
Самотните ходения до техните се превръщат не точно в гостуване и той си върши предимно негови неща. Освен ако не го хванат да им помага в нещо. Което се случва по-често, отколкото на мен ми е по вкуса. Особено 2-3 пъти вече се случва да отиде без мен и като се прибере, разказва как са вършили някаква "общополезна" работа, в която мога и аз да се включа, ако отида - есенно почистване, приготвяне на някаква зимнина, довършителни работи след ремонт. НЕ Е имало подмятания, че не съм отишла (поне той не казва да има), но свършеното е такова, че моето присъствие би улеснило и ускорило работата.
Естествено, като отидем на гости и двамата, няма как да се затворим в стаята му и седим с тях половин денонощие. Но като е сам, той си се затваря и си оправя неговите работи. Затова, предполагам, не разбира защо съм се разсърдила.
Не искам да излиза, че се опитвам да го скарам с родителите му. А като повдигна темата, някак все натам отива разговорът, че ТЕ ми отнемат от времето с него. Не искам да създавам конфликти.


Интересно ако твоя мъж те зареже така, на такива празници, за да види мама, дали пак ще смяташ, че е взел най-доброто и смислено решение.