?Въпроси всякакви за СО?

Като чета такива истории, ми става много тъжно...

Разделихме се поради несъвместимост на характерите, бяхме много неравнопоставени и също така аз не оценявах нещата, които правеше за мен. Накрая се измори от постоянните караници и ме изостави. Много тежко го изживях. Той почти веднага си намери нова приятелка, което ми разби сърцето отново.  След няколко месеца срещнах сегашния ми приятел, влюбих се, чувствах се щастлива... но не престанах да си поплаквам от време на време, да ги сравнявам непрекъснато в ума си и да се питам какво би било ако бяхме още заедно... мислих си, че с времето ще ми мине, но вече 2 години минаха, а на мен още ми се свива сърцето. Не знам дали върви сегашната връзка, някой път се караме доста кофти, но с бившия се карахме още повече. Иначе се разбираме през по-голямата част от времето и се обичаме. Определено си пасваме повече като характери и разбирания за живота. Чувствам се толкова гузно спрямо него, че плача за друг и че ги сравнявам. Направо се мразя и се чудя какво сбъркано има в мене, че никога не мога да оценя това, което имам.

Различно време им трябва на хората, за да преодолеят сърдечните болежки. Мисля, че с времето ще ти мине. За себе си съм открила, че от изключително значение са две неща - липсата на контакт (дори и виртуален, т.е. да не дебна онлайн, да не гледам снимки) и значението, което отдавам на случилото се.

Какво имам предвид под второто - начинът, по който определяш една история, думите, с които я описваш, спомагат или забавят възстановяването. Ако сложиш на бившия етикети като голяма любов, незабравим, нещо безценно, което си изпуснала по своя вина, все ще се завръщаш в мислите си.

Ако обаче пренапишеш тази "митология" с (примерно): "не бяхме един за друг", "нищо нямаше да се получи", "все се карахме, нямаше да издържа дълго така", "толкова му пукаше за мен, че веднага си намери заместителка", "не е било писано", "ще срещна и аз своята любов, щом той е в миналото, значи не е той", си отваряш път напред. Всеки път, когато мисълта ти тръгне в посока бившия, кротко си казваш, че той не е бил за теб и се разсейваш с нещо приятно. Не знам какво ти провокира "плач-сесиите", но или избягвай спусъка, или веднага си намери занимание - кратка разходка или нещо подобно.

Останалото е просто търпение и увереност, че с времето ще мине и тази болка. Това е практичният подход. Ако си романтичен човек, ще е по-трудно...

Ако наистина вярваш, че имаш проблем с това, а не ти е набито в главата от бившия, ето ти област, върху която трябва да поработиш.

Акълът ти си прави шеги.
1. Той те е оставил, това допуска малка вероятност ти да не си осъзнала връзката като приключила. (Тогава, не сега)
2. Връщаш се само към хубавите моменти. Така е устроена психиката ни в повечето случаи и се самонавиваш.

П.П. Знам, че вероятно го осъзнаваш, но не е честно спрямо новия ти приятел.

qrye, права си, сложила съм му етикет - незабравимия, идеалния и това много ми пречи. Бяхме си първа голяма любов, първи в много отношения. Сантиментална личност съм, романтична. Другото е, че изпитвам ужасна вина, че заради мен сме се разделили, че не съм се държала достатъчно добре с него, за да остане. Че съм била заменена с лека ръка трудно го приех, даже май още не мога да го приема... срамувам се пред всички общи познати, чувствам се като зарязаната, смотанячката... защото той толкова показно изтипоса във фейсбук чрез снимки, че сме се разделили и че е с ново момиче. Беше много унизително и болезнено. Но въпреки това, смятам, че едва ли не - съм си го заслужила...

Знам, че най-вероятно го идеализирам в момента, умът ми си прави шегички, обърква ме, вече не знам кое е истинско и кое не. Преценката ми е пълен бълвоч. Много се самоизяждам, на никого не съм споделяла, защото знам как звучи, колко е нечестно и гадно от моя страна. И не искам да е така. От всичко най-много искам да се отърва от тези си чувства и да съм на чисто най-накрая. Никога не бих потърсила бившия, никога не бих действала зад гърба на приятеля ми, не бих му изневерила или нещо подобно. Но чрез мислите си съм не по-малко некоректна спрямо него и не искам да е така...

Когато се разделяхте, бившият ти "намекваше" ли, че заради теб сте се рсзделили и подобни неща? Или в караниците ви, че не се държиш, както трябва и ще го загубиш?
Ще кажа защо питам.
Обикновено човек стига до твоите изводи бавно и мъчително, когато го прави сам, а не с помощ и не ги вербализира по този начин, дори да се разяжда отвътре и да осъзнава какво е сторил, егото ни (не болно его) не позволява да сме 100% сигурни, че ние сме виновни.
Твоето звучи като насаждано, че не си била послушка и сега го рецитираш буквално.

П.П. Знам, че много хора няма да са съгласни, но за мен колко бързо си хващаш друг/а също е критерий (когато става дума за връзка, не просто за секс).
Има я частта с изстрадването преди края на връзката, аз също съм я имала, но ми отне повечко време, докато се впусна в нова.

Разделили сте се, защото не сте били един за друг. Може да избереш между двете - и двамата сте виновни или че никой не е виновен, така се е случило. Ето това може би е източникът на болката - самообвиненията, вината. Изключително ме съмнява, че само ти си виновна, за любов и раздяла - все участват двама.

Колко бързо те е заменил приблизително? За такива бързи замени все съм с подозрение, че или е ставало нещо още преди раздялата, или че съвсем не подбира или пък отмъщава... Това с показността също оставя впечатление за опити да те уязви. От така описаните неща сякаш нямаш за какво да съжаляваш... 

Наистина го идеализираш.
Защо не си спомниш нещата, които не са ти харесвали в него- като реакции на твои думи и действия, с които си била просто себе си, а той не е харесвал и не е приемал?
Защо си мислиш, че ако си правила винаги каквото е искал, е щял да остане с теб?
И как се виждаш, пречупена по негов модел?

Ако престанеш да си спомняш само хубавите неща, а извадиш на повърхността нещата, заради които не си се " държала достатъчно добре", ще се приземиш.

Колко скоро след раздялата - малко повече от месец - поне аз тогава разбрах. И наистина имах чувството, че се опитва да ме нарани, знаеше, че страдам все още, че ще видя и въпреки това го направи. Сякаш наистина си отмъщаваше. Но те все още са заедно с това момиче, така че явно си е бил влюбен още тогава.

 The Catcher in the Rye това, което казваш е така - казвал ми ги е тези неща. Но мисля, че е бил прав. Аз наистина на моменти съм много трудна - избухлива, емоционална. Не всеки би могъл да ме изтърпи. Сегашният ми приятел също ми го е казвал, но някак си повече ме разбира въпреки това и даже повечето от избухванията ми ги приема с чувство за хумор, минава ми бързо и го обръщаме на закачка.

  absurT, права си. Може би дори да се бях държала по друг начин пак щяхме рано или късно да се разделим... Но можеше и да сме заедно. Това ме измъчва, какво е могло да бъде и се чувствам, сякаш аз съм съсипала този шанс.

Като цяло смятам, че е възможно да имам проблем с чувството за вина, защото го изпитвам постоянно за всякакви неща.

Не го идеализирай чак толкова, накарай себе си да си спомниш и караниците и лошите моменти. Опитай се да си спомниш как си се чувствала тогава и ги сравни с караниците със сегашния ти приятел, сама казваш, че са по-редки, а и той ги приема с чувство за хумор. Този паралел е в полза на сегашния, нали?

Месец?
Или е решил да си отмъщава и да те нарани (а закакъв дявол обичаш такъв идиот), Или е имал нещо с нея паралелно с теб (и отново за какъв дявол обичаш такъв идиот). Моят бивш се влюби  в друга, разделихме се, но те реално започнаха връзка около половин година след раздялата ни.
Имам усещането, че ти е набил в главата как е правил всичко за теб, как е най-най, а ти си там долу, насадил ти е чувство за вина и това много ти пречи. И много ще ти пречи в живота, ако не се справиш с това.

И аз в кюпа наранените. Та,моята история е подобна на горното момиче. 3 години с един човек,който се оказа долен лъжец и манипулатор. Разделихме се през април месец тази година след поредните признания от негова страна,че ми е изневерявал и крил неща,които са се случили през първата година на нашата връзка,което ме заболя най-много. Също това същество,когато аз се опитвах да разкрепим връзката някак си,той ме остави и си намери нова приятелка зад гърба ми,която след седмица стана бивша и си дойде уж при мен. Аз това нещо го видях на втория ден,защото му имам паролата на фейсбук акаунта,ние го използвахме двамата и той имаше моята също. Бях му се разсърдила за нещо дребно,защото бях много стресирана,но той ме познава и знае,че ще ми мине след ден максимум. Неговата приятелка ми писа за него,защото той й разказал за мен всичко. Стана ми много болно как съм го оставила за ден,а той си е намерил нова и се хвали пред приятелите си с нея и колко по-добра била от мен. Аз не съм идеална,но всичко правех за него през тези 3 години. Роднините ми не го одобряваха,но аз си държах на връзката с него и го обичах.
Тогава не ми издържаха нервите и просто го зарязах. Седмица след това му писах роман колко съм наранена,а той ми обясняваше как не съм го била заслужавала.Момичето беше зарязано,защото той искал да ме накара само да ревнувам и много я болеше. Разбирам я много добре. Въпреки всичко,аз бях готова да си го  взема обратно,защото наистина го обичах и мислех,че ще сме заедно дълго време. Това не се случи.
Юни месец ми писа и ме пита как съм. Казах,че имам приятел,въпреки че нямах сериозен приятел,а само си пишех с някого. Той после не ми отговори. Вече е септември и ме боли всичко,въпреки че няколко месеца минаха. Много ме боли. Плаках много и се опитвах да си намеря някой друг,но не мога да го забравя. Той ми беше най-добрият приятел преди да ми стане гадже. И аз не съм перфектна,но по неговото обяснение изневерите са били само за една нощ и само мен обичал и съм била първата му любов. Не знам как ще го преживея. Звучи много детинско,но това ми беше първият сериозен приятел. Това е първият човек,който съм обичала толкова много.

Не мога да разбера как може да ви боли и да страдате за мъже, които така постъпват с вас. Страда се за качествени хора. Продължавате напред и това е.

След време ще осъзнаеш, че не си обичала него, а идеята да обичаш някого, да си имаш приятел като другите жени.
Да се вкопчваш в човек, който се отнася към теб като към парцал – това не е любов, а мазохизъм.
По-добре насочи чувствата си първо към себе си. Заобичай се и не позволявай повече да се отнасят така към теб. Чак тогава може да намериш човека, който ще те обича истински. Не се ли обичаш и уважаваш сама, все на такива боклуци ще попадаш.