в школата за деца на Барселона". Изобщо не се шегувам. Там такива нечестнотии не минават на треньорите.


А по темата " За 11-годишен говорим, колко точно сериозно ще се занимава с футбол?", вече веднъж дадох съвет (и пари назаем) на съседско семейство детето им да замине с фолклорен танцов състав за Франция, за да не тренира  футбол. Съседчето беше 2 години по-малко от мен, а аз съм само една година по-малка от Стоичков, и всичките сме от Пловдив. Та не се знае на кой къде му е късмета, можело е моето съседче да е втори Стоичков...
Виж целия пост
# 8 027
В България във всички футболни отбори се толерират не талантливите, а синчетата на някого, и под "толерират" нямам предвид само описаното по-горе поведение с неподаване, но и включването в мачове и изобщо израстването като футболист. . .

Така че аз лично бих наблюдавала по време на тренировка колко време треньорът е на терен и къде гледа по време на подаванията. Даже бих го записала на видео. И после, със събраните доказателства: разговор с него насаме. Ако не чува и не вижда при разговора - смяна на отбора.

Ако това е така, то правилният съвет е "запиши го на друг спорт", защото и в новия отбор ще е същото, нали все за България говорим Wink Освен ако по случайност детето не е нечие синче.
Повечето деца не тренират, за да станат спортисти, а заради движението и модата, така че е въпрос на време да се откажат от тренировките и да поискат нещо друго. За 11-годишен говорим, колко точно сериозно ще се занимава с футбол?

Сериозният съвет би бил:"Ако настина детето ти е талантливо, запиши го в школата за деца на Барселона". Изобщо не се шегувам. Там такива нечестнотии не минават на треньорите.


А по темата " За 11-годишен говорим, колко точно сериозно ще се занимава с футбол?", вече веднъж дадох съвет (и пари назаем) на съседско семейство детето им да замине с фолклорен танцов състав за Франция, за да не тренира  футбол. Съседчето беше 2 години по-малко от мен, а аз съм само една година по-малка от Стоичков, и всичките сме от Пловдив. Та не се знае на кой къде му е късмета, можело е моето съседче да е втори Стоичков...


Благодаря. За смяна на спорта не може да говорим, защото той обича футбол. Нямам представа колко сериозно ще се занимава с футбол. Сега играе с голямо желание, тренира от предучилищна възраст и е пропускал тренировка само ако сме на почивка. За по нататък не знам. За мен по важно е да се справя добре в училище и да получи добро образование. Но аз съм му майка и трябва да му помагам в такива ситуации, за да може да се справя след това когато е сам.
 Благодаря Sharky* за информацията за школата на Барселона. Аз открих само статии , дали има сайт тази школа.    Може би ще бъде интересно и полезно да я посети. А ще бъде и стимул  да учи по усърдно английски
Виж целия пост
# 8 028
https://www.fcbarcelona.com/football/mens-academy/news/2016-2017 … best-seasons-ever

Мисля, че фондацията на Бербатов също организираше нещо.

Само да не си помислите, че разбирам от футбол, децата на наши семейни прители от чужбина бяха това лято на школа там. Но мисля, че имат и целогодишна детска школа, това е "законово" изискване към всички отбори от ШЛ.
Виж целия пост
# 8 029
https://www.fcbarcelona.com/football/mens-academy/news/2016-2017 … best-seasons-ever

Мисля, че фондацията на Бербатов също организираше нещо.

Само да не си помислите, че разбирам от футбол, децата на наши семейни прители от чужбина бяха това лято на школа там. Но мисля, че имат и целогодишна детска школа, това е "законово" изискване към всички отбори от ШЛ.

Благодаря. Аз прочетох статии, че втора година в България се провежда лагер от школата на- Барселона. Тази година е бил в Царско село от 19-25 юни. Децата са в групи по 12 . За три групи т.е 36 деца има по един треньор от Барселона и 2 помощници от България. Но нямаше информация за условията за прием в лагера  и цена
Виж целия пост
# 8 030
Към хилядарка вървеше удоволствието за този лагер. За целогодишни тринировки към Барса, ще трябва да скокнете до Испания.
Виж целия пост
# 8 031
Към хилядарка вървеше удоволствието за този лагер. За целогодишни тринировки към Барса, ще трябва да скокнете до Испания.

За 1 седмица - хилядарка  Sad newsm78 супер
Сега намерих това
За лагера който се организира в  България  -''Таксата за участие е 450 евро''
и това В Гърция в лагерите на ''Барселона'' организирани в Солун и Атина таксата е 285 евро.

А лагера в Испания е 3000 лева
Виж целия пост
# 8 032
Не разбирам репликата към мен - асолютно права си, Човече. Искам да дам полезни съвети на Анонимните от темата.
Имах предвид това, че бг журналистите ни депресират, поне така разбрах цитираното.

Моят съвет към самотната е да започне да намира смисъл в малките неща, да си намери хоби, което се практикува с други хора и така ще намери приятели.
И да си пусне едни хормони на щитовидната.
Виж целия пост
# 8 033
Благодаря. Аз прочетох статии, че втора година в България се провежда лагер от школата на- Барселона. Тази година е бил в Царско село от 19-25 юни. Децата са в групи по 12 . За три групи т.е 36 деца има по един треньор от Барселона и 2 помощници от България. Но нямаше информация за условията за прием в лагера  и цена

Близо 1000 лв беше за 3 или 4 лагера през годината (през няколко месеца по 3 дни). Децата може да посетят само един лагер, цената на който съответно е около 250 лв. Само това помня от брошурата, която получихме. Иначе от познати съм чувала, че в Германия почти всички клубове от Бундеслигата организират летни школи, но местата се запълват още през февруари.
Виж целия пост
# 8 034
Здравейте... не знам дали искам съвет, по-скоро искам да си излея мъката. Не смея на никого да кажа, защото чувствам, че е нередно да се чувствам така. Работата е там, че не мога да преживея бившото ми гадже. Разделихме се преди 2 години, не поддържаме никаква връзка, имам си приятел в момента, но не мога и не мога да спра да се сещам, някой път и плача... Не искам да си общуваме отново, ясно ми е, че всичко е отдавна отминало, той си има приятелка, не искам да му развалям връзката или да създавам драми... Просто искам да ми мине, писна ми да се чувствам така, какво ли не направих, за да забравя...  newsm45
Виж целия пост
# 8 035
Здравейте... не знам дали искам съвет, по-скоро искам да си излея мъката. Не смея на никого да кажа, защото чувствам, че е нередно да се чувствам така. Работата е там, че не мога да преживея бившото ми гадже. Разделихме се преди 2 години, не поддържаме никаква връзка, имам си приятел в момента, но не мога и не мога да спра да се сещам, някой път и плача... Не искам да си общуваме отново, ясно ми е, че всичко е отдавна отминало, той си има приятелка, не искам да му развалям връзката или да създавам драми... Просто искам да ми мине, писна ми да се чувствам така, какво ли не направих, за да забравя...  newsm45
Ще ти мине, когато срещнеш човек в който да се влюбиш и да заобичаш. Към сегашния си приятел явно нямаш такива чувства и си на ниво харесване само.
Виж целия пост
# 8 036
А по каква причина се разделихте?
Виж целия пост
# 8 037
И аз съм така към бившия. Много ме изигра. Още не мога да разбера от любов ли е, или от нараненото ми его, но има моменти, в които направо ме свива сърцето, като се сетя за него. Не поддържаме връзка, нямам и намерение. И да поиска, няма да бъда пак с него, но все още ми е криво. Все пак е по-добре от преди няколко месеца, тъй че време трябва и това е.
Виж целия пост
# 8 038
Здравейте... не знам дали искам съвет, по-скоро искам да си излея мъката. Не смея на никого да кажа, защото чувствам, че е нередно да се чувствам така. Работата е там, че не мога да преживея бившото ми гадже. Разделихме се преди 2 години, не поддържаме никаква връзка, имам си приятел в момента, но не мога и не мога да спра да се сещам, някой път и плача... Не искам да си общуваме отново, ясно ми е, че всичко е отдавна отминало, той си има приятелка, не искам да му развалям връзката или да създавам драми... Просто искам да ми мине, писна ми да се чувствам така, какво ли не направих, за да забравя...  newsm45

А сегашната ти връзка хубава ли е? Може би не вървят нещата и затова си спомняш за миналата, и то само хубавите аспекти?
Виж целия пост
# 8 039
Не знам дали това ще те успокои, но има и други като теб. Аз съм така. 5 години обичах и бях с един човек, с когото се разделихме преди година точно. Еми, неспособна съм дори да погледна друг мъж, обичам си го, страдам си и това е. Болно ми е, кога по-малко, кога повече, но не отминава. Не контактувам с него. Не мога да си го причиня, но това не ми пречи да го обичам. Просто без него животът е празен. Поне за мен. Така че, не си сама. Хората по-различен начин преживяваме разделите с хората, които сме обичали независимо дали са го заслужавали или не.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия