?Въпроси всякакви за СО?

Така се получава в крайна сметка, защото всеки уж предупреждава и не плаши, в никакъв случай не плаши, а резултатът е страхливо дете. Как така детето става страхливо, когато не е плашено? Можеш да го уплашиш и с реакция и с коментари, не е нужно специално да му говориш, склонен ли си към драма, целият живот става адски страшен.
Примери да искаш - едно познато момиченце например беше обяснило подробно на другарчето си как като излиза самичко, ще го хванат цигани, ще му избодат очите, за да стане сляп певец и да им носи пари.
През лятото пък децата от квартала играят до много късно навън, гонят се по поляните и идва един малък клюкар да ми каже, че детето ми много се е отдалечило и сигурно ще го отвлекат крадци. И чака да го похваля малкия доносник, а на мен ми идва да го сритам - ми не играй, седи си до полата на майка си и кротувай, какво си се загрижил за другите деца.
А за собственото здраве дума да не отварям - при най-малкото оплакване се тича до Пирогов или Токуда, само за да им кажат, че им няма нищо.

Откъде си сигурна, че не подценяваш ситуацията понякога ?

Каква ситуация? Не говоря за конкретна ситуация, а за това, че не е нужно децата да бъдат затрупани с ненужна информация, защото това не им помага по никакъв начин.
Ако прекалиш с откровенията покрай зачеването и менопаузата, ще постигнеш отдръпване и погнуса вместо близост, а ако прекалиш с предупрежденията, ще имаш страхливо дете, което пак няма да знае как да се справи в конкретна ситуация, но цял живот все ще го е страх от нещо, защото страхът от крадци не е само от крадци, ами е страх в душата, който после се проявява в неочаквани ситуации, все ще се колебаеш, защото си свикнал да не правиш нещата от страх.

Постовете ти доста често са много категорични и изнервени.Разбрахме, че си мъжко момиче и не даваш на децата да гъкнат. Едно и също пишеш от няколко страници насам , не вярвам да има несъгласни, че никоя крайност не е полезна.
Тая тема е вече изчерпана.
Дайте за друго да си лафим.

Еми така е, то като няма изневери и свекърви, стана скучно.

Нямам пръст аз. Нещата, които съм споделяла в тази връзка са в последнтите 2 г., а тя е такава от малка. Всъщност когато започнах да споделям нейните страхове намаляха, да не кажа, че вече почти няма т.е. когато видя, че и хората, които смята за силни и смели, изпитват същото, но минават през тях и се справят, ги прие за нещо нормално, а не лична негативна черта.
Съгласна съм, че не се ражда страхлив човек, такъв става в зависимост от ситуациите, през които минава, от начина, по който минава. Иначе моите родители са изключително смели в това отношение, никога не съм чула от тях, че някоя процедура е страшна или болезнена, всичко е пей сърце

Разбира се. Но ако стане дума, попита или нещо такова, не бих крила. Говоря за мен, никого не карам да обяснява нещо на децата си. Аз не виждам нищо лошо, ако на мен ми кажат, че не съм планирана. Ако ми кажат, че съжаляват, че съм родена, това е друго, но то и планирано може да го кажат.
И да не забравяме, че въпросът беше не как ще се чувства непланираното дете, а брат/сестра му като му го съобщят.

Щом искате смяна на темата, ето ви следващ казус

Жена, семейна от 18 години. 2 деца - на 16 и 9. От три години е на едно работно място, до скоро е разговаряла на различни теми, интересен и забавен събеседник.
От около месец, всяко изречение започва с "Той, мъжът ми..."  За каквото и да се говори. Готвене - "Той мъжът ми обича..", прически - "Той мъжът ми харесва", козметика - "Той мъжът ми не одобрява...". Питаме как са децата - "Той мъжът ми като заведе малката...", "Мъжът ми като беше на родителска среща на голямата" ... Промяната се забелязва от всички, дори от най-най-големите и незаинтересовани пердета. Някои я закачат дори грубо, като например питат мъжът ѝ разбира ли от дамски превръзки, и т.н. Тя не се усеща - пак  "мъжът ми това, мъжът ми онова". Намесва го непрекъснато и в служебни теми, въпреки че неговата професия няма нищо общо с нейната.
Изглежда леко налудничаво.
Обобщила съм някои от изказаните предположения:
- Като са поотраснали децата, са се преоткрили наново, и са в "любовен" период
- Мъжът гледа настрани, но жената не иска да признае дори пред себе си, и затова повтаря до несвяст колко са задружни, за да убеждава себе си
- Жената е погледнала встрани, но ѝ е гузно, и затова повтаря до несвяст колко са задружни, за да убеждава себе си
- Мъжът ще пътува надалеч, предстои им драматична раздяла, и си взимат отношенията в аванс
Някои стигат още по-далеч - че вече са се разделили, но тя не иска да го споделя и продължава да създава поне на думи илюзията за щастливо семейство.
Други допускания?

О, и аз имам една, на която всяка втора реплика е "Моят мъж..." А е относително млада, под 40, обаче общува с лели по манталитет, които освен за семейството - друго май не могат да обсъждат.
И аз съм леля, но ми е приятно да говоря с колегите на извънсемейни теми, с ММ и родителите ми е предостатъчно. Особено пък се старая да не занимавам несемейни колеги с училището на детето и какво точно е яло.

А може би чиста случайност. При всички случаи не бих я обсъждала с другите колежки, ако е нещо фрапиращо ще ѝ обърна внимание и ще попитам всичко наред ли е.

Нещо е станало, след като му отдава тази чест да бъде споменаван във всеки разговор. Дано всичко е ок, ако сте достатъчно близки можеш да я попиташ дали е щастлива.

Няма събрани на едно място хора по 10 часа, 5 дни в седмицата, които да не стигнат до обсъждане на този и онзи от колектива, ако ще ангели небесни да са!
Всъщност, Бърди търси обяснение на рязката промяна.

Не се сещам нещо специално, но и за мен е знак, че има проблем в семейството ѝ.

Те са звено, съставено изцяло от жени - 24 броя. Никой не е в състояние да спре обсъжданията - дори ако не го правят в работно време (има известни рестрикции в това отношение), ще го правят в почивките и паузите, като се виждат извън службата, в чатовете и всички останали възможни канали. Не съм близка с жената, общувала съм с нея дотолкова, че и на мен да ми направи впечатление тази особеност, преди да се разшуми и да стане основна тема на догадки и предположения.
В звената, където има и мъже, е сякаш малко по-прибрано положението, но в изцяло дамските колективи е нещо страшно...

Промяната е интересна, преди наистина беше доста различна и като поведение, и като теми на разговор.

Има такива жени, но те са си такива изначално. Не знам защо тази е почнала сега с това повтаряне за мъжа си. Има нещо, но не знам какво

Имам предвид, че аз няма да я обсъждам, другите си имат глава на раменете.

След като отскоро така постоянно го споменава, явно се е случило нещо, заради което да го преоткрие и да започне да го цени още повече. Иказванията й звучат като на зависим от него човек. Предположения най-различни може да има защо: от преживяно заболяване, до кривване на някой от двамата встрани.

Всъщност, чувала съм жени да говорят по този начин, когато не желаят да се ангажират с лично мнение или участие някъде. Например: не й се ходи някъде на банкет с колежките и изтъква някакво обстоятелство, свързано с "мъжа ми...това, онова...."

Но след като тази го е превърнала във своята "краставица" напоследък, значи нещо се е променило. Дано да е някаква хубава промяна.