?Въпроси всякакви за СО?

Щеше да бъде прекрасно, ако човек като правеше деца, планираше една идея по-напред - че тези деца някой ден ще имат на свой ред деца и в повечето случаи ще имат нужда от помощ с тях. Но такъв е животът, човек не винаги ги преценява правилно нещата... Аз бих предпочел стократно да съм ангажиран с внученца дядо, който няма достатъчно "свободно време", отколкото да съм сам на стари години и да изгнивам пред телевизира или в някой форум, с децата ми отлетели далече и обаждащи се от дъжд на вятър по задължение...

Анонимната ако се чувства наистина на границата на възможностите си, ако се чувства подтисната, ако не се чувства емоционално свързана с бебето, ако има нарушения в съня и други подобни симптоми - да иде на психиатър, може наистина да има депресия в клиничния смисъл.

Анонимна, на Ваше място не бих писал повече, получихте доста съвети/идеи, не се водете от предразсъдъци за едно и за друго - малки деца нищо няма да помнят на тази възраст дори да го пратите едното при баба и дядо - ще Ви забрави наистина, но за ден-два ще си припомни. По-скоро проблемът е, че не е трайно решение това, а бягство от проблема, затова не го препоръчвам... Никога не е добро решение подобно бягство и временните мерки може да станат постоянни. Частните ясли са си напълно ОК, естествено ако намерите добра бавачка, която да помага - супер, но не е толкова лесно това. От там насетне не слушайте обвинения и не се чувствайте виновна - трудно е много, човек не си дава сметка предварително, поставям се на Ваше място и знам, че наистина е ужасно трудно, а ако има и депресия - нечовешко. Задължително трябва да се предприемат стъпки, за да излезете от това състояние - и заради Вас и заради децата. След като на Вас е оставено решението - пробвайте различните неща. Вкл. и идете за всеки случай на психиатър, да не се окаже наистина депресия това с тази умора, разсеяност и т.н. - за 1-2 сесии макс се консултирайте, ако иска да си правите проективни тестове, да се терапевтирате или подобни неща - значи не е депресия и няма смисъл да си давате парите повече, ще трябва да се стегнете със собствени сили. Най-известните психиатри аз не бих ги ползвал, та напосоки изберете някой, който не е толкова известен, може и по клинична пътека. 

Ще премине този период, малко подкрепа Ви трябва, малко промяна и ще си стъпите на краката. Не се притеснявайте.

Сигурна съм, че би предпочел да си дядо, ангажиран с внучета, без да зарежеш своята бабичка. Предполагам, че би искал да остарееш именно с нея, а не двамата поотделно.

"Сигурна съм, че би предпочел да си дядо, ангажиран с внучета, без да зарежеш своята бабичка. Предполагам, че би искал да остарееш именно с нея, а не двамата поотделно." - бабичката ми дори да я мързи, ще се домъкне с мен да си гледа внученцата, ако аз отида. Естествено и обратното. Ние не се делим Ако сме живи и здрави, няма какво да ни раздели. Надявам се само да се пооправи поне малко положението в България следващите 20тина години, че да не се продължава тази традиция с отлитащите по целия свят деца. Единствено ако трябва да се иде в друга държава - особено далечна - Австралия, Канада, щатите, това би било по-трудно, но бихме го направили - там е особено нечовешко за родителите, една заплата масово не е достатъчна, пък ако тук сте противници на нашите ясли на 2 годинки, какво ли ще кажете за daycare на 3 месеца, пък и техният daycare не е като нашите ясли... Майчинство в щатите и Австралия няма. Или баба и дядо идват, или е daycare. 

А, ако бабичката ти не е пенсионерка, а все още работи? А, ако в апартамента няма място да ви настанят и двамата? Още един куп "ако"? Как ще се домъкне бабичката ти? Затова писах, че не е проблем да се удари едно рамо за месец-два. Нормално е. Но да гледаш внуци все едно си им родител дългосрочно е вредно за всички. С изключение на случаите, в които родителите не стават за нищо. В нормалния случай, всяка жаба да си знае кочинката.

За Щатите не мога да коментирам, а там от фирма до фирма има разлика.
В Австралия има шест месеца платено и после неплатено, за което не съм сигурна дали е година или повече.

bgtatko81, от нещата които си изброил за депресията мисля, че всичко съвпада почти, освен емоционалната свързаност с бебето. Обичам си го, кърмих и имам връзка с него. За безсънието ми препоръчаха едни билкови хапчета "Билков комплекс от А-Я" и ми помогнаха. Сега спя долу-горе нормално.

Мисля, че темата се изчерпа, направих си изводите, остава да взема решение и да действам.

Ако работи, ще спре да работи - тя не се кефи много на работата си, аз съм по-работния, но аз мога и дистанционно за повечето неща. Ако нямат достатъчно голямо жилище - ще продадем и купим/наемем. Варианти винаги има. Знам, че човек може така да си оплеска живота, че никой да не може да му помогне, но в повечето случаи има как, просто човек не трябва да е закостенял/задръстен.

В Австралия 6 месеца платено от кого - държава/фирма? После законът пази ли мястото на майката като тук при неплатеното? Знам със сигурност, че България е една от страните по света с най-дългото майчинство. Затова Бърни Сандърс даваше примери с нас в предизборната си кампания.

Ле-ле, настръхвам, само като те чета. Вие с жена ти ще сте истинска "мечта" за бъдещата ви снаха / зет.

Запознах се покрай децата и аз с една баба. Преместили са се от Добрич в София, за да помагат за внучето. Продали са си там всичко и са купили тук. Всякакви хора има, но това май е по-рядко срещания вариант.

Точно така се получава и комшийката ми, която прати дъщеря си на отглеждане при баба в едно шопско село, е чудесен пример.
Прибра детето чак за първи клас, а то говореше на шопски и не беше виждало куклен театър.....
Справи се, сама си избираше къде да учи след 5- и и след 7- ми клас, и сама се записваше, работеше през ялото си следване, нищо че имаха възможност да я издържат.

Сега живее със семейството си в друг град, въпреки че има празен апартамент в София.

За сметка на нейната самостоятелност, брат ѝ продължава да бъде обгрижван и дондуркан от цялата рода.

Платено е от работодателя и за допълнителното време се пази мястото, иначе нямаше да пиша, че има.
В Бг е дълго майчинството, но не е най-дългото, а и не много могат да си го позволят.

Не ми се навлиза в подробности, но и в "наше село" това е 100% истина.

Всъщност, не е така- могат да си го позволят всички, ако са здрави и прави, и мъжът работи.
Но, в България нагласата куца- анонимната е идеален пример за това.

Вместо да се чувства особено значима, бидейки целия свят за детето си, и да му даде най- доброто, на което е способна, тя се чувства ненужна, щото не била на работа.
Нищо, че на работата си е никоя и всеки по стълбата над нея, може да я командори и да си избива комплексите.

Разбираемо е, че се изморява чисто физически, но какво ѝ пречи да си вземе помощница на половин ден, за да компенсира отсъствието на бащата?
А през уикенда, когато бащата е вкъщи, какво пречи да поеме той извеждането на децата и да ѝ освободи време само за нея?
Всичко може да се реши и без да праща детенцето на другия край на страната, но трябва тя да си подреди приоритетите и да си даде сметка колко " полезна", че и необходима е за децата си в този момент от живота им.

И аз не бих дала дете да ми го гледа баба му, особено в друг град. Последствията са кофти, не ми се дават примери. И аз съм адски изтощена в момента, понеже моето бебе не спи добре, а имам и ученици, но дори да имах навита баба в друг град, не бих се възползвала.

Дълго, ама колко хора могат да си го позволят? С тези смешни 340лв. кое по напред може да се закупи за едно дете?