?Въпроси всякакви за СО?

Ами, бил си е прав човекът да бъде ревнив и подозрителен. Предусещал е що за стока има до́ма.

Стока-стока, ама стои с нея. Щото виж какво е яко да имаш жена, при която във всеки скандал има аварийно копче "напомни й за изневярата..."а пък ти един път"..."

Ако няма деца- разделят се и така.

Между другото точно ревност и подозрения могат да катализират изневяра- да се почва, че да се свършва и поне като все те подозират, да има за какво...

Е дори да е така, няма право да я тормози. Може да се откаже да е с нея. Ама да я следи вечно дали няма да намигне на друг мъж и да я навиква - това не е живот. Има и жени, които никога не изневеряват, да си намери такава.

Това твърдение винаги ми се е струвало като перфектното оправдание на вечния кръшкач. Нещо не мога да му хвана логиката.

Ако истински те тормозят и преследват, би трябвало с времето да станеш плаха като сърничка, а не да се наденеш на нечий ... демонстративно-реваншистки.

Ми аз по принцип съм много морална, но ако съм с ревнив мъж, представям си, че наистина бих изневерила. Изневярата е начин вместо да се свиваш, с един жест да си извоюваш свободата- шокираш човека, вече не те цени, ето ти билет за бягство.

Не съм била с ревнивец, но така си представям нещата. Да не говорим, че ако са само гаджета, без брак, такова събитие не е чак толкова фатално- още са си никакви, точно сега е моментът ако някой го стяга чепикът, да действа...

С безпричинно ревнив мъж аз никога не съм била задълго, така че също нямам опит. Не бих го и изтраяла, че да заживеем заедно. Бих се разделила обаче, вместо да кръшкам.

Аха, това ли е крайната цел на тормоза- да станеш плаха сърничка, да се извиняваш че дишаш и да не смееш да вдигнеш очи от земята?

Когато тормозиш половинката по този начин, тя става много по- уязвима и човешко държание, комплимент, поглед с интерес и възхищение, а не с подозрение и неприязън, са пътя към сърцето ѝ.

И не, не се надява раваншистки, а просто изживява един хубав миг, чувствайки се ценена.

Е, да, но ето че авторката не само че не ще да бяга, ами се пита как да си върне благоволението на ревнивеца и говори с носталгия за времето, в което "са си живеели добре". Та, затова казвам – явно не ѝ е било никак лошо и е възможно обвиненията към въпросния мъж, в прекалено обсебване на жената до него, да са леко преекспонирани. Само загатвам, че и това е вариант – прекомерно свободолюбива девойка, непонасяща някои от ограниченията, които една сериозно връзка неминуемо налага.

Ами, не знам, вероятно това е целта, от гледна точка на насилника. Аз само казвам какъв би следвало да е естественият психологически отклик на "жертвата". Т.е. теорията "Нае*ах се с друг, 'щото ме притискаш." не ми се струва правдоподобна.

Прави сте всички.
Да, в един момент се получи точно така " Като ме ревнуват, поне да има за какво. " И тази реплика съм я чувала от много хора, че мислят така. И аз станах от тях.
Но в първите години на връзката ни, когато и през ум не ми е минавало да направя нещо подобно-пак бях ревнувана.
Black cat, това са неговите думи буквално, че е имало защо да ме подозира.
Е да, то човек като търси под вола теле, най-накрая го намира.

Имаме две деца. Положението е сложно. Заради тях и заради общия ни бизнес не искам да си разваляме отношенията. Да, всеки поотделно би се справил, на практика можем да се разделим, но не мисля, че като го направим, ще бъдем по-щастливи.
Имаме много голяма разлика в характерите, в отношението към света като цяло, той е един такъв идеалист, а аз съм точно обратното. Аз съм екстроверт-той интроверт. Отгледани сме в различни ценности и постоянно има сблъсък между тях.
В началото това, че сме противоположности ни сближаваше, но сега вече като минаха няколко години от връзката ни, разликите много взеха да се набиват на очи. За сметка на това пък в интимен план никога не сме имали проблеми, дори и през тези месеци. Мисля, че дори това ни задържА  да не се разделим съвсем.
Но повлияна от всички тези месеци, вече и аз взех да губя тръпка и се усещам как нямам желание.

Ако знаех в началото, че е такъв- колкото и да го обичам, никога нямаше да се събера с него. Връзката ни беше от разстояние и се виждахме всяка седмица уикендите. След 1.5 г. такива пътешествия, го накарах да дойде да живее в моя град. Чак когато вече бях бременна и след това, усетих тази ревност. Дори в началото се смеех, изглеждаше ми несериозно с какви глупости ме занимава. За някакви хора, дето през ум не би ми минало да имам нещо с тях, той ме подозираше. И така лека полека, нещата загрубяха, особено покрай университет и смяна на работата, защото там има мъже и видиш ли веднага ще се юрна да му изневерявам.

Не знам как ще се оправиш. Жените като цяло са по-големи патици и по-склонни да си затраят след изневяра, но на мъж да сложиш рога, и то такъв, който изначално си е ревнив... няма да ти е леко. Трябвало е да внимаваш да не разбере. Сега на свършен факт, ти ще си решиш.

Тя изневерила, ама пак мъжът виновен, този форум е уникален Ако някоя съфорумка обяви някакви плахи съмнения за изневяра, веднага се писва в един глас - развод, не те обича, не те уважава, да си събира багажа... Когато обаче съфорумката кръшне - той бил ревнив, той я тормозел, какво пък толкова, сгафила била един път, ама той сам го провокирал, ама защо не бил забравил и простил, ами го натяквал... Значи ако мъжът изневери, никакви оправдания няма, ако жената изневери - пак той е виновен, че и трябва на момента да забрави.
Анонимна, ще отговоря на въпроса, който си задала. Ти си тази, която трябва да се доказва. Прощавала съм изневяра, но дълго време натяквах, плаках, обиждах, сърдих се и се държах отвратително. Болеше ме, исках и него да го боли. Той изтърпя всичко мълчаливо и с действия ми доказа, че съжалява, че ме е наранил. От години не съм повдигала темата, дори при скандали, но никога няма да забравя и си имам едно наум.

Да, и аз съм убедена, че мъжът ѝ никога няма да забрави.

И това съм му казвала- аз не съм за теб, намери си жена, която ще е по-подобна на твоя характер.
Ако не можем да преминем през това заедно и да го загърбим, не искам да  ставам причина за това, да си нещастен.
Обаче пуста любов... Хем се обичаме, хем не се разбираме. И  комуникацията много ни куца, може би това доведе до последвалите събития, защото аз подсъзнателно съм търсила някой, с който да си говоря, да се смеем, да си пускаме шеги. Това ми липсваше у нас.

Дано намерите път заедно. Не знам как обаче. А и той няма да стане шегаджия, щом досега не е бил.

Анонимна, а мъжът ти как разбра за изневярата? По случайност или ти му каза?