?Въпроси всякакви за СО?

Носила съм си дрехи, когато съм ходила да спя при мъжа ми, голям смях, голямо чудо. Явно е един от малкото, които не миришат и не пърдят, защото обожавах да се гушкам вечер и сутрин с него (той не обожаваше, ама кой го пита). Ако ме беше натирил след секс, да ме изпращал вкъщи, определено щях да преосмисля комуникацията с него. Все пак сме били големи хора, над 25 годишни, а не лапета, които живеят при мама.

Хол, спалня, кухня и баня с тоалетна в едно. Да ти кажа, аз като ставам от леглото се обличам още в спалнята, не се обличам в банята. Странен ме наречи ама....

Хм, странен е този, който се къпе за Великден и Нова Година.

Великден го пропускам, само на нова година

Искам да си сверя часовника с вас. Най-близката ми приятелка живее с човек, който според всички околни не обича. Открито си флиртува с колеги, а след това го мъкне на фирмените партита. Не му дава да изкаже мнение за нищо - каквото тя харесва това се яде, каквото тя харесва това се пазарува, където тя харесва там се ходи. Съобщава му къде ще се ходи на почивка, тя я плаща, а след това се хвали колко добър мъж има и какво прави за нея..а той нищо не прави, освен да слуша. Тя казва какво ще се случи (ежедневно) и ако той не е съгласен тя си го прави сама, а той да се оправя. Той има причина да "слуша", тя пък е доволна, че я "слушат". Та между тях си нещата са такива, който ги познава отблизо като двойка вижда как стоят нещата.
Моята майка обаче е на мнение, че това е хитро от страна на жената и няколко пъти ми намеква как аз живея сама, а приятелката ми се е уредила.
Разликата е, че аз искам да се развивам в професията си и това и правя, излизам с мъже, само че не искам да се стига до нищо твърде сериозно засега. Никога не ми е било трудно да си хвана някого-напротив..Само че за майка ми аз си губя времето, а приятелката ми е ОК.
Въпросът е че аз не мога да съм с някой, който не уважавам, да се държа като с домашен любимец и да се преструвам на щастлива. Искам наистина да съм щастлива с точния човек. Дилемата ми е да задоволя ли желанията на майка ми и семейството ми или собствените? Да насилвам нещата като не усещам, че съм срещнала човекът за мен има ли смисъл?
За мен начина, по който приятелката ми се държи с този човек е унизителен. А това, че майка ми явно очаква същия послушен чехльо и аз да си хвана ме изнервя много..

Според мен колата и апартамента не са на младежа, взел ги е от приятел, за да се покаже пред момичето на заможен и да я впечатли. Не познавам мъже, които да имат кола и да ползват градския транспорт, както и да предпочитат на чужд терен пред собствения.

Слушаш собствените си желания естествено, винаги   Родителите често виждат в чуждите ситуации перфектния избор, но е възможно и дори да имаш сериозна удовлетворяваща теб връзка, тя никога да не удовлетвори майка ти, така че....
А приятелката не я мисли, явно си пасват с послушкото, то на нея всъщност няма какъв друг типаж да й пасне, ако е толкова властна, допълват се явно.

Има жени, които могат да търпят Чехльото и такива, които не могат. Да живееш с човек, когото не харесваш е мъчение и за теб и за него. Майка ти дали те е питала какво да прави - не. Ти си имаш твоя път и ще си вземеш Чехльо само ако ти го харесваш и ти е приятно с него. Винаги казват, че един родител мисли само доброто за детето си - да, обаче родителят също може да греши и много успешно да съсипе живота на детето си. Освен това всеки има своята интуиция и тя му подсказва дали нещо е добре за него или не. Винаги, когато съм слушала майка си за нещо, в което не съм била убедена съм съжалявала впоследствие.

На майка ти разбиранията и критериите за "добър живот" и "трябва ти еди какво си", все пак са на повече от 25 години. И са придобити от хора на поне два пъти по толкова, родителите ѝ и нагласите на обществото към момента в който на нея ѝ е било време "да си уреди живота". И разбиранията и критериите вече не са същите, така, че това е твоя живот и решаваш ти. Да угаждаш на родители да се задомиш за първия срещнат е голяма грешка, защото после ти ще живееш с него

Що за въпрос? Майка ти е направила своите избори, когато ѝ е било времето за това. Ако не е доволна от изборите си, проблемът си е неин, не е редно, и не е честно, да прехвърля някакви свои проекции и неосъществени желания върху теб.
И изобщо, това някой да визуализира и да оформя типаж за ТВОЙ евентуален бъдещ партньор е не само несериозно, но и нездраво. Когато срещнеш някого, и решиш да го предствиш на родителите си, и те споделят мнение с теб - това ми харесва, това ме безпокои, с това трябва да внимаваш и т.н. - можеш да ги изслушаш, но не си длъжна да се съобразяваш. В крайна сметка ТИ ще бъдеш с този човек, ТИ трябва да се чувстваш комфортно с него, ТИ трябва да го харесваш и уважаваш, а не родителите ти.

Много е важно да отстоиш правото си на избор и лично пространство, и да не позволяваш вмешателство. Намери сили в себе си за покажеш, че си голямо момиче, държиш си юздите на собствения живот, и не приемаш непоискани съвети и упреци.

Аз пък не виждам какво има да се сравнява? Едната приятелка има гадже, което тя си е избрала, другата няма никакво. Какво има за сравнение между двете? Чак като се появи евентуалното ново гадже на авторката може да се правят някакви сравнения.

Не. В никакъв случай. Няма те да живеят с него, а ти. Не схващам как изобщо може да допускаш вариант да живееш по чужди мерки и желания...

По отношение на слушащия мъж- ми идеално си е. Във всеки случай по-добре от нахакан БГ Мачо или клонинг на Динко от Ямбол. Щом са заедно, значи има за какво.

Навремето майка ми ми беше харесала един левент и постоянно ми го хвалеше. Като и казах, че се напива като казак, каза - Не, аз не вярвам Х да пие
Та много често родителите имат много нереална представа за партньорите ни.

На колко години си приблизително? Майка ти да не се притеснява заради това?