?Въпроси всякакви за СО?

Бе как ще му кажа? Разбра, като ми подслуша телефона. Преди това ми засякъл километража.  Първоначално не си признаваше, каза, че някой му е казал. После лъсна истината. Бях жестоко обидена заради това навлизане в личното ми пространство, колкото и тъпо да звучи. Вече отвсякъде очаквам атаки- бръмбари, GPS-и, дронове  , всичко, каквото е измислено. Един път преди време ме следил. И в огледалото си гледам вече. Нищо, че сега абсолютно нищо не правя, но съм психясала на тази тема заради него. Много е гадно чувството да си постоянно като в Биг Брадър.
Казах му: защо го направи? Защото исках да не е истина. Еми ако не беше го направил, нямаше да знаеш, всичко щеше да приключи в един момент и толкова. НА ти сега тая истина и всички да живеем с нея.
Аз съм му казвала много пъти, че за такива неща не искам да знам. Той не би го и направил, но все пак. По-широко скроена съм от него и дори да виждам някакви сигнали, бих си затраяла, вместо да се правя на детектив. Никога не бих си позволила такива неща към някого.
Както и никога не съм си позволявала каквито и да са ограничения спрямо човекът до мен- да излиза, или нещо подобно. Обаче когато на мен ми се наложи по някакъв повод, по който трябва да изляза сама- стой и гледай сеир.

Ами не сте един за друг да ти кажа... не пречи да си продължите заедно, ама няма как да е цветя и рози все. Много сте различни.

Мъжът ти няма да спре да ревнува, очевидно няма намерение да забрави и да загърби нещата. Ти си прави сметката дали можеш да живееш така. Чудя ти св, че не си откачила още.

Имам много силна психика, затова издържам толкова време вече. Опитвам се през повечето време да изключвам от проблемите и действителността. Но дори и аз имам граници и взех да откачам и да се депресирам. А съм преживяла далеч по-сериозни ситуации, в които не съм падала психически.
Напоследък ме е превзела една апатия към всичко, което изобщо не е присъщо за мен. И така хич не си помагам.

На въпроса за изневярата - хем сте му изневерила, хем той е виновен за това, като Ви чета - направо с тази ревност си е плачел да му изневерят, как се търпи ревнивец, че и интроверт? Е, мъничко и другият е виновен, че той пък бил прекалено напорист - как да се каже "Не" толкова пъти, не може, човек се уморява да казва "Не"...

За прошката - според мен си зависи от човека основно - двойки, за които знам, в които е имало любов, са се запазвали въпреки изневярата. Мъжете в някои от двойките са тези, които са правили компромиса. Аз лично бих простил на съпругата си, но ми е напълно немислимо да има за какво да ѝ прощавам. Не мога да отнеса ситуацията към себе си, съжалявам. Единствено мога да кажа, че подобни оправдания понякога ме вбесяват повече отколкото самия инцидент - примерно станал е някакъв дребен инцидент в яслата, приемам го стоически, но като почнат да ми вадят от 10 кладенеца вода защо те не били виновни (без да съм ги обвинил или да съм вдигал скандал) и едва ли не детето/ние сме виновни - това ме побърква. Уж се извиняват, ама с половин уста върви и това "извинявайте, то мън мън мън мън тя такова мън мън мън вие такова онакова". Но това сигурно си е индивидуална моя особеност. Друг съвет не мога да дам освен да внимавате много да не му ги приказвате тия неща колко бил ревнив и на него. Като сте шавлива екстравертка - що ви е трябвало да се хващате баш с ревнив интроверт, че и деца да правите? Гледайте да го хванете и него в изневяра, за да сте си фифти-фифти и да си простите, ама тогава пък да не започнете Вие с ревностите...

За печката - отоплението на жилището е разход на ниво домакинство. Щом живеете с друг човек, приемете, че сте домакинство и не си делете хладилниците, не си зяпайте кой колко вода ползва, това е дребнаво. Топлината се акумулира в стените на помещенията и включване и изключване на печките не помагат особено за пестене на енергия. Не бива да задребнявате за такива неща според мен, ако не можете - намерете си по-малка индивидуална квартира с отделен електромер и водомер. Или пък друга съквартирантка, която също работи като Вас - тогава ще видите, че когато жилището е стояло цял ден студено, вечер не е толкова лесно да се загрее дори с печката на макс (което понякога харчи повече енергия отколкото да се поддържа някаква температура през цялото време). 

Много мразя изключване на отоплението, когато човек е на работа. После трудно стопля...

Кой изключва отоплението през деня? Това е някаква новост.

Анонимната, виновна си си ти самата и не виждам как ще можете да продължите занапред в сговор. Особено с характера на така описания мъж. Не си тровете живота взаимно.

Най-мразя да ми е студено като се прибера! Какво, с якето ли да стоя докато приготвя вечеря, или да се скрия под одеялото с книжка в ръка (то и ръцете ми се смръзват...) ... пода студен, стола студен, дивана студен... къде да седне човек?!? Не е голямо спестяване да изстине всичко и после всички печки на макс, пък след два часа като се стопли въздуха евентуално да се поотпусне човек.

Айде де, кога стана циганин:) все пак говорим за България, където стандартът е нисък, а температурите- високи, не за Канада, където е обратното и ако изключиш отоплението, ще трошиш ледени висулки.

Доста хора пестят от отопление и стоят на студ. В една работа колежката се оплакваше, че климатикът докато й сгреел къщата...та доста хора така правят, после отопляват на макс.

Хайде да не си говорим измислици, моля те!


 

Не е баш така за деленето на сметки със съквартиранти. Живяла съм в тристаен апартамент със съквартирант. Аз ползвах две стаи, той – една стая, а кухня, санитарни помещения общи. Ами него все го нямаше, защото работеше на смени или пътуваше доста. Сама му предложих да поема по-голямата част от сметките. Просто е несправедливо той да поема и моята част при положение, че аз съм повече време в апартамента.

Никаква новост не е, когато се налага човек да си прави сметката. Като не съм имала финансова възможност, съм предпочитала да седя половин час на студено докато се стопли.  И с парно, и на ток, в съответно две държави, съм установила, че плащам повече, ако отоплението е пуснато постоянно.
Иначе не си представям как ще се проведе разговорът спокойно, щом съквартирантката не се сеща сама, че ситуацията трябва да се изясни.  

Живяла съм със съквартиранти и деляхме по равно сметки и наем без оглед на това кой учи или  работи през нощта или се прибира само да спи между 2-3 работи.

 Ако искате сметка специфично само за вашите си нужди си вземате гарсониера и плащайте личната си консумация само. Другото е супер дребнаво и кавго-образуващо сметкаджйство.

Ами на питащата явно не й е проблем да си включва отоплението, като се върне, така че не е длъжна да плаща печката на съквартирантката през деня. Някои жилища са си по-топли и бързо се и затоплят, та няма нужда да работи цял ден печка на макс. И домакинството не е същото като семейството, и ако за близките си нямаме против да ги храним и топлим, не всеки е съгласен да поема разходите на съквартиранти. Така че да повдигне въпроса и да се разберат.

Да бе дребнаво, момичето сигурно няма особено висок доход за да не ѝ пука от сметките за ток. И аз живях известно време с една такава съквартирантка, ами мерси! Няма да я забравя тая зима тогава! За мен решението е да говори с нея-ако ли не-гарсониера, боксониера или стая в апартамент с отделен електромер. То на чуждите пари всеки е ларж, ама ако се чудиш дали да ядеш или да платиш тока друга песен ще запееш.