?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 855 127
  • 20 915
# 8 850
Най-неприятното е, че дори самото забременяване, което по принцип е весела работа, явно няма да й подобри настроението. Щото то тия неща се правят с настроение- ако е по задължение...пълен сдух, не стига, че е явно чувствителна, ами и да я водят като добиче на заплождане.

Нищо чудно да се подтисне повече, когато безсънието й изцеди силите. Иначе може и да се "стегне", но никой не може да каже.

Общо взето раждането на дете изтрива доста илюзии и е голям шок. Как човек ще се събере наново- не е ясно. Тук се опасявам, че жената на всичкото отгоре няма да има адекватна подкрепа, в смисъл- ще я гледат критично под лупа, ще я подлудяват още повече, ще й казват- това е твой избор, гледай си го...

При мен първото дете изсмука много енергия, направо ми изцеди радостта от живота. Сега го осъзнавам. Та- трябва да се внимава. Тук фамилията ми е съмнителна, с тоя натиск...изглежда като сблъсък на чувствителен човек с дебелокожи кара-да-върви.
Виж целия пост
# 8 851
Според мен зависи колко тежки са тези състояния.
А притесненията дали ще е добър родител и в каква среда ще расте детето й ги има всеки човек, може и да не е от болестта ѝ.
Но и бащата трябва да е наясно с какво се наема. Ако е от тези, които бягат в другата стая и киснат в офиса, докато заспи бебето, нищо чудно тя да изпуши.

Лично аз никога не съм имала депресивни състояния, непоправим оптимист съм, но бременността ме скапа психически. Физически нищо не усетих, но в главата му беше пълна каша от страхове за медицински процедури. Като всичко мина и родих, натам вече всичко ми се видя песен, дори в моментите на безсъние.
Виж целия пост
# 8 852
Тук фамилията ми е съмнителна, с тоя натиск...изглежда като сблъсък на чувствителен човек с дебелокожи кара-да-върви.

Фамилията не прекалява, но е нетърпелива. Писах по-горе - 2 фамилии се затриват, защото и двамата са сами деца. Това допълнително нагнетява ситуацията. И от двете страни не са някакви простаци, доколкото мога да преценя, хора с добро образование и възпитание.
Виж целия пост
# 8 853
А какво става, ако депресията и тревожността се появят след забременяването? Всеки трети човек има епизоди на тревожност и депресия. Не е задължително да са наследствени и се преодоляват понякога.
Друг е въпросът, че една бременност и раждане могат да влошат нещата. Да поговори с психиатър и психолог.
Виж целия пост
# 8 854
Тук фамилията ми е съмнителна, с тоя натиск...изглежда като сблъсък на чувствителен човек с дебелокожи кара-да-върви.

Фамилията не прекалява, но е нетърпелива. Писах по-горе - 2 фамилии се затриват, защото и двамата са сами деца. Това допълнително нагнетява ситуацията. И от двете страни не са някакви простаци, доколкото мога да преценя, хора с добро образование и възпитание.

Ми като не са искали да се затриват, те що не са раждали повече деца навремето, ами сега натискат единствените...в случая може да са много хубави хора и пак да са токсични до зловещи.

(аз си имам бол деца, все някое ще се прежали да ми направи внуци, а което не иска- няма да ме боли толкова, ако не се размножи:)
Виж целия пост
# 8 855
Таткото е оптимист, според него щели да се справят и тя не била "толкова зле".

Ей това на мен не ми вдъхва много доверие. По бих била склонна, ако той смяташе, че да, положението сега не е зле, но има потенциал да стане много зле, затова аз се нагърбвам по този и този начин с бебето.
Защото сега ми се струва, че си мисли, че всичко ще е наред и жената просто няма да смее да се оплаче и ще затъва и затъва.
Колкото и да е прекрасно да имаш бебе, толкова и депресивно може да бъде, особено в началото, когато сте слепени един за друг и реално нямаш собствен живот. И ако за здравата жена това състояние минава, не знам как би се справила с него болна.

Пък това за затриването на семействата .... чудо голямо. Ще кажеш, че някой Айнщайн ще затрият, голяма драма.
Виж целия пост
# 8 856
Силен пълниш ми душата. Мисля точно като теб.
Виж целия пост
# 8 857
Ей това на мен не ми вдъхва много доверие. По бих била склонна, ако той смяташе, че да, положението сега не е зле, но има потенциал да стане много зле, затова аз се нагърбвам по този и този начин с бебето.
Защото сега ми се струва, че си мисли, че всичко ще е наред и жената просто няма да смее да се оплаче и ще затъва и затъва.
Колкото и да е прекрасно да имаш бебе, толкова и депресивно може да бъде, особено в началото, когато сте слепени един за друг и реално нямаш собствен живот. И ако за здравата жена това състояние минава, не знам как би се справила с него болна.

Пък това за затриването на семействата .... чудо голямо. Ще кажеш, че някой Айнщайн ще затрият, голяма драма.

Да, не вдъхва доверие. Пък и по принцип основната тежест пада върху майката, особено в началото. Peace

Не е до Айнщайн, за много хора децата/внуците са смисълът, да оставиш нещо след себе си. Разбира се, че е драма...
Виж целия пост
# 8 858
Навремето имах колежка с тежки депресивни състояния. Когато не беше в болнични по цял ден плачеше в работата. Мисля, че ги е получила при опити за второ дете. Иначе имаше едно дете - изгледаха го с помощта на бабите
Виж целия пост
# 8 859
И аз като Бърди - светна ми червената лампа при това изказване на мъжа й. Вероятно подценява проблема.

Другото, което се сещам е следродилната депресия. Аз самата такова нещо не съм имала и лично моето мнение  е, че е измислена глезотия, но това си е мое виждане. Не изключвам и вариант да не съм права. Та ако при нея двете неща се насложат, ще бъде чудо на чудесата, а таткото ще види откъде изгрява слънцето. Или може би той е силен и вилен понеже от двете страни по един комплект баби и дядовци има строени да помагат.
Виж целия пост
# 8 860
Чукай на дърво. Аз никога не съм имала следродилна депресия, но с раждането ми преди година бях на косъм, та никак не мисля, че е глезотия.
Виж целия пост
# 8 861
Скрит текст:
Ей това на мен не ми вдъхва много доверие. По бих била склонна, ако той смяташе, че да, положението сега не е зле, но има потенциал да стане много зле, затова аз се нагърбвам по този и този начин с бебето.
Защото сега ми се струва, че си мисли, че всичко ще е наред и жената просто няма да смее да се оплаче и ще затъва и затъва.
Колкото и да е прекрасно да имаш бебе, толкова и депресивно може да бъде, особено в началото, когато сте слепени един за друг и реално нямаш собствен живот. И ако за здравата жена това състояние минава, не знам как би се справила с него болна.

Пък това за затриването на семействата .... чудо голямо. Ще кажеш, че някой Айнщайн ще затрият, голяма драма.

Да, не вдъхва доверие. Пък и по принцип основната тежест пада върху майката, особено в началото. Peace
Не е до Айнщайн, за много хора децата/внуците са смисълът, да оставиш нещо след себе си. Разбира се, че е драма...
Ама, ако толкова са се притеснявали за скъпоценните си гени, що не са родили поне по 3-4-5 деца, та да си осигурят продължението на рода?!
Егати егоизма....родили по едно, колкото да се отчетат пред света, че и те "наред с другите", а пък сега тормозят другите.....Де, гьостерица!!!
Ще ми каже някой, че очаква аз да се жертвам, за да не се затрие златния му ген.....     fight  
Виж целия пост
# 8 862
За мен не бива да ражда. Раждането ще я направи още по-несигурна и лабилна. Още повече тя не го иска чисто емоционално, като идващо от нея желание и нагласа, а като някакво задължение. Бррр, това е доста потискащо и за човек без депресия. Следродилната депресия ще я смачка.

А роднините какви очаквания и искания имат, си е тяхна работа. Трябва да игнорира сигналите им за "време ти е, трябва дете". Да са раждали повече деца, ако искат на всяка цена наследници. И, не, това не е основание за драма и заклеймяване на някой човек.
Виж целия пост
# 8 863
Че е възможно да изпадне в още по-дълбока дупка с раждането на детето, възможно е, но още по-вероятно ми се струва на късни години да съжали, ако пък не е имала деца и пак депресия. Не всички, разбира се искат да имат и при някои това е осъзнат избор, но за какво осъзнато можем да говорим при нея в момента. Не виждам полезен ход и да има, и да няма според мен ще дойде момент, в който ще се почувства зле от избора си. Единственият й шанс е да работи върху себе си и да потърси помощ за преодоляване на тези състояния, докато е време.
Виж целия пост
# 8 864
Това е много интересна тема на разговор. Аз самата доста често изпадам в депресии, много съм тревожна също. Още от малка си мечтая за деца и семейство, но много често се замислям редно ли е да имам. Дали няма да е егоистично? Никога не съм си загърбвала задълженията заради това, че се чувствам зле, не съм пропускала работа и съм сигурна, че физически ще се грижа за детето добре. Моята депресия обикновено се изразява в апатия и тревожност, която попринцип тая в себе си. Но и ставам по-избухлива. Със сигурност това би се отразило на детето... Но и също така много ще го обичам. Не знам. Труден избор е и тези, които с лекота казват - аз не бих раждала в този случай -  не знаят просто какво е да останеш без деца, въпреки, че си ги искал.. защото те самите вече имат. И не знаят какво е да се чувстваш депресиран. Аз за себе си знам, че ако нямам деца, защото съм решила, че така трябва, бих била изключително нещастна... защото в сърцето си искам да имам.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия