?Въпроси всякакви за СО?

Публикувана: 27 юни 2015, 01:33 ч.
Последно мнение: 30 дек. 2018, 09:54 ч.

1 855 127
20 915

FBID100006576430358

А

Анонимен

# 9 105 4 ноем. 2017, 23:19 ч.

Винаги съм била на вашето мнение за гледането от бабите. За първото дете имах сили и не съм го оставяла почти. Сега наистина рухнах и на двата фронта- психически и физически в момента. Доста често чувствам, че не се справям..напоследък съм в някаква дупка. Представете си една крещяща и изнервена майка, не мога да постигна вътрешно успокоение, колкото и да се опитвам.
Сирен, замислям се и за това, че може да стане обратен ефект, но чувствам липса на професионална реализация, искам да си докажа сама на себе си , че не съм се провалила. Може и от психолог или психиатър да имам нужда, не само от почивка, но и за него време не остава, та..

Виж целия пост

А

Анонимен

# 9 106 4 ноем. 2017, 23:52 ч.

Според мен наистина има голяма вероятност да нарушите връзката с детето си и да има последвстия по-късно като порасне. Канете приятелки с деца за разнообразие на ежедневието ви или на разменни начала с такива оставяйте децата една на друга за да си взимате малко лично време. Познавам жени в същото положение и така се спасяват от психическата преумора.

Виж целия пост

M

# 9 107 5 ноем. 2017, 05:59 ч.

И нас са ни изпращали за по-дълго време в друг град при баба и дядо, пък и ние сме станали хора.
Нашите много работеха и явно тази опция е била по-удобна за тях.
Липси не мога да кажа, че имаме - нито аз, нито брат ми.
Но ми е чудно как Анонимната го мисли този въпрос все едно само от нея зависи какво ще се случи.
Таткото няма ли право на мнение по въпроса дали децата му да са разделени и малкото да отиде в друг град при баба си или решението е еднолично?

Виж целия пост

Ветеран

# 9 108 5 ноем. 2017, 07:47 ч.

И нас са ни изпращали. Ама заедно. Ваканциите.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 9 109 5 ноем. 2017, 07:53 ч.

Цитат на: Алиска в нд, 05 ное 2017, 05:59

И нас са ни изпращали за по-дълго време в друг град при баба и дядо, пък и ние сме станали хора.
Нашите много работеха и явно тази опция е била по-удобна за тях.
Липси не мога да кажа, че имаме - нито аз, нито брат ми.

И аз съм отгледана в друг град от баба и дядо до 6-годишна. Да приемем, че съм станала човек. За липсите не се наемам да съдя. Държа обаче да подчертая, че никога, абсолютно никога не съм изпитвала любов към родителите си. Лоялност-да, безспорно. Любов- категорично не. Любовта ми е за баба и дядо. Точка. Ако авторката иска да поеме риска да се сблъска с такава реакция на детето си, ОК.

Виж целия пост

Ветеран

# 9 110 5 ноем. 2017, 08:02 ч.

Добре де, не може ли да изпрати и двете деца, за месец два примерно. И да презареди батериите през това време. Ще има време да почине, да се наспи, да посети специалист, ако реши. Гаранция, че децата ще й залипсват и с други очи ще погледне после нещата. Сега ги вижда като товар (образно казано), който лежи само на нейния гръб и почти е сдала багажа. После ще ги види като това, което са - нейните деца, които обича и са част от нея. А и малкото дете, като не е самичко, по-лесно ще преживее раздялата с нея, нищо, че е временна. То няма как да разбере, че мама няма да я има само едно определено време, а тя спомена, че все още било много привързано към нея. Все е нещо да има брат/сестра наоколо.

Анонимна, мен друго ми прави впечатление. Споменаваш, че родителите ти категорично отказват да дойдат да помогнат на място. Това означава, че или са страшни егоисти или нещо не е наред в отношенията ви. Защото рядко се случва баба и дядо да обичат внуците си, а да откажат помощ, ако имат възможност за такава. Особено, ако детето им е на крачка от срив. Разбрах, че не желаеш да даваш подробности, но поне за себе си помисли дали при което и да е от двете положения би дала детето/децата си там.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 9 111 5 ноем. 2017, 08:19 ч.

Цитат на: HighSpeed в нд, 05 ное 2017, 08:02

Добре де, не може ли да изпрати и двете деца, за месец два примерно. И да презареди батериите през това време. Ще има време да почине, да се наспи, да посети специалист, ако реши.

Това е нелош вариант.

За отказващите родители, възможни причини много. Когато някой ден имам внуци, мисля, че бих помогнала за определен период, но да ми връчат детето да го отглеждам дългосрочно, не. Категорично не.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 9 112 5 ноем. 2017, 08:25 ч.

За мнението на мъжа ми: той ще ме остави аз да реша, в смисъл съгласен е ако ще се чувствам по-добре, т.е. вижда ме, че се сривам и е вдигнал ръце както се казва. Предложи ми да дадем малкото на частна ясла за половин ден, сега остава да търся. Попаднах на една брошура за адаптационна занималня за 250 лв., но пише, че взимат деца от 1,11 м, а то детето след няколко месеца чак ще стане на толкова. Вариант е наистина да се огледам за по-хубава работа и на 1,11 да го пусна на частна и така. Може би аз самата не съм достатъчно решителна, винаги отстъпвам..
За родителите не ми се коментира, само ще кажа, че за пред хората гледам да се държа и никой не подозира какво ми е точно. И по-скоро реакцията ще е, че сама съм си го направила това положение, което донякъде е така. Благодаря на всички за съветите.

Виж целия пост

Светулчица

Редовен потребител

# 9 113 5 ноем. 2017, 08:35 ч.

Дъщеря ми беше 10месечна, когато останах сама с нея. Е, родителите ми са наблизо и безспорно ми помагаха, но за ден-два. а всъщност, докато беше малка нито веднъж не съм я оставяла за повече от няколко часа. Никога, ама никога не бих си оставила детето на отглеждане при баба и дядо, ако ще да са в съседния блок. Пък за друг град - абсурд. Пък ако са две, да ги разделя - няма начин. По-скоро бих взела детегледачка, или частна ясла (като служител в детските заведения препоръчвам детегледачка за дете под 2г). Това, разбира се, щом не е прието на държавна
НАистина, поне почасово можеш и в детски кът да я оставяш. Има и почасови частни ясли (пак казвам детегледачка е по-добър вариант), но просто в никакъв случай не си разделяй децата, особено малкото. Разбери, че енергийно то има нужда от теб. Ако баба/дядо дойде у вас да го гледа - ок, ама в друг град?!?

Виж целия пост

А

Анонимен

# 9 114 5 ноем. 2017, 09:32 ч.

Като малка имах градска баба и селска баба. Градската ме гледаше през деня, докато нашите си дойдат от работа. Да, ама през лятото беше голяма скука в града, а като отидехме на село, там имаше много деца оставени на отглеждане от бабите и тичахме, играехме си, въобще харесваше ми. Нашите като гледат тая мила картинка един ден на около 4 съм била, ме питаха дали не искам да ме оставят при децата и баба на село за някой месец. Леле как ми се е забил тоя въпрос в главата, толкова се уплаших, че наистина ще ме оставят там и че няма да ги виждам вечер, че ревах неутешимо 2 дни. Не ме оставиха естествено, но този спомен много ярко се е запечатал в паметта ми. Странно е, защото от тази възраст имам някакви откъслечни спомени, т.е. не помня всичко, но това много отчетливо го помня и до ден днешен. Много се бях разстроила, че ще ме оставят за постоянно при баба (въпреки че си я обичах). Така че децата имат нужда преди всичко от родителите си, не толкова от бабите и дядовците.

И още нещо, което е малко спорно дали има отношение по темата, но понеже вчера гледах предаването и ме накара точно в тая насока да се замисля:

Скрит текст:

Вчера в Ничия земя даваха истории на тинейджъри наркомани, които сега провеждат лечение и искат да се реабилитират. Питаха единия как е започнал и той сподели, че е имал отчайваща нужда да се впише сред "популярните" деца и да бъде приет. Питаха го замислял ли се е защо толкова много е искал това и той мисли, мисли и отговори, че може би в детството си е развил страх от изоставяне и пренебрегване. Каза, че родителите му са страхотни хора, но понеже бил много болнав като малък вечно висял сам по болниците или бил оставян при баби и някак си развил този страх от изоставяне, въпреки че родителите му никога не са споменавали такова нещо. Сега ясно е, че не всички деца, които се почувстват пренебрегнати, стават наркомани и това е по-скоро търсене на някаква причина. Но явно децата много помнят такива неща.

Виж целия пост

Как' Сийка

Ветеран

# 9 115 5 ноем. 2017, 09:50 ч.

Цитат на: the wishmaster в нд, 05 ное 2017, 07:53

И аз съм отгледана в друг град от баба и дядо до 6-годишна. Да приемем, че съм станала човек. За липсите не се наемам да съдя. Държа обаче да подчертая, че никога, абсолютно никога не съм изпитвала любов към родителите си. Лоялност-да, безспорно. Любов- категорично не. Любовта ми е за баба и дядо. Точка. Ако авторката иска да поеме риска да се сблъска с такава реакция на детето си, ОК.

За любовта на детето към майката – не знам, но определено има разлика в любовта на майката към всяко от децата ѝ. Имам достатъчно такива примери и мога съвсем категорично да заявя, че има разлика в отношението на майката към детето, което е пратила на отглеждане от баби и дядовци някъде надалече, и това, за което се е грижила сама. Не че не си обича и другото, но има разлика в отношението ѝ към двете деца и това много ясно се вижда от страничен човек. Пък и самите деца често го усещат. И продължава дори когато децата вече са пораснали. Бабиното се оставя да се оправя само, маминото се дундурка цял живот.
Да бе, знам, че ССФ никога не си дели децата, ама на практика май не е точно така.

Виж целия пост

Потребител

# 9 116 5 ноем. 2017, 10:04 ч.

Ами и мен майка ми ме остави баба ми да ме гледа временно в съседния квартал, пък то станаха 22 години вече, откакто съм при нея. Laughing

Laughing

Да си поработи, да си поотпочине и така 22 години си почива. Joy

Joy

Извън кръга на шегата, наистина, нека децата да си останат при майката. Да си е правила сметка като е раждала второ, след като е знаела, че няма да има много много кой да й помага. Ясла, гледачка, по-добре от това да го отпрати. Щом е привързано детето към нея много ще страда като са далеч.

Виж целия пост

M

# 9 117 5 ноем. 2017, 10:06 ч.

Казваш, че мъжът ти "бил вдигнал ръце", както се казва, родителите ти щели да кажат, че сама си си го направила това положение ...
Не знам, май е подбре да се стягаш в кръста и да се съвземеш, иначе все повече погледи накриво ще срещаш и все по-депресирана ще се чувстваш.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 9 118 5 ноем. 2017, 10:16 ч.

Цитат на: Как` Сийка в нд, 05 ное 2017, 09:50

Да бе, знам, че ССФ никога не си дели децата, ама на практика май не е точно така.

Не знам. Не мога да си представя да обичам едното си дете повече от другото. БУквално мозъкът ми блокира при този въпрос. Да, обичам ги по различен начин- те са много различни и като възраст, и като характер. Но и двамата ги обичам безкрайно.

За помощта от родителите, добре е авторката да е наясно каква точно помощ иска. Ако е да дойде някой от тях за месец-два, стига да има възможност, за да си поеме тя въздух, ОК. Но да очаква някой да се премести от друг град за цяла година е туу мъч. Не мисля, че е нормално някой да заебе мъжа или жена си, целия си живот за една година или по-дълъг период, само защото детето му не може да се оправи със собствения си живот. Да удари едно рамо за месец, два ОК. Но другото, категорично не. Или се приема за нормално, че възрастните ни родители нямат свои съпрузи, работа, живот и може да ги заебават когато и както на децата им щукне?

Виж целия пост

Редовен потребител

# 9 119 5 ноем. 2017, 10:45 ч.

Като малки, много боледуват децата и не бих била спокойна да пращам при баба и дядо, освен ако не е супер оправна бабата и пак няма да ми е спокойно.Като се сетя колко решения е трябвало да взимам и то мигновено едва ли не..и то в Сф.
В яслата също се боледува.Работа и малко дете е ад като няма кой да помага.Не знам какво бих направила, честно. Щом и таткото отсъства често. Сега, доколкото знам, но не съм сигурна, майчинството не се спира, ако детето е на частна ясла.Така да спасиш 3,4 месеца до двете годинки , да си починеш и после чак на работа , от септември, когато почне държавната вече и сте приети.Пролет и лято , също може да се маневрира с бабата. И в крайна сметка, като не искат да помагат с гледане, да помагат с някой лев. А ти се събери малко и се успокой и всичко ще се нареди.
В крайна сметка най- лошо за детето е нервна майка .
Аз също съм гледана основно от баба , в друг град, дори и на ясла ходих там известно време,нямаше и дом .телефон там дори, нищо лошо не виждам.Нашите пътуваха.
Прекрасно детство имах, обичам родителите си.Но повече баба( бог да я прости) и Пловдив- ха ха.
Все пак, не е състезание Simple Smile

Simple Smile

Успех!

Виж целия пост

Препоръчани теми

Добри квартали за живот в Бургас

25 180
23

Родители в Бургас

Невъзможните хора в живота ни

523 474
8 874

Лични и семейни отношения

Майка ти почина - преодоляхте ли го?

424 168
5 662

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.