?Въпроси всякакви за СО?

Дами, моля не публикувайте последователни постове, защото те нарушават правилата.
Имате възможност да използвате бутона за редактиране, да "скриете" част от цитатите или просто да не цитирате всичко.

Тук наистина ли могат всякакви въпроси да се задават свободно?

Тук - всякакви въпроси, отговарящи на темата на подфорум "Семейни отношения".
Една тема в Клюкарник за наистина всякакви въпроси: ?Въпроси всякакви?

на мен ми е важно да имам свои пари. Не ме интересува колко пари изкарва мъжа ми и може ли да ме издържа, знаете за палачинката, така че искам каквото и да се случи да мога да си плащам сама разходите. Не се правя на мъж, но не искам да съм зависима от никого. Това еманципирана ли значи?
Защото аз ремонти не правя, не мога да си сменя крушката, когато изгори и не желая да се науча как да го правя. Не мога и да шофирам. Тежки неща също не вдигам. Чистя и готвя сама, без да ми помагат.
Но парите които си изкарвам си стоят в банковата ми сметка и не съм много склонна да инвестирам финансово в мъж.

Интересно мислене. Правило ли разбирам, че когато живееш с мъж, твоите пари са си само твои, а неговите общи и да даваш пари за вкъщи, го разбираш като "инвестиция в мъж". По тази логика мъжа до теб "инвестира в теб", давайки пари за дома ви, почивки и др. и ти си ок с това, но не и да дадеш от себе си?

Вас би ли ви подразнило ако сте на работа през почивните дни и мъжа ви си ходи на село дори и да знае ,че това ви дразни

А защо те дразни, когато така или иначе си на работа? Какво трябва да прави според теб, да дойде и да ти държи ръчичката на работата ли?  

мен не, щом съм на работа да върви където ще, важно е да има кой да гледа децата, докато съм на работа или да ги вземе със себе си. Когато сме почивка и двамата ще организираме нещо, което доставя удоволствие и на двамата.

Как точно не те интересува?
Ако изхарчиш парите, които ти е дал, тропваш с краче и го пращаш да намери още, защото............какво?
Не си еманципирана, според мен, по- скоро нещо средно между държанка и  обслужващ персонал с консумация.
ПП. Да не се засегнеш! Питаш, казвам си мнението.

Естествено ,че не искам да ми държи ръката .Но на празници като Коледа ,Нова Година и т.н не е приятно да се прибереш и да си сама

Въпросът ти определено не звучеше"Бихте ли се подразнили ако мъжът ви ви остави сами на Коледа и си отиде на село?"
На въпроса ти-не не бих се подразнила,ако не е Коледа,разбира се,но аз на Коледа не работя..

С моя работим от понеденик до петък, той на смени, аз 9-19ч. Уикендът е почивен и на двамата. В зависимост от смените си, той ходи през ден-два у дома на родителите си в работен ден да вземе или оправи нещо. Честотата за голям човек с отделен дом и жена (дори да не е съпруга) ми е малко непонятна - но хайде, случва се, а и тогава не яде от времето, което ни е свободно да прекарваме заедно.
Всяка събота иска да ходим у техните уж на обяд, което ми казва петък след вечеря или събота сутринта. Отишла съм 2 пъти за 2 месеца. Считам, че е достатъчно.
Вчера той пак ходи, не точно за обяд, но отново се задържа 3-4 часа. Днес щяхме да излезем на разходка - изведнъж се присети, че има да взима нещо от техните, хайде да минем. Ядосах се, облякох си домашните дрехи и казах, че няма да ходя у тях и ще се разходя сама утре след работа. Поседя 2 мин и ми вика какво толкова, аз се заинатих... вика "ми хубаво" и излезе.
Не мисля, че е нормално. Каквото и да има да прави и помага, родителите му са пенсионери и може да им помогне спокойно в тези 3-5 часа, когато е преди/след смяна, а аз съм на работа. Събота и неделя са ми почивни дни, имам някакви планове от сорта на да ходя по гащи вкъщи, да направя палачинки, да изчистя, да излезем на разходка/питие с приятели. Не мисля, че уикендите ми са, за да ходя всеки път на гости на неговите родители и да седим буквално от 12 до 22ч на масата и да се чудя какво да си кажа с тях. Защото двата пъти, които отидох, точно това стана. 1 път месечно според мен е в реда на нещата, моите родители ги виждам по-рядко.

Въпросът ми е - аз ли бъркам и в какво?

Според това, което описваш, никак даже не бъркаш. Аз бих поговорила сериозно с мъжа до мен как ги вижда тези отношения дългосрочно и ясно бих казала с какво съм съгласна и с какво не. За мен оношенията трябва да са равнопоставени и реципрочни и компромиси трябва да се правят понякога, но не до степен единия партньор да подтиска себе си.

Явно за човека има по-важни нещта в живота му, от теб.

Нямам съмнения за важността си в живота му, нито че съм му първи приоритет. 
Самотните ходения до техните се превръщат не точно в гостуване и той си върши предимно негови неща. Освен ако не го хванат да им помага в нещо. Което се случва по-често, отколкото на мен ми е по вкуса. Особено 2-3 пъти вече се случва да отиде без мен и като се прибере, разказва как са вършили някаква "общополезна" работа, в която мога и аз да се включа, ако отида - есенно почистване, приготвяне на някаква зимнина, довършителни работи след ремонт. НЕ Е имало подмятания, че не съм отишла (поне той не казва да има), но свършеното е такова, че моето присъствие би улеснило и ускорило работата.
Естествено, като отидем на гости и двамата, няма как да се затворим в стаята му и седим с тях половин денонощие. Но като е сам, той си се затваря и си оправя неговите работи. Затова, предполагам, не разбира защо съм се разсърдила.
Не искам да излиза, че се опитвам да го скарам с родителите му. А като повдигна темата, някак все натам отива разговорът, че ТЕ ми отнемат от времето с него. Не искам да създавам конфликти.