?Въпроси всякакви за СО?

  • 1 855 126
  • 20 915
# 9 570
Според мен децата не трябва да научават подробности, как са били заченати, дали са желани или не и т.н. Излишно е, детето е факт.
Иначе съм твърдо "за" да се информират децата относно болезнени интервенции и манипулации. Лъжите или изкривяването на истината(не боли, няма страшно, ала бала) в такава ситуация само травмират детето и то повече, отколкото ако му се обясни ситуацията и евентуалните бъдещи ползи за него от това.
Виж целия пост
# 9 571
Дъщеря ми е страхлива, но последната година след травма при инцидент ѝ се наложи да мине през редица сериозни стоматологични процедури. Променихме подхода, вече не крием нищо, но го казваме по подходящ за нея начин и резултатът е положителен.

Може на теб да благодари, че е страхлива - човек не се ражда страхлив, а се превръща в такъв и специално за дъщшеря ти никак не е чудно, защото ако вкъщи говориш по същия пресилен и драматичен начин за някакви най-рутинни и обикновени неща, както пишеш във форума, няма как резултатът да е нещо друго, освен страхливо дете.
Добре че сте се сетили да промените подхода, макар да е далеч по-добре да не вменяваш страхове на детето си, отколкото после да сменяш подхода.
Има деца, които са така наплашени от родителите си от честните разговори с тях, че на 10 години не смеят дори боклука да изхвърлят и да идат за хляб през две улици, нито да останат за 2 часа сами вкъщи. Защото с тях е говорено, че ако останат за малко сами, може да влязат крадци или да стане пожар, ако пък са навън сами, непременно ще ги отвлекат, за да им вземат органите, педофил може да ги похити, да ги пребият и други прекрасни сценарии. А страховете слагат най-яките спирачки и цял живот пречат.
Виж целия пост
# 9 572
Никой не казва, че живота е само кеф и забавления. Обаче да бълваш безсмислено инфо е другата крайност. За децата е добре да се говори за неща, които ги засягат в момента. Имаш цялото време на света, когато навърши 18-20 години и вече е зрял индивид, да му изтърсиш ни в клин, ни в ръкав, че си се напил като казак и си нямал презерватив, та е станала грешка и се е появил той - най-голямото ти щастие на света. И това при условие, че толкова държиш да нямаш тайни от него. Аз това нито го смятам за тайна, нито за мега важна информация, която ще стресира детето, ако не я научи.
Виж целия пост
# 9 573
В този свят, в който живеем трудно се избягват предупрежденията.
Аз също смятам за неуместно да се съобщават подробности от периода на създаване на детето, но на някои хора толкова им е умствения багаж.
Виж целия пост
# 9 574
И да не забравяме, че много по-важен от приказките е личният пример и те съдят по делата, а не по думите, затова аз лично гледам повече да се стягам и по-малко да се разкисвам, защото това най-много ми е помогнало да преживявам болките на тялото и душата и искам и децата ми да са така, а не някакви пискуни, които само като си порежат пръстчето, започват да се мятат в несвяст, пищейки "Ааа-ааа, кръъъв, ПирогООООв!". Или като ги заболи глава да си викат линейка.
В този ред на мисли няма никакъв смисъл да обясняваш на детето си колко е желано и как сте копнели за него, зачевайки го на лунна светлина, ами да се държите с него като с човек, какъвто сте и вие, това е много по-полезно от обсъждането на семейното планиране. Децата много добре знаят и нещата, които не им казваме директно, но им ги показваме всеки ден - например не се замисля дали е желано или е "грешка", щом е обичано и расте свободно.
Виж целия пост
# 9 575
Дъщеря ми е страхлива, но последната година след травма при инцидент ѝ се наложи да мине през редица сериозни стоматологични процедури. Променихме подхода, вече не крием нищо, но го казваме по подходящ за нея начин и резултатът е положителен.

Може на теб да благодари, че е страхлива - човек не се ражда страхлив, а се превръща в такъв и специално за дъщшеря ти никак не е чудно, защото ако вкъщи говориш по същия пресилен и драматичен начин за някакви най-рутинни и обикновени неща, както пишеш във форума, няма как резултатът да е нещо друго, освен страхливо дете.
Добре че сте се сетили да промените подхода, макар да е далеч по-добре да не вменяваш страхове на детето си, отколкото после да сменяш подхода.
Има деца, които са така наплашени от родителите си от честните разговори с тях, че на 10 години не смеят дори боклука да изхвърлят и да идат за хляб през две улици, нито да останат за 2 часа сами вкъщи. Защото с тях е говорено, че ако останат за малко сами, може да влязат крадци или да стане пожар, ако пък са навън сами, непременно ще ги отвлекат, за да им вземат органите, педофил може да ги похити, да ги пребият и други прекрасни сценарии. А страховете слагат най-яките спирачки и цял живот пречат.
А пък непредупредените деца, които смело ходят за хляб и се прибират сами от първи клас, мислят, че нищо не може да им се случи, което също не е добре.
Имам близко дете (което вече отдавна не е такова) което беше изплашено от ексибиционист, точно защото се прибираше в първи клас сама. Беше близо училището, през един блок, тя не беше отглеждана в буркан, но ги нямаше предупрежденията, защото такива случаи бяха изключително редки. Вече е голяма жена и тази травма още ѝ се отразява. А в детството ѝ беше нещо страшно. Наистина не смееше да стои сама, дори вкъщи при това доста години.

Когато родителите говорят с децата си за евентуални опасности, нее задължително с цел да им втълпяват страхове. По-често си остава само и единствено предупреждение, защото все по някакъв начин трябва да го научиш и самО да се пази. Аз за друг не се сещам
Виж целия пост
# 9 576
Аз като дете съм чувала думата "педофил", но дотолкова не съм я разбирала като контекст, че все едно да ме предупредят за марсианци. Тоест втълпяват ти някакви страхове, но не ти дават инструменти за справяне. Примерно ако те е страх от разходки- не ходи сам, или избирай други места. Ей такива неща.

Но да ти втълпят страх и да не ти дадат схема как да се пазиш си е простотия.

Ексхибиционистите са безобидни, ако и да са неприятни.
Виж целия пост
# 9 577
Като си пускаш детето само в първи клас би следвало да го инструктираш за някакви възможни проблеми, макар че точно са близък сблъсък с ексхибиционист не знам дали бих се сетила. Няма да тръгне да ражда първокласничка, та може да ѝ спестиш разговори за родилни мъки.
Виж целия пост
# 9 578
Като си пускаш детето само в първи клас би следвало да го инструктираш за някакви възможни проблеми, макар че точно са близък сблъсък с ексхибиционист не знам дали бих се сетила. Няма да тръгне да ражда първокласничка, та може да ѝ спестиш разговори за родилни мъки.
Сега да. Но действието се развива в ранната демокрация, казах вече, че такива случай бяха повече от изключение. И повечето деца тогава се прибираха сами от училище и на тази възраст.
Обясняваш, инструктираш и учиш децата да се справят спрямо настоящата ситуация. И всички тези действия не трябва да значат, че им втълпяваш страхове, а че ги предупреждаваш и учиш да се справят в ситуации, различни от ежедневните
Виж целия пост
# 9 579
Добре де, защо се дават подобни примери като темата тръгна от ясни и конкретни въпроси - зачеване, раждане и гледане на бебета/ деца. Ясно е че не е добре да си оставиш децата в неведение и трябва да ги подготвиш за живота на улицата и други трудности, с които ще се сблъскат. Измества се ъгъла!
Виж целия пост
# 9 580
Олеле, в това със всяването на страх, майка ми е направо специалист. Така може да те филмира как някой примерно щял да звънне на вратата, да влезе да те пребие и ограби, или пък как ще те преджоби някой в транспорта или на улицата, че ако вземеш да се впечатлиш наистина, ще трябва да си седиш затворен вкъщи, не затворен - заключен с няколко катинара. За настиването няма нужда да обяснявам Mask
Виж целия пост
# 9 581
И ако беше предупредена, че може да срещне ексхибиционист, по-малко ли щеше да се уплаши, когато ѝ го развее насреща? Едва ли, стресът си е стрес, аз за пръв път видях такъв омраз като студентка и така подскочих, все едно ми е показал шмайзер, а не повехналото си пикало, хем майка ми обстойно ме е предупреждавала за всичко знайно и незнайно, което може да застигне само момиче по улиците. Сега не ме е страх от такива, даже ако съм с чадър и видя, че се е насочил към някое младо момиче, ще го подгоня, но едно време не беше така.
Виж целия пост
# 9 582
Има разлика, когато от някаква, макар и хипотетична ситуация имаш поне някаква представа. Знаеш, че това се случва  и евентуално какво трябва да направиш ти. Дори и да се паникьосаш до степен изобщо да не направиш каквото се очаква, пак е много по-различно от това да изпаднеш в ситуация, от която нямаш абсолютно никаква представа какво може да произтече. Стреса е в пъти по-голям

Добре де, защо се дават подобни примери като темата тръгна от ясни и конкретни въпроси - зачеване, раждане и гледане на бебета/ деца. Ясно е че не е добре да си оставиш децата в неведение и трябва да ги подготвиш за живота на улицата и други трудности, с които ще се сблъскат. Измества се ъгъла!
Защото Янечек вмъкна примерите с педофилите и отвличанията на улицата за органи, с твърдението, че като предупреждаваш децата им вменяваш страхове. А може да си е просто предупреждение и как детето да внимава.

И аз съм на мнение, че няма нищо общо с това да е подробно запознато с физиологията ти при раждането си
Виж целия пост
# 9 583
Ако обичате да не ми вменявате твърдения, думата "предупреждения" в мой пост не се среща въобще Wink Единствено твърдя, че от много говорене често има обратен ефект, особено когато майчината натура е склонна към драма.
Виж целия пост
# 9 584
Не съм казала, че "предупреждения" са твои думи. Напротив мои са. Ти твърдиш, че това, което за едни може да е предупреждение, е менавяне на страхове на децата
Може на теб да благодари, че е страхлива - човек не се ражда страхлив, а се превръща в такъв и специално за дъщшеря ти никак не е чудно, защото ако вкъщи говориш по същия пресилен и драматичен начин за някакви най-рутинни и обикновени неща, както пишеш във форума, няма как резултатът да е нещо друго, освен страхливо дете.
Добре че сте се сетили да промените подхода, макар да е далеч по-добре да не вменяваш страхове на детето си, отколкото после да сменяш подхода.
Има деца, които са така наплашени от родителите си от честните разговори с тях, че на 10 години не смеят дори боклука да изхвърлят и да идат за хляб през две улици, нито да останат за 2 часа сами вкъщи. Защото с тях е говорено, че ако останат за малко сами, може да влязат крадци или да стане пожар, ако пък са навън сами, непременно ще ги отвлекат, за да им вземат органите, педофил може да ги похити, да ги пребият и други прекрасни сценарии. А страховете слагат най-яките спирачки и цял живот пречат.
В поста си наблегнала на "честНи", а не на "чести" разговори.
Иначе до колко ще са чести разговорите, зависи от възрастта и това, което разбира от тях детето
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия